Въвеждането на VAR в българския футбол се радва на много тълкувания. От една страна въпросът стигна до високите етажи в държавата заради финансирането, което трябва да се извърши от клубовете в efbet Лига. От друга – дискусията между специалисти, фенове и всякакъв род дървени философи относно цялостното присъствие на VAR във футбола не спира.

Както вече стана ясно, УЕФА ще "постави" VAR на Националния стадион "Васил Левски" през март, когато посрещаме Унгария в полуфинален бараж за Евро 2020. Какво включва "поставянето" на системата, заради която много хора чешат своите езици.

Потърсихме за мнение бившия дългогодишен коментатор Алекси Сокачев. От няколко години той работи за УЕФА и е най-запознат у нас с телевизионен броудкаст на футболни мачове от най-висок ранг, като през ръцете му са "минали" немалко срещи от Мондиал 2018.

"Технически нещата стоят така: използват се основно камерите на телевизията, която предава срещата. УЕФА ще прати два буса с техника в София. В единия ще са тези, които преразглеждат повторенията. В другия – тези, които подготвят графиките. УЕФА ще постави и монитора до терена за главния съдия. VAR взима картината от всички налични камери на телевизията, от всички камери насочени към терена. Всички сигнали от стадионите на Световното първенство в Русия отиваха в контролната стая в Москва. УЕФА ще постави и две специални камери – тези за Goal-line technology. Мачовете на Мондиал 2018 се излъчваха общо с 35 камери. Колкото повече камери и гледни точки, толкова по-добре за VAR", заяви Сокачев пред Sportal.bg.

За мачовете от efbet Лига обаче "поставянето" се прави на местна почва. Полски колеги споделиха пред Спортал някои детайли относно инсталацията на VAR при тях: "Има по-скъп и по-евтин вариант – стационарен или мобилен VAR. В Полша ни излезе около пет милиона евро за мобилната версия. Закупиха се пет големи вана с техника, които обикалят различните стадиони. Със сигурност хора от телевизията ще трябва да минат курс за обучение към УЕФА. Основно ще ги научат как да показват на зрителите картината, която се получава от VAR".

Отново даваме думата на Алекси Сокачев: "За българското първенство вариантите с VAR са три. Първият е да се вземат или наемат бусове с техника. Вторият е да се изгради контролна стая на всеки стадион и да се добавят по две камери. Третият е сигналите от стадионите да отиват в контролна стая в Бояна, където да следят всичко и да взимат решенията. Така е в Англия".

Подготвена ли е България за VAR? От казаното дотук е ясно, че за да има VAR у нас на клубно ниво, трябва да се платят съответните пари за техника и да се заложи максимален брой камери, които да показват събитията на терена – така вероятността за грешка става по-малка. През последните десетилетия телевизионното излъчване в световен мащаб претърпя голям скок. За сравнение финалът на Евро'96 Германия – Чехия е отразен от 18 камери, на мача на откриването на Мондиал 2002 в Сеул Франция – Сенегал домакините разполагат 23 камери, а след 16 години руснаците вече редят 35 камери. Шампионатните мачове у нас се предават предимно с шест камери, като минимумът за VAR, заложен от ФИФА, е четири.

Стигаме до втората част от увода – нужен ли е въобще VAR на футбола? Преди време един известен футболен човек отговори на този въпрос с лаконичното: "Неизбежно е, макар че VAR не гарантира на 100% безгрешност". Веднъж говорим за търсенето на справедливост, след това идва технологичният бум, довел до навлизането на Goal-line technology и VAR, а накрая – динамизацията на играта.
Не е нужно да се връщаме чак до "Уембли" през 1966 година или до Божията ръка. Световните първенства открай време са нещо като вододел в историята на играта. Така например след Италия'90 беше решено да се даде предимство на нападателя спрямо защитника в ситуация "на една линия" – засадата в този случай отпадна и нападателите получиха повече възможности за гол. Оттам пък се усложни работата на страничните съдии и през 1991 година те станаха строго профилирани.

След Мондиал 2010 дойде и навлизането на технологиите. Първо с Goal-line technology, след като цял свят видя как топката тупна на половин метър зад голлинията на Мануел Нойер след изстрела на Франк Лампард. На тези финали се случи и нещо друго извънредно важно, когато говорим за рефери и правила. Карлос Тевес вкара гол, получавайки пас от Меси на метър зад защитата на Мексико. Скандален гол, заради който италианският топсъдия Роберто Розети беше отзован от ЮАР.

Може би сте забравили, но стана голямо меле, асистентът на Розети – Стефано Айролди, беше обграден от гневните мексиканци, които сочеха огромния монитор на стадиона, показващ повторенията от телевизионната транслация на мача. Арбитрите обаче не използваха картината за помощник, нямаха това право, и Розети зачете нередовния гол на Аржентина.

Да не говорим за случаи с грешки в полза/ущърб на даден отбор в поредица от мачове, предрешили съдбата му – например дузпите за Испания в груповата фаза през 1982-а, съдийските тесли спрямо СССР в Италия'90, непризнатите попадения в първите два мача на България на Евро'96, петте отменени италиански гола на Мондиал 2002 и т.н.
Филип ДРУМЧЕВ/Спортал