Когато в 54-ата минута на мача ЦСКА – ТНС едно високо и слабо момче започна да се подготвя за смяна, изнервената и тотално отчаяна “червена” публика се пооживи, впервайки поглед към тъчлинията. Там с №26 беше застанал Килиан Шеридън – новата покупка на ЦСКА. Най-нашумелият трансфер в България. Футболист, идващ от Селтик, капитан на младежкия национален отбор на Ейре, а вече и с мачове за първия тим на ирландците.

 

Феновете приличаха на попаднали в пустинята туристи, очакващи мержелеещият в далечината младеж да им донесе вода. Водата на спасението. Зажаднелите за голове, добра игра и победи зрители гледаха към Шеридън като на месия. До този момент ЦСКА се луташе, търсейки неистово, но и напразно достъп до вратата на уелските опълченци, а на таблото зловещо светеха двете нули.

 

И тогава на терена се появи младият висок мъж от Република Ирландия. На пръв поглед той има вид на онези дългучи – недодялани дървета, от които топката се отбива като при познатата детска игра на ръбче. Такива, които чакат на гюме, мудни са като охлюви, по-непохватни и от най-несръчните пишман-футболисти.

 

Бавно и полека обаче съмненията полетяха нанякъде в миманса, защото Килиън промени визията на ЦСКА. Изключително елегантен с топка в крака за ръста си, повратлив, мобилен, комбинативен, с далновиден поглед върху играта, Шеридан ни убеди, че в него има много хляб. Ирландецът сновеше из всички зони на върха на атаката, та даже на моменти и в халфовата линия. Сменяше често позицията си, заставайки ту в центъра, ту отляво и отдясно. За 36 минути той отигра над 10 пъти по отличен топката. Първо я прибираше майсторски, укротяваше я, след това или играеше с едно докосване, или я задържаше, отваряйки пространства за своите съотборници, или използваше финтове, с които преминаваше през съперник. Нанесе два удара с по-силния си ляв крак. Особено впечатление направи голямата му подвижност при играта без топка – компонент, който куца в спортно-техническата характеристика на повечето българските футболисти.

 

Шеридън сътвори най-доброто си изпълнение в 82-ата минута, когато по брилянтен начин изведе с глава Грегъри Нелсън по лявото крило за втория гол. Публиката на ЦСКА веднага усети, че това е човекът, който ще й даде глътка вода, за да утоли жаждата си, и започна да аплодира ирландеца. А след мача скандираше неговото име.

 

Естествено това беше само един двубой. И то срещу посредствени съперници, приличащи по-скоро на ръгбисти, чието дясно бекче мязаше на набит пехливанин от Делиормана, а колегата му от другата страна бе като двойник на горнотракийски председател на ТКЗС. В период на такава тежка криза обаче ЦСКА имаше въпиюща нужда от победа. От европейска победа.

 

Дали младият нападател наистина си заслужава да носи червения екип, дали той е Килиън или Килър Шеридън, прострелващ безмилостно противниковите вратари, ще видим скоро, когато започнат битките с по-сериозни съперници. Но фактите са си факти – ирландецът помогна за поизправянето на срутилия се “армейския” отбор. И с право си заслужи овациите. Аплодисменти обра и холандецът Грегъри Нелсън, чието отиграване преди да забоде втория гол накара адреналинът на феновете да подскочи на макс. Нелсън притежава техника, наподобаваща тази на маниаците от Рио – особено когато остане очи в очи със защитник.

Хубавото е, че контузията, попречила му да заиграе още в началото на сезона, е напълно отшумяла, а по всичко си личи, че той е наваксал и в изоставането на физическата подготовка.

 

С Шеридън и Нелсън ЦСКА наистина е друг отбор, но всъщност нека не избързваме с големите похвали, защото има още доста път до изхода тунела, където блещукат лъчите на слънцето и на... “червената” блян.