Ботев сякаш беше друг вчера на „Герена“. Нищо общо с това, което трябва да бъде и е бил в битките си срещу Левски – включително и като гост.
Безсилен, апатичен, безидеен. Сякаш още по пътя от Пловдив до София бе извадил бялото знаме – нейде край Ихтиман, и още при влизането в столицата го беше развял…
За да съдим какви ги е вършил един треньор в даден отбор, са необходими поне два трансферни прозореца и поне две подготовки.
Димитър Димитров пое Ботев Пловдив в движение, направи една подготовка и привлече няколко футболисти през зимната пауза. Важно уточнение – някои му бяха продадени. Наистина няма как за такова кратко време Херо да заздрави „канарчетата“ и те вече да летят.
Генерални изводи не може да се правят, но няма как да подминем изключително слабото представяне на Ботев срещу Левски и да не отбележим, че вината за провала имат не само футболистите, но най-вече Димитър Димитров. Чисто тактически той бе надигран от Хулио Веласкес, а през второто полувреме, когато трябваше да реагира с направените смени, кашата стана още по-голяма. „Канарчетата“ направо бяха като пилета в кълчища – нищо, ама абсолютно нищо не ми се получаваше.
Още по-притеснителното е, че нищо не се получава вече трети пореден мач – за 270 минути Ботев не е отбелязал гол.
Единственото положително беше поведението на Херо след мача с Левски, загубен с катастрофалното 0:3.
Всеки който познава Херо, знае, че неведнъж той е търсил оправдание за загубите извън своя отбор – я в съдията, я във всички рефери, я направо в БФС. Този път Димитров говореше пред медиите с разума, а не със сърцето си…
За финал - наистина е рано да дърпаме чертата и да даваме крайни оценки за престоя на Херо в Ботев. Ала все пак е дошло време да се забележи някакъв прогрес, макар и минимален. В противен случай шансовете на „канарчетата“ да пребъдат при бургаския специалист съвсем ще отънеят.
Димитър АПОСТОЛОВ/БЛИЦ СПОРТ
