Кирил Ивков е една от големите легенди на Левски и българския футбол. Със „сините“ е ставал четири пъти шампион и четири пъти е вдигал Купата на България. Изиграл е също паметни мачове в Европа, сред които са тези при елиминирането на Аякс и при победите над Барселона и Атлетико (Мадрид). Два пъти е избиран за Футболист №1 на България. С националния отбор е носител на сребърен медал от Олимпиадата в Мексико през 1968 година и участва и в трите мача на финалите на световното първенство в Германия през 1974 година. Като старши треньор на Левски печели веднъж Купата на България.

В ексклузивно интервю за Betenemy.com Кирил Ивков коментира мрачното настояще на любимия си син клуб, разкрива за какво си говорят с Наско Сираков и как приема провалите на държавния тим.

- Г-н Ивков, какво си мислехте, когато гледахте мачовете на Левски през есента?
- Много нерви изхабих, често се питах няма ли да има край този кошмар. Видно беше, че нямаме отбор. Трудно биехме, по-често губехме точки или падахме. Биеха ни дори и на „Герена“.

- Финансовата криза ли само свали Левски надолу. Не можеше ли тези, които носят синята фланелка, да се представят и по-добре. Все пак са част от отбор с голямо име и история.
- Сякаш всичко беше срещу Левски миналата година. Останахме без спонсор, касата бе празна, дълговете натежаха. При това положение ръководството нямаше избор и през миналото лято направи всичко възможно да върне в състава наши юноши. И за капак, двама от тях, и той най-качествените, получиха тежки травми и пропуснаха почти цялата есен. Не мога да приема също, че и съдиите свиреха срещу Левски. Може би, защото Левски в момента не е този, който трябва да бъде, и си правеха пиар на гърба му. Славия е отборът, който прави най-много нарушения в един мач, сигурно над 20. Но за тях картони няма. Не знам Венци Стефанов ли респектира съдиите, нещо говори ли им… Левски обаче не е Славия. Когато играхме с ЦСКА, един от тъмнокожите цесекари хвана един от нашите за гушата. Реферът бе наблизо, но не го изгони. Това много ме подразни.

- За какво си говорите с Наско Сираков?
- Като бивш защитник му казвам, че нещата в ариергарда не са добре. Едно, че липсва качество, и второ, няма конкуренция. Един бранител да влезе в лазарета и няма кой да го смени. Наско ми каза, че преговаря с четирима нови защитници, всичките са бекове. И вратар търси.

- За нови спонсори говорили ли сте?
- Ставало е дума, но няма нищо черно на бяло, а и не аз съм човекът, който трябва да изнася подобна информация. Разбрах, че и Спас Русев, освен че опрости 3 милиона на клуба, съдейства за сериозен спонсор. Няма да има нищо по-хубаво от това, колкото се може по-скоро богат човек да поеме Левски и да е щедър, за да върне доброто му име.

- Как се оправя Наско Сираков сам с това положение в Левски?
- Той е спокоен, говори спокойно, но вътрешно какво му е, само той си знае. Но Наско е куче, Наско е вълк. Няма да си остави каруцата в калта. Макар че тази година ще е нулева.

- Значи Вие сте отписали и Купата?
- Каква Купа? Падна ни се Берое, коварен отбор и един от най-добрите у нас сега. В първенството ни победи на „Герена“. В други времена, ако пак бяхме приели Берое у дома, щях да съм спокоен, но сега сме много зле и изобщо не съм оптимист.

- За какво ще се бори тогава Левски напролет?
- Да влезе в шестицата, там са по-големите приходи от тв права и реклами, а ние имаме нужда от пари. Иначе наскоро казах пред видни левскари, че както е тръгнало, може да стигнем до бараж за оцеляване. Но го казах на шега, не вярвам, че чак дотам ще е докараме.

- Г-н Ивков, ще води ли Славиша Стоянович Левски нагоре?
- Аз съм с прекрасни впечатления от първия му период при нас. Бях в Надзорния съвет и имах поглед върху работата му. Извън терен той се шегува, но като стъпят играчите на терена, никой няма право да говори. Тренировките му бяха близки до мачовете. Всичко се правеше бързо, бързи пасове, бърза мисъл и т.н. Но някой каза на Черепа, че Стоянович го искали от чужда държава. Черепа сигурно се уплаши, че за да го задържи, трябва да му вдигне заплатата и заръча на Павел Колев да намери на пожар треньор, който да няма високи претенции. Впоследствие назначиха Георги Дерменджиев, което беше грешка. Сега, за да успее Стоянович да води Левски в правилната посока, трябва да му вземат и няколко стойностни попълнения. Иначе на него играта му е ясна, добър психолог и мотиватор е също.

- Защо през последните години талантливите юноши на Левски не са полезни на мъжкия тим, когато влязат в него?
- Чужденците не само изядоха хляба на нашите сини момчета, те ги ликвидираха. А ние имахме и имаме даровити юноши. Но те какъв стимул да имат? Повечето от тях ги пускаха за по 7-8 минути или малко повече, а футболист с толкова скромно игрово време не се става. Отделно таванът на заплатите за нашите момчета беше 10 000 лева, а в един период два-три месеца не бяха ги вземали. В същото време чужденците в Левски получаваха далеч повече и то в евро.

- Г-н Ивков, Вие сте играли паметни мачове с националния отбор. Как приемате сега слабата му игра и резултати?
- Георги Дерменджиев не се справи. Добър човек е, но няма авторитет. Не може да ходиш с бележник в ръка, да влизаш на терена по време на тренировка и да я прекъсваш, за да кажеш какво упражнение трябва да се направи. И докато обясняваш, минават 3-4 минути. Треньорите казват какво се прави на всяко занимание преди него в съблекалнята, и когато играчите излязат на терена, изпълняват поставените задачи. Бързо, интензивно, без да се губи време и да се накъсва тренировката. Отделно Дерменджиев не изигра два мача с един и същи състав, което е необяснимо. Разбирам, да играеш 4-5 мача с едно основно ядро футболисти и после, ако се наложи, да смениш някой от тях, но всеки мач да пускаш различни изпълнители…

- Правилен ли ще е изборът на Александър Димитров за следващ селекционер на трикольорите?
- Разполагаме с далеч по-можещи и способни треньори, на които може да се гласува доверие. Ако Димитров бъде утвърден, назначението няма да е футболно, а политическо. Всички футболни хора знаят на кой е близък Димитров и ако от БФС му поверят поста, ще означава, че искат да направят добро впечатление на доста популярен човек в държавата.

- Кои други треньори имате предвид за нов селекционер. Може би Станимир Стоилов?
- Не е етично да споменавам имена, в БФС добре знаят към кого да се ориентират, ако мислят само футболно. Но със Стоилов няма да стане. След престоя си в Казахстан той е богат и с високи изисквания. Щом не се разбра с отбор като Лудогорец, който е №1 у нас откъм финанси и организация, какво остава за държавния тим, който в момента е разруха. А и доколкото съм запознат, Мъри иска отново да работи зад граница.

- Тази година предстои конгрес на БФС. Много хора, сред които и бившият ви съотборник в националния тим Христо Бонев, смятат, че Михаил Касабов може да се справи не само като временен президент, но и като постоянен. Вие имате ли фаворит?
-  Моите уважения към Мишо Касабов. Зная, че е бил като млад в Германия, откъдето се познава с Бекенбауер, после беше и в администрацията на Левски. Но Мишо никога не е играл футбол, сигурно не се е събличал и по физическо. Известно футболно име, с екип от специалисти, които имат доказани управленски и мениджърски качества, и разбират от маркетинг, трябва да управлява българския футбол.

- Иво Ивков, вашият син, бе издигнат от Левски за шеф на БФС, но конгресът бе отложен. Има ли той още амбиции за поста?
- Честно казано, аз не знаех, че Левски ще издига Иво. Никой не ми го беше казвал, нито ме е уведомявал. Когато се случи, Иво дойде при мен и ми каза какви условия е поставил за изпълнение, за да поеме подобен ангажимент. Сега не зная дали това продължава да е актуална тема за него, защото си има прекрасна работа. Можеше и да получи четвърти мандат като юрист в Апелативната комисия на УЕФА, ако не се беше намесил един българин, който сега е в БФС. За мен обаче е най-важно, че Иво помогна на Левски в най-тежкия момент. Става въпрос за казуса с Делио Роси. По-тъп треньор не беше идвал в Левски. Той искаше първо да научи хората да ходят, пълни глупости. Но този Роси и екипът му съдеха Левски за 700 000 лева. Иво обаче спечели делото и спести солидната сума на клуба. Изпитах удовлетворение, че това го направи моят син, който също е левскар и е играл за Левски до юноши старша възраст.