Левски” изненада с новия треньор. След смяната на Илиан Илиев почти никой не очакваше именно Николай Митов да го наследи начело на “сините”. Кой е Ники Митов, кой му ходатайства в “Левски”? И още – откъде е тръгнал сегашният треньор на отбора на народа, на кого дължи най-много и какъв човек е? Представяме ви историята на Николай Митов:
ЗАКЪРМЕН СЪС СИНЯ КРЪВ
Роден е на 18 март 1972 г в Белово, Пазарджишко. Чичо му е с основната заслуга малкият да тренира в “Левски”. Неговото мнение натежава в решението на родителите да заведат нисичкото хлапе в София. Десетгодишният Ники е записан в школата на “Левски” и остава да живее в пансиона на “Герена”. Трябва да се оправя сам, но това го калява и дисциплинира. В годините на юношеския футбол Митов често тренира и на базата на стадион “Раковски”. Един от първите му треньори е Цоло Буров. Малкият е толкова пъргав, вироглав и палав, че често наставниците вдигат ръце от него. Играе все едно е сам на терена, не подава въобще. “Шило в торба не стои. Още като малък си беше такъв, какъвто го видяхте преди няколко дни на пресконференцията. Играе винаги на ръба, като футболист беше такъв, и сега в живота действа така”, споделя пред екипа ни един от треньорите му от време оно. През 1988 г става републикански шампион с младшата възраст на “сините” и започва да хваща окото. Много е бърз по крилото. Още като юноша в “Левски” всички му викат Джуджето заради ниския ръст. И сега на “Герена” се шегуват, че Митов е най-ниският треньор в историята на клуба, по-нисък дори от предшественика му Илиан Илиев. “В нашия край малко хора го знаят и му викат на малко име. Всички го наричат Жадното – покрай баща му Ангел”, разказва пред “ШОУ” бивш треньор от “Хебър” (Пазарджик), където минава голяма част от кариерата на Митов. “В Белово и Пазарджик, като попиташ за Ники Жадното, всички го знаят”, допълва нашият източник. През 1990-а бързоногото крило приключва с юношеския футбол, но в “Левски” тогава е бъкано със звезди, няма как да се дореди до титулярния състав. Георги Донков, Велко Йотов, Владко Шаламанов, Петър Михтарски са твърди титуляри. За Ники Жадното няма място и е
пратен да се
обиграва
в “Хебър”. “Пристигна лятото на 1990 г в Пазарджик. Тогава треньор ни беше Стефан Грозданов. През сезон 1990/91 отборът игра в “Б” група, а Ники направи страхотен сезон. Беше един от най-добрите, стана любимец на феновете. И до днес в Пазарджик той няма врагове, умее да омайва събеседниците, лесно печели приятели”, спомня си бивш ръководител в пазарджишкия клуб.
КОШМАРНО ЗАВРЪЩАНЕ
“Левски” бързо си връща таланта. Треньор на “сините” по това време е Васил Методиев-Шпайдела. През лятото на 91-ва Митов отново е на “Герена” и за пореден път получава шанс да пробие до първия отбор. (Любопитно е, че същото лято в “Левски” от “Черно море” идва Илиан Илиев. Двамата ще се съберат 21 години по-късно като тандем на треньорския пост на “сините”, за да се разделят не по най-добрия начин...) 19-годишният Митов е върнат, за да бъде резерва на Донков и Йотов, които имат оферти от чуждестранни клубове. И ако заминат, Николай Митов да бъде налаган на тяхно място. Двамата така и не са продадени, остават на “Герена” и пращат Ники Жадното на резервната скамейка. Влиза от дъжд на вятър. Всички виждат, че няма как да хване ръка от батковците и през зимата на 1991-а Митов напуска за втори път родния си дом “Левски”. В Пазарджик го чакат с отворени обятия. През пролетта на 1992-а крилото подсилва тима в “А” група. Само два месеца след това Митов се изправя срещу...”Левски”, но с екипа на “Хебър” (на горната снимка). Двубоят е на стадион “Георги Бенковски” в Пазарджик пред 16 000 зрители. Митов е един от най-добрите за домакините и развинтва защитата на “Левски”. Мачът завършва 1:1. В края на сезона обаче тимът изпада в “Б” група. В този момент се случва нещо любопитно. Парадокс, с който не всеки футболист може да се похвали. В рамките на една седмица Николай Митов
изпада от
“А” група
а после влиза пак в елита. Как е възможно? В последния кръг на първенството “Хебър” вече е аут от групата на майсторите. По това време “Хасково” драпа със зъби и нокти да се класира в “А” група и взима назаем трима от “Хебър” – Николай Митов, Кирил Василев и Георги Гаджев (бащата на Владимир Гаджев). С тяхна помощ хасковци влизат в “А” група. През пролетта на 1992-а в “Левски” отново се сещат за Митов и си го прибират от “Хебър”, лятото е кошмарно за нисичкия нападател. Първо идват трилърите с швейцарския слабак “Люцерн” в турнира за КНК. Треньорът Иван Вутов все по-често започва да налага младока, макар и като резерва, дава му няколко шанса. В първия мач с “Люцерн” Митов влиза още в 16-ата минута, след като гостите изненадващо са повели в резултата в 10-ата минута. Митов сменя Велко Йотов и “Левски” стига до победата с 2:1. На реванша Митов пак играе, влиза в 56-ата минута на мястото на Хубчев с цел да оживи играта, но “сините” губят с 0:1 и отпадат рано-рано.
В средата на октомври всичко за младия Ники Митов окончателно рухва. Играе първото си дерби срещу ЦСКА. Влиза на почивката през второто полувреме при 1:1 пропуска сам срещу вратаря Румен Ненов. Доверието към бързоногия футболист е свалено, до края на есента влиза по малко в игра, но това е краят. Два пъти получава шанс в “Левски”, но така и не успява да се превърне в основен футболист. Изиграва общо десет мача, в които вкарва един гол.
МИЛИОНИТЕ НА ГАНДИ
Историята се развива през зимата на 1992-а, началото на 93-а. Митов вече е аут от “Левски”, търсят отбор, на който да го продадат. Тогава на сцената излиза един от прочутите бизнесмени в началото на прехода Пламен Тимев-Ганди вади. Маститият бос вади... 3 милиона стари лева за Николай Митов и го взима в “Спартак” (Варна). Сделката се осъществява в грандхотел „Варна” по време на зимната подготовка на “Левски” край морето. По това време при “сините” не е финансов оазис, президентът Томас Лафчис едва намира пари да осигури нормални условия. Оказва се, че босът няма пари дори да плати лагера във Варна, трябват му няколко хиляди долара. Тази сделка спасява Лафчис и зимния лагер на отбора. Ганди брои за Ники Митов 3 милиона лева, които тогава са 100 хиляди долара: “По цял ден седяхме в Шведския във Варна с известния ни готвач Нейчо Нейчев. Той беше болен левскар, аз – също. Един ден ми вика - дай да вземем в “Спартак” някой от “Левски”. С Лафчис често се виждахме, докато те бяха във Варна, и стана въпрос, че нямат пари, а може да ми продадат някои от играчите. Предложи ми Митов. Тогава нямах проблем с парите, извадих ги и го взех”. Трансферът на Митов се оказва най-скъпият и... най-неуспешният в историята на “А” група - “ценната” покупка вкарва само един гол. “Мисля, че се разписа в дербито с “Черно море”. Имах една групичка от шест-седем играчи, бях ги кръстил великолепната седморка. Навсякъде ги влачех с мен. Първо в “Спартак”, после в “Черно море”, “Академик” (София), “Арда” (Кърджали). Митов го бях осиновил, като мое дете го гледах. По едно време подписахме договор, че става моя собственост до 2025 година (Ганди се смее). - Не се шегувам, даже на този договор му викахме нотариалния акт. Много го обичам Никито, дано успее сега в “Левски”.”След раздялата с бизнесмена Митов продължава да сменя отборите често-често, не се задържа на едно място повече от половин година. Стига и до Германия, където остава почти три години. Рита из долните дивизии, но през 1998 г. се прибира у нас. Следва ново излизане в Германия за един сезон, с което приключва състезателната му кариера през 2001 г. И в този момент Николай Митов-Жадното се оказва в нищото - нито футболист, нито треньор. Години на лутане и безпаричие. Прехвърлил трийсетака, решава да си търси късмета в Англия. Заминава за Острова като гастарбайтер, бачка какво ли не. “Въобще не мислеше да се захваща с треньорството. Беше го налегнала такава немотия, че не е за описване. А и беше видял, че от футбол няма да спечели пари”, разказва негов близък.
ДОБРИ ХОРА МУ ПОДАВАТ РЪКА
През 2004 г. Митов се завръща в България и чука на познатите врати. Отварят му ги широко в Пазарджик, където започва да тренира деца в школата на “Хебър”. Жадното започва да се ослушва, да пита тук-там как се става треньор. Към края на годината записва за първи път школата, мераклия е да изкара лиценз и един ден да стане истински треньор. През пролетта на 2005-а Ники Митов заедно с Никола Фотев водят мъжкия тим на “Хебър” в “Б” група и още тогава други специалисти виждат, че в Митов има хляб. През лятото Воин Войнов звъни на тогавашния шеф на школата на “Левски-Раковски” Кирил Ивков. “Вземи го, дайте му шанс. Чува играта, ще видиш, че след някоя година това момче ще бъде треньор на любимия ни “Левски”. Войнов сякаш знае какво ще се случи осем години по-късно! Ивков назначава Ники Митов за треньор на деца в школата на “Герена” и бързо младият наставник печели доверието с усърдната си работа. Постига успехи с младите “сини” таланти.
НОМЕРА И СКАНДАЛИ
С всеки изминал ден Митов набира самочувствие и започва да позабравя тези, които му подават ръка в най-важния момент. Постъпва гадно с не един и двама души, с които работи в тандем. През 2008 г. Жадното заминава заедно с Викторио Павлов като треньорски тандем в “Локомотив” (Мездра). Неразбирателство бързо слага край на престоя им в северозападния град и Павлов си тръгва. И Митов заедно с него, но... няколко дни по-късно се връща отново в Мездра. Без да счита за нужно да сподели с Викторио Павлов или да му обясни защо го предава, връщайки се там, откъдето заедно са си тръгнали. През 2008-а за първи път Николай Митов усеща, че някой стои зад гърба му и го бута към благия пост. Става въпрос за Даниел Боримиров. Тогава бившият национал е директор в клуба и прави Митов помощник на Емил Велев в първия отбор. Така Жадното изведнъж се оказва в голямата игра. Кокала, Митов и Тони Здравков извеждат “Левски” до последната засега шампионска титла през пролетта на 2009-а, а Митов се кичи със златния медал като истински шампион. Според мнозина именно той е в основата на силното представяне на “сините”. Велев го използва като разузнавач на съперниците, освен това джобният асистент е изключителен тактик. В голяма част от мачовете дава акъл на Кокала за постройката на отбора спрямо съперника. Велев го взима със себе си в “Славия”, а после и в “Локомотив” (Пловдив), след като е уволнен от “Герена” през лятото на 2009-а. Митов обаче предава и Кокала. Не смята за нужно да го уведоми, че Илиан Илиев го кани в “Левски” миналото лято. “Събра си багажа в последния ден и му каза, че отива в “Левски”. Кокала не очакваше това, остана потресен. Направи го човек, даде му хляб в ръцете, а той му
заби нож
в гърба
Истината е, че Митов научи най-много от Велев за треньорския занаят. Едно е да учиш деца, съвсем друго е в мелачката на мъжкия футбол. Благодарение на протекциите на Боримиров и след това търпението на Велев Митов стана треньор”, споделят източници на “ШОУ”. За финал Николай Митов някак си странно остана в “Левски” и след раздялата с Илиан Илиев. Всеки помощник с морал и достойнство би си тръгнал заедно със старши треньора. Така е в тази професия, казват го не един и двама. Това обаче не важи за Ники Митов, който остана и се дотътри до треньорския пост на “Герена”. 40-годишният някогашен юноша от Белово предаде и Илиан. Варненецът не го каза, тръгвайки си от “Левски”, но не е нужно. Всички го прочетоха в очите му. “Дали се чувствам предаден?! В мен има горчилка”, сподели Илиан. А след това... след това Жадното изведнъж стана герой, помисли се за вся и всьо на “Герена”. Още на първата си пресконференция започна да бръщолеви пълни щуротии. Нападна треньори, коментира бившия президент на “Левски” Томас Лафчис и се изрепчи на журналистите. Но “Левски” бие, със съдии или не, с грозна или хубава игра, факт е, че трупа точки и държи интригата за титлата. От това на Ники Жадното от Белово му растат криле. Докога? Ще поживеем, ще видим!
Стоян РАДКОВ
