На 13 октомври за първи път обществена фигура се осмели да обяви публично точната си диагноза, която шокира всички. Едно от най-големите ни имена в спорта – Димитър Димитров-Херо обяви, че диагнозата му рак на стомаха е потвърдена и не му остава нищо друго, освен да се бори с коварната болест. Херо намери сили да излезе и на телевизионния екран, и разказа за борбата си с болестта и обясни мотивите си да направи това публично изявление: “Наистина го направих с цел най-вече да се предпазя от тези спекулации, които се изписаха по мой адрес. И най-вече - да предпазя близките ми, защото те доста болно и тежко приемаха всичките тези неща.”

 

“В такъв тежък момент аз усетих и разбрах, че българинът по природа е добър човек. Видях човещината, видях добронамереността в много хора и това ми дава допълнително сили, кураж и вяра в това, че аз ще се оправя, че ще се преборя с тази болест.”

 

“Не е загубена битка! Но ако човек се предаде предварително, той наистина ще я загуби!... След първата химиотерапия наистина не се чувствах много добре, но след втората мога да кажа, че е съвсем различно - моят тонус, състояние, настроение са доста по-добре.”

 

“Смятам, че имам силите да се преборя с тази болест. Единственото, от което не мога да се откъсна, това е работата. И самият професор, когато бях в Австрия, ми каза по възможност по-малко да ходя на стадиона, да нямам толкова контакти, по-малко стрес, а повече да бъда сред природа и сам. Но това нещо при мен не може да се получи! Затова си ходя всеки ден на тренировка, участвам си пълноценно, без да има някаква разлика от това, което е било преди - гледам да не мисля изобщо за това заболяване. И мисля, че се чувствам по-добре... Аз самият мисля, че ако го слушам на сто процента, на мен ще ми бъде по-тежко и по-трудно!”

 

“Нормално е всеки човек да си прави равносметка и анализ на действията. Наистина аз се обвинявам в много неща! Първо се обвинявам, че за мен работата винаги е била на първо място... Аз съм живял за футбола и моите деца са израснали почти без мен! Това го оценявам като огромна грешка!... Но същевременно мисля, че съм направил и добри неща, които сега ги оценявам - от реакцията на хората, от отношението на хората към мен. Човек понякога си заслужава да прави такива жертви - когато усети такова отношение, смята, че неговият живот не е излишен и нещо остава след себе си!”