Трикратният Футболист №1 на България Ивелин Попов обяви причината, поради която сложи край на кариерата си още преди края на сезона. 38-годишният бивш национал сподели и плановете си за оставане във футбола.

„Няма спортна причина за решението ми. През годините винаги на първо място е бил футболът, а личните ми проблеми и ангажименти съм оставял на заден план. Пропускал съм раждане на деца заради тренировки и мачове. За мен е много по-важно да съм близо до семейството, отколкото да ми предават информацията по телефона. Дойде ми в повече тази комуникация и реших да се прибера в София. Става въпрос за здравословен проблем на бащата на съпругата ми и прецених, че е по-добре да съм си тук“, обясни Попов в Пресклуб „България“

„Починах си и продължавам да си почивам. Не си мислете, че по цял ден лежа вкъщи на дивана. Когато си тръгнах от Ботев, Станислав Генчев всеки ден ми казваше: „Ела при мен“. Обади ми се Ивайло Петков и ми каза: „Ела да помогнеш“. Бях готов да приключа още след Ботев. Празнота още не усещам, защото съм зает с ежедневните неща. Напасваме се с децата. Бях оставил бизнеса на други хора, но сега съм на терен. По-скоро няма да направя школа. Не съм привърженик да се гледа на децата като на касичка. Футболът е спорт, който дава възможност и на деца, които нямат толкова големи финансови възможности. Трябва им само подобие на топка. Децата трябва да се учат в големите клубове с традиции. В частните и малките академии много често големите клубове идват и ги взимат. За да изградиш добър футболист, се изискват много нерви, енергия и постоянство. Когато си малка академия, ти му даваш поле за развитие до 16 години, а след това не можеш да му предложиш нищо. Най-много ме влече позицията спортен директор и затова съм се фокусирал върху това. Поддържам контакти с приятели в чужбина и до 20 дни ще започна да обикалям клубове. Ясно е, че мога да отида, когато си поискам, в Русия и Турция, но първо ще съм в Испания при Атлетик Билбао. След това малко в Италия за ноу-хау и да го предадем като опит в България или чужбина“, уточни бившият национал..

„Първият ми гол в професионалния футбол е запаметен в главата ми. Той беше за Литекс срещу Локо Сф. Първият ми трофей, първият ми гол в националния отбор. Първата ми награда за Футболист на годината, защото съм я чакал повече време. Футболистите са с его. Винаги мислиш, че заслужаваш повече, когато не те изберат. Мислил съм си защо еди-кой си, а не аз, но с времето виждаш, че не е така. Важно е да не живееш в заблуди.“

„Футболистите са с его и мислят, че задължително трябва да играят. Тук е работата на треньора — да намери правилния подход. През годините и аз съм имал доста случаи, в които съм бил обиден. Говорили са с мен, пускали са ме при негативен резултат и съм помагал той да стане положителен. Много от футболните хора в България не си говорят. Станеш ли на 33 — той пречи на колектива, трови атмосферата, недисциплиниран е и се чудим как да го изгоним. Винаги така става в България. Получават се излишни конфронтации и конфликти. Царе сме на това“, категоричен е Попето.

„Когато някой в България изрази мнението си, винаги се твърди, че е скандален. Не се плашете от човек, който прави скандал, а от тези, които стоят отстрани, усмихват се и сплетничат. От мен не се плашете. Не съм такъв, който да позволи да правят магарии зад гърба му.“

„За раздялата с Ботев — когато видя, че нещата не са така, както трябва, ставам и си тръгвам. Предпочитам да изляза с високо вдигната глава. Унижението е нещо, което не мога да си простя и да предам на децата ми. В Арда имам 13 мача и във всеки от тях съм бил вътре. Отбелязах на ЦСКА 1948 и Лудогорец. С напредването на възрастта започват да ти тежат някои неща, изнервят те, не можеш да се владееш. А когато се случи, ставаш неприятен за работа. Не искам да ме запомнят така. Помните, че на мача с Левски изритах Костадинов без топка. Със сигурност е имало оферти през годините. Не бях достатъчно настоятелен да отида в Англия, но това е заради характера ми. Исках да съм лоялен тогава към Газиантеп. Със сигурност, ако бях отишъл в Англия и в Астън Вила, дори да не ти се получат нещата, щеше да те тласне към друго измерение. За съжаление, кариерата ми се разви в Русия, Турция и България“, коментира Ивелин.

„Още когато подписах предварителния договор с Левски, хората от Сочи ми предложиха да подпиша за още една година. Но бях решил, защото знаете, че у дома и стените помагат. След 34 се прибрах. Футболистът има пик от 22-23 до 32-33 години. След това са важни мотивацията и дисциплината. Да покорявам върхове в чужбина на 35 — трудно. Едва ли ще отида в Италия да покорявам рекорди и европейски върхове“, уточни бившият офанзивен халф.

„Генчев ми каза вчера, че ако не се бях отказал от националния отбор, щях да стана рекордьор. Отказах се през 2019-а, но не е за мен да стоя отстрани и да си мълча. Такъв съм си. Не обмислям много-много последствията. Правя го, осъзнавам, че бъркам, но съм чист пред себе си и пред хората, които ме познават и уважават. 90 мача пак не са малко, в топ 5.“

„Турнирът, в който участват националите е малко странен, но ако върнем много назад във времето, познавам хора, които са играли със Северна Корея. За момчетата, които нямат мачове, е престижно за тях и техните семейства. За тези с повече мачове — не пътуват. За треньора също е престижно — иска да се покаже и да победи. Дано постигнем добри резултати — да доминират и да победят, за да им дойде самочувствието. Стадионът е голям, впечатляващ. Дано дойдат едни победи. Треньорът ще си извади изводи. За нас е странно, че ще играем с такива отбори, но това им предоставя федерацията. Иначе трябва да се откажат и да провеждат двустранни игри.“

„Противник съм да се сравняват поколенията. Имаме интересни футболисти. Балов ми харесва. Никола Илиев от Ботев, Кристиан Димитров от Левски. От ЦСКА има момчета, които правят впечатление, но в момента са по-малко. Има интересни футболисти, диаманти. Добрият футболист означава дълголетие в чужбина и постоянно присъствие в националния отбор. Най-важна е дисциплината. В Славия дисциплината е на ниво, а дали синът ми ще стане футболист — Божа работа“, каза още Ивелин Попов.