Петър Хубчев напусна Черноморец-Поморие след 2 години на кормилото на тима. Старши треньорът и помощникът му Левон Апкарян продължават кариерата си в „Ботев” (Пд). Под ръководството на Хубчев поморийските „акули” направиха фурор с класирането си през 2010 г. на финал за купата на България, в който загубиха от елитния Берое с 0:1 в последните секунди, а този сезон младият отбор извоюва промоция в „А” група. На раздяла шефовете на Черноморец-Поморие подариха на Хубчев и помощника му Апкарян картини и кошници цветя в знак на благодарност за добре свършената работа. Всички в Поморие остават с отлични спомени от треньорския тандем. Това беше и поводът за интервюто, което Петър Хубчев даде пред сайта на Черноморец.
 

- Според мен беше най-удачният, тъй като нямаше напрежение в работата, не играехме за точки, за класиране. Радвах се на спокойствие. В началото имаше малко напрежение, затова че изиграхме няколко мача като наказани навън и загубихме, въпреки че не играхме лошо. Липсата на точки породи малко притеснение в самите момчета, но после нещата си дойдоха по местата, след като почнахме да печелим.
 

- А в битов вариант доволен ли бяхте? Все пак има огромна разлика между стандартите в Германия и България?
- Аз не съм чул през годините някой външен човек, който е минал през Бургас, било то футболист или функционер, да е имал забележки от битовите условия. Всичко беше перфектно.

- С какви чувства си тръгвате от Черноморец-Поморие?
- Това са малко сантиментални въпроси и сега трябва да вадя плакатите и лозунгите. Тук могат да се използват стандартни отговори. С какви чувства мога да си тръгвам при положение, че първата година играхме финал за купата на България, а сега постигаме такъв успех с влизането в „А” група? То се подразбира. Но просто си тръгваш и толкова. Аз много, много не обичам сбогуванията и големите приказки. В нашата професия я има често тази смяна, така че трябва да се приема като нещо нормално.
 

- Как успяхте така бързо да сглобите боеспособен отбор, въпреки че разполагахте с изключително млади футболисти, а и нямахте време за собствена селекция?
- Може би голямото предимство беше това, че нямаше напрежение, играехме заради самата игра. Формулата този отбор да играе в „Б” група според мен беше най-удачната. За такива млади момчета вариантът да играят в мъжкия футбол беше най-доброто и е най-доброто. В Германия се практикува подобен модел. Там има определено ниво, до което могат да играят тези отбори. Мисля че при нас „Б” група е перфектното ниво за младите момчета, за да се сблъскат още рано, рано с мъжкия футбол и малко по-твърдите единоборства, да видят за какво става въпрос. Успяхме, но успяха най-вече футболистите. Може би попаднахме на добри характери. Без да са най-големите таланти в България, те се сработиха доста сериозно през тези две години и заслугата е изцяло тяхна. Успяха до голяма степен да се представят във всички мачове като колектив, като приятели и да се борят само за победата. Е, имало е малко проблеми, малко разправии, но къде ги няма, във всяко семейство ги има.
 

 - Видели сте много във футбола. Научихте ли нещо ново от 2-годишния си престой край морето?
- Човек се учи, докато е жив. Научил съм нещо, видял съм нещо, но ще го запазя за себе си.

- Кое от постиженията Ви е по-скъпо - финалът за купата на България през 2010 г. или настоящата промоция в „А” група?
- Трудно ми е да преценя, но и двете постижения са достатъчно стойностни. Класирането на финала за купата само по себе си е доста сериозно постижение. Сега успяхме в баражите от второ към първо ниво, което също не е за подценяване.
 

- Какво ще остане най-трайно като спомен в съзнанието Ви от времето, прекарано на кормилото на Черноморец-Поморие?
- Много неща ще останат. Завършваме както трябва този сезон и можем да говорим само хубави неща. Имало е и негативи, но къде ги няма. Сега ми е трудно да кажа точно какво ще остане в съзнанието ми. Може би морето.