Изданието "Конкурент" продължава да представя футболистите на врачанския Ботев от близкото минало. Георги Каменов е една от живите му легенди, тъй като е отбелязал 150 гола в елита на българския футбол за 285 мача със зеления екип в „А“ група. Топреализаторът е на І място по попадения и на ІV позиция по изиграни срещи във вечната ранглиста на клуба. Играе 13 години на най-високо ниво само с екипа на врачани, 11 от тях в елита и 2 в „Б“ група. Започва през 1962 и окачва бутонките на пирона през 1975 г. По-късно е старши-треньор на врачани, стига и до поста председател на областния съвет на БФС във Враца. Безспорно мястото на Георги Каменов в настоящата поредица е в началото, защото той е от живите легенди на Ботев /Враца/. Член е на УС на ПОФК Ботев.

Рубрика на Георги Александров

Много са историите на терена, които славният голмайстор на врачанския Ботев си спомня. „В една от тези 26 години в елита, пловдивският „Ботев“ беше застрашен от изпадане. В един от решителните мачове играем с тях. Вкарахме им първо ние гол, после те изравниха и ни поведоха с нередовно попадение. Обърнах се към съдията и го попитах защо им дава аванта, а той ми отговори: „Ти какво искаш? „Ботев“ /Пловдив/ да изпадне ли?“ След тази реплика, разбрах, че е безсмислено да протестирам. Мачът завърши 3:2 за тях и останаха в елита“, спомня си Каменов. Корупцията не е измислена от днес, а и преди се е налагало на съдиите да ударят по някое и друго рамо на този или онзи отбор.

„Никога не съм участвал в уговорени мачове, но имам един далечен спомен за нещо, което е по-скоро залъгалка, отколкото престъпление“, намигва моя събеседеник. Припомня, че преди години имало различни класации – за най-добър вратар, за най-здрава защита, за най-силно нападение.„В последния мач от първенството ни се падна да играем срещу „Локо“ /София/, а на тях им трябваха 2 гола, за да вземат наградата за най-силно нападение. Преди мача, който се проведе на стадион „Васил Левски“, се разговорихме с домакините. Предложиха да ги пуснем да ни вкарат два гола, като не ги интерсуваше крайния изход от срещата – на тях им трябваше да отбележат 2 попадения. Казах на нашия капитан, но той изрази опасения, че ще ни излъжат. Но те откриха резултата. Бием ние центъра и техният център-халф деликатно отстъпва назад, прави ми коридор един вид, по който да стигна до вратата. И така стигнах до пеналта, бих и вкарах гол – 1:1. После стана 2:1, но веднага им изравнихме. Мачът свърши 3:3, а никой не разбра, че са ни помогнали да им вкараме 3 гола. Такива бяха времената и футболистите бяха джентълмени на терена – мъжката дума се изпълняваше“, спомня си Каменов 30-40 години след края на този зрелищен голов спектакъл. Историята звучи като детска приказка на фона на сегашните коефициенти, обрати и невероятни победи, обвързани със залози.

С екипа на „Ботев“ Георги Каменов пътува почти из целия свят – от Далечния изток до Куба. Врачани провеждат турне в Северна Корея, след като печелят бронзовите медали в българското първенство. „Това е една страна, от която имам много приятни спомени. „Представете си какво беше през 1971 г. в бившия соцлагер. Ако бяхме отишли в Западна Германия тогава можеше да си купим нещо, а в Северна Корея – нямаше какво да си купим, но пък можеше да видим много запомнящи се неща. Тогава в държавата имаше купонна система, а нас ни водеха да пазаруваме само в магазини за дипломати“, спомня си Каменов.

Той бил впечатлен от дисциплината на корейците. „Стоим на автобусна спирка. Идва превозното средство и от него слизат двама души. Независимо колко души чакат на спирката, в рейса се качиха само двама души. Останалите – изчакаха следващия автобус“, спомня си нападателят. Той бил впечатлен от трудолюбието на корейците. На всяко свободно място обаче ги гледал портрет на Ким Ир Сен – партийният и държавен ръководител. Точно с негова снимка е свързана най-интересната част от турнето на врачани в северна Корея, разказва Каменов. „Кирил Райков и Ангел Ценов бяха в една стая в хотела. Играли карти и си водили отчет кой колко игри е загубил и кой – спечелил. Но драскали върху вестник, на който имало снимка на Ким Ир Сен. След това хвърлили „сметката“ в кошчето за боклук, а от там то попаднало в ръцете на камериерките“, разказва Каменов. Така за малко не предизвикали политически скандал. Защото докато футболистите били още на подготовка в Северна Корея, по дипломатически път била изискана проверка, а от посолството на страната в София във Враца дошъл експерт, който трябвало да провери дали не става дума за политическа провокация. „Каза ми го Дакев от МВР, но след като се върнахме от Далечния изток. Наложило се нашите милиционери да обясняват, че в България е честа практика да се пише върху вестниците и че писането върху лицето на партийния ръководител на Северна Корея е по-скоро невинно действие, отколкото тежко политическо престъпление според българските стандарти“, припомня си Каменов.