Няколко дни поред БЛИЦ ще разкрие на своите читатели интересни истории, свързани с цензурата в спортния печат. Ще публикуваме неизлезли или появили се за кратко материали, както и любопитни подробности, свързани с това дали наистина всеки журналист може да изрази открито мнението си. Дали той е бил в правото си да настоява написаното да види бял свят, или стоящите над него люде са имали основание да го захвърлят в коша. Ще прочетете и за опити на футболни личности да спрат даден текст или да заплашат с бой автора.
Започваме с най-скандалната статия, разбунила духовете преди 6 години, когато се появи за кратко в медийното пространство и само след час беше свалена. Материалът е на Николай Лачков, бивш главен редактор на спортен сайт. Тонът е запалянковски, доста остър и прекалено груб, пълен е с нецензурни изрази. Крие ли се обаче зад тези слова голяма доза истина, оставяме на читателите да преценят. Явно е, че на Ники му е паднало пердето и е написал абсолютно всичко, което извира от неговата душа – с прекалена, даже прекалена доза цинизъм, но от сърце. Изглежда той е пресолил умишлено манджата, излизайки извън стандартната рамка на морала, за да ни покаже, че... моралът е отдавна утъпкан. Спор няма – това е най-скандалната статия в цялата история на спортната журналистика, от която се показва раната на един журналист. Рана, причинена от жестоката футболна действителност. Напомняме, че материалът е от началото на септември 2005 година. Имената на някои от посочените в текста хора са написани умишлено с малки букви от автора. Текстът е с известни съкращения и не е подходящ за лица под 14 години.
Да обичаш играта и да те боли......
Кажи им, че има една страна България, и в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него. В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!"
Много хора знаят кой е казал тези думи. ГЕОРГИ АСПАРУХОВ - ГУНДИ. И на мен сега да ми предложат от Челси 30 милиона евро (еквивалента на 300 хиляди долара тогава), ще приема. Признавам, а умирам за Левски. А той не е приел.
Това се е случило преди около 40 години. Преди няколко дни застреляха президента на ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) георги илиев. Застреляха го като куче в собственото му заведение. Умря един наркоман и престъпник, който е съсипал живота на стотици обикновени хорица. Аз умрях от кеф.
На погребението на Гунди е имало поне 200 хиляди души. На погребението на този плужек се изсипаха около 2 хиляди, повечето от които са присъствали, защото просто е трябвало да са там.
Изсипа се е и л*йното Гонзо чак от Турция. Който за Левски винаги е бил идол. Изсипа се, защото е тръгнал като обикновено момче и е можело да стане нещо от него, а в Пловдив след 2-3 годинки е бил ***ар. Защото вкара няколко гола на ЦСКА и се помисли за герой и е слизал с "Мерцедеса" в Пловдив и е казвал "Аз съм звезда". Кой е Гонзо? Насра се във Франция, насра се в националния отбор, защото в Европа не им пука дали си звезда в България, където един наркоман и престъпник си прави каквото си иска. И тоя дришльо дойде на погребението на георги илиев, защото знае че такива като него са го качили в "Мерцедеса" за сметка на обикновените хора.
Бях на първия мач на Гонзо в Левски. В Плевен срещу Спартак на стадион "Слави Алексиев." Бихме с 5:2. Даже Илиян Симеонов - Чушката вкара с глава, което си е събитие. Хареса ми момчето. Бореше се и се мъчеше нещо да прави. За няколко години Гонзо е никой. Кръгла нула. Гонзо никога няма да е Гунди, както и Наско Сираков. А и двамата бяха много близо да са втори и трети след него. Единият си свали гащите и си играеше на главички на тъча на финала за купата. Другият дори беше много по-близо до него. Той, когато беше във слаба форма, оставаше след тренировки и в почивни дни да тренира и да се мъчи и е носел отбора на гръб много време. И за няколко години се насра. Заради "Мерцедеса" си дойде от Турция и отиде на погребението на едно нищожество. А имаше кървав гол и скъсана фланелка. Моята фланелка на Левски да я видите. Убивам хора някой да се опита да ми я свали от гърба, какво е преживяла. Но си ми е на гърба още.
За феновете на ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) ще напиша малко. Това са най-великите фенове на футболен отбор в България . Верни са докрай. И 5:0 да сме ги били на "Герена" и мачът да няма значение, пак идват и викат през цялото време. Настръхвала ми е кожата от тях....
Срамно е за тези фенове на ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ), които са ходили на погребението на георги илиев. Вие бяхте и в "Б" група, и в "Д" група да идете (не че има такава) пак ще си подкрепяте отбора и като идете някъде, ще му се изправи косата на някой. Една титла нищо не значи. Пукнат лев да нямате, деца да играят за вас, пак ще идете. Защото на вас ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) ви е в сърцата, както Левски е в моето.
Не си продавайте любовта за една титла, надявам се много фенове на ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) да ме разберат.
Отново ще върна за спора Гунди - Стоичков. Ми той е очеваден. Сложете една снимка на двамата една до друга и ще ви стане ясно. Най-успелият български футболист безспорно е Стоичков. Не мога да му взема нито титлите, нито успехите. Има си ги човекът. Но няма чар в играта му. Просто е куче и перде и не му пука, но си е просто момче.
Преди няколко часа може би за 100-ен път гледах филма за Гунди и за 100-ен път се разревах. Няма такъв футболист, той се бори като лъв до последно. И то с някакви добри играчи, не е да излезе там живко миланов или роберт цаха и да се спъва в топката. И в националния и играчите на ЦСКА как са играли. Просто им се играе на хората. Умират на терена за една боза и един чай. И някак си и фенове има, не е като сега. Защо сега не идва някой с агне на гръб от 200 километра да гледа на живо мечо телкийски или емил гъргоров? Защото тия, като ги докоснеш, те се въргалят като умрели. Защо нормалните фенове на ЦСКА и Левски не са казали една дума против Гунди, Якимов или Пенев (като футболист). Защото са играли мъжки за играта и за хората. Познавам стотици хора, които не се интересуват вече от български футбол, ама в портфейла или някъде другаде си държат една снимка на Гунди и си спомнят какво е било. И ги боли, мислите ли че на тези хора не им се гледа добър футбол.
И тогава е имало добри футболисти по Европа. Вярно, не са давали толкова мачове по телевизията, но аз, ако сега бях фен на Блекбърн, нямаше да гледам по телевизията който и да е мач, както и сега феновете на Блекбърн не ги интересуват другите мачове. Защото те имат футболист като Роби Савидж. Никакви качества почти, пълен дърводелец, но Роби Савидж гони до край, Роби Савидж до последната секунда на мача не се предава. И 10:0 да им водят, Роби Савидж тича до смърт след топката. Защото обича играта. В Левски, ако имахме такъв футболист, щяха да идват много повече хора на стадиона, защото щяха да видят и да усетят, че на някой на терена им пука за тях....
Кажи им, че има една страна България, и в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него. В този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!"
Много хора знаят кой е казал тези думи. ГЕОРГИ АСПАРУХОВ - ГУНДИ. И на мен сега да ми предложат от Челси 30 милиона евро (еквивалента на 300 хиляди долара тогава), ще приема. Признавам, а умирам за Левски. А той не е приел.
Това се е случило преди около 40 години. Преди няколко дни застреляха президента на ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) георги илиев. Застреляха го като куче в собственото му заведение. Умря един наркоман и престъпник, който е съсипал живота на стотици обикновени хорица. Аз умрях от кеф.
На погребението на Гунди е имало поне 200 хиляди души. На погребението на този плужек се изсипаха около 2 хиляди, повечето от които са присъствали, защото просто е трябвало да са там.
Изсипа се е и л*йното Гонзо чак от Турция. Който за Левски винаги е бил идол. Изсипа се, защото е тръгнал като обикновено момче и е можело да стане нещо от него, а в Пловдив след 2-3 годинки е бил ***ар. Защото вкара няколко гола на ЦСКА и се помисли за герой и е слизал с "Мерцедеса" в Пловдив и е казвал "Аз съм звезда". Кой е Гонзо? Насра се във Франция, насра се в националния отбор, защото в Европа не им пука дали си звезда в България, където един наркоман и престъпник си прави каквото си иска. И тоя дришльо дойде на погребението на георги илиев, защото знае че такива като него са го качили в "Мерцедеса" за сметка на обикновените хора.
Бях на първия мач на Гонзо в Левски. В Плевен срещу Спартак на стадион "Слави Алексиев." Бихме с 5:2. Даже Илиян Симеонов - Чушката вкара с глава, което си е събитие. Хареса ми момчето. Бореше се и се мъчеше нещо да прави. За няколко години Гонзо е никой. Кръгла нула. Гонзо никога няма да е Гунди, както и Наско Сираков. А и двамата бяха много близо да са втори и трети след него. Единият си свали гащите и си играеше на главички на тъча на финала за купата. Другият дори беше много по-близо до него. Той, когато беше във слаба форма, оставаше след тренировки и в почивни дни да тренира и да се мъчи и е носел отбора на гръб много време. И за няколко години се насра. Заради "Мерцедеса" си дойде от Турция и отиде на погребението на едно нищожество. А имаше кървав гол и скъсана фланелка. Моята фланелка на Левски да я видите. Убивам хора някой да се опита да ми я свали от гърба, какво е преживяла. Но си ми е на гърба още.
За феновете на ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) ще напиша малко. Това са най-великите фенове на футболен отбор в България . Верни са докрай. И 5:0 да сме ги били на "Герена" и мачът да няма значение, пак идват и викат през цялото време. Настръхвала ми е кожата от тях....
Срамно е за тези фенове на ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ), които са ходили на погребението на георги илиев. Вие бяхте и в "Б" група, и в "Д" група да идете (не че има такава) пак ще си подкрепяте отбора и като идете някъде, ще му се изправи косата на някой. Една титла нищо не значи. Пукнат лев да нямате, деца да играят за вас, пак ще идете. Защото на вас ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) ви е в сърцата, както Левски е в моето.
Не си продавайте любовта за една титла, надявам се много фенове на ЛОКОМОТИВ (ПЛОВДИВ) да ме разберат.
Отново ще върна за спора Гунди - Стоичков. Ми той е очеваден. Сложете една снимка на двамата една до друга и ще ви стане ясно. Най-успелият български футболист безспорно е Стоичков. Не мога да му взема нито титлите, нито успехите. Има си ги човекът. Но няма чар в играта му. Просто е куче и перде и не му пука, но си е просто момче.
Преди няколко часа може би за 100-ен път гледах филма за Гунди и за 100-ен път се разревах. Няма такъв футболист, той се бори като лъв до последно. И то с някакви добри играчи, не е да излезе там живко миланов или роберт цаха и да се спъва в топката. И в националния и играчите на ЦСКА как са играли. Просто им се играе на хората. Умират на терена за една боза и един чай. И някак си и фенове има, не е като сега. Защо сега не идва някой с агне на гръб от 200 километра да гледа на живо мечо телкийски или емил гъргоров? Защото тия, като ги докоснеш, те се въргалят като умрели. Защо нормалните фенове на ЦСКА и Левски не са казали една дума против Гунди, Якимов или Пенев (като футболист). Защото са играли мъжки за играта и за хората. Познавам стотици хора, които не се интересуват вече от български футбол, ама в портфейла или някъде другаде си държат една снимка на Гунди и си спомнят какво е било. И ги боли, мислите ли че на тези хора не им се гледа добър футбол.
И тогава е имало добри футболисти по Европа. Вярно, не са давали толкова мачове по телевизията, но аз, ако сега бях фен на Блекбърн, нямаше да гледам по телевизията който и да е мач, както и сега феновете на Блекбърн не ги интересуват другите мачове. Защото те имат футболист като Роби Савидж. Никакви качества почти, пълен дърводелец, но Роби Савидж гони до край, Роби Савидж до последната секунда на мача не се предава. И 10:0 да им водят, Роби Савидж тича до смърт след топката. Защото обича играта. В Левски, ако имахме такъв футболист, щяха да идват много повече хора на стадиона, защото щяха да видят и да усетят, че на някой на терена им пука за тях....
А Гунди излиза във Флоренция в решителен мач и почти сам бие Белгия. Тогава 16 отбора отиват само на Световно. И играе божествено. И ги бие елегантно, с финес. А белгийците не са слаб отбор тогава. Просто я пипа човекът... Особено втория гол, бият център и сам ги овършава. Надявам се истинските фенове на ЦСКА да са го гледали този мач, да стиснат зъби и да кажат не е ли велик.
Тази статия не я пиша за феновете на Левски, ЦСКА или Локомотив (Пловдив). Пиша я за всеки едни човек, който има любим български отбор и умира за него. Аз имам приятели от всички отбори. Дори когато ЦСКА са правили нещо, съм казвал "яд ме много, но играха и заслужиха нещо". Тази статия е за всеки един фен, който на някакво радио или телевизор е ревал или е тържествувал, за всеки един фен който е имал три лева в джоба и с два от тях си е купил билет за мач и се е прибрал пеша вкъщи, за всеки един фен който обича играта.
Къде тук да сложа георги илиев. Мръсен парцал, наркоман и престъпник. Чак ме е гнус да пиша за него редом до Гунди, че даже и Стоичков. Не само, че на погребението не бих му отишъл, ами бих отишъл с кеф на гроба му и да се напъна и да стоваря едно топло и мазно.... Хора като него, Илия Павлов, Венци Стефанов, Христолов, Чорни, Батков, Гигов... и много други съсипаха нагло и безочливо държавата и се изпикаха на футбола, за да изперат парици.
Когато илия павлов го гръмнаха, почерпих приятели, когато георги илиев го гръмнаха, почерпих приятели... Да се избиват, тая мръсна сган.
Феновете на Ботев и на тях им съчувствам. Не го обичам този отбор, но го уважавам, защото преди години си тръгвахме минимум с тройка от там, а и Гунди е играл за тях 2 години, на много мачове съм бил там, бой съм ял. И сега седи едно чучело Христолов и им с*ре в устата и каквото и да правят, той е нагъл докрай, седи и им се смее в лицата. На хора, дето си обичат отбора и са готови да поломят цяла България, за да плаща той глоби и да им се махне от главата най-накрая. Христолов, **** в ***** за това, което причиняваш на тези хора.
А на мене ми е много болно. Неграмотни журналистчета, треньорчета, специалисти бълват какви ли не глупости. И идва Олимпия (Любляна), МТК, Брюж, Швеция или който и да е нормално мислещ отбор, дава две интервюта преди мача, прави те смешен, дава две интервюта след мача и си заминава. Тях не ги интересува "мачът на годината", "мачът на века", "отмъщение за турско робство", "отмъщение за европейското", "реванш за 1376 година". Хората от деца си имат възпитание и култура и правят каквото могат.
Това е положението. Нещата няма да се оправят скоро, защото е пълно с нещастници, които се гаврят с любовта ни към играта. И нещастници които пращат съболезнователна телеграма на георги илиев - нагъл наркоман, престъпник и какво ли още не и му ходят на погребението....
След тази статия предполагам ще ми се случат лоши неща. Просто реших да напиша малко от истините в българския футбол. Все някоя мутра с "Мерцедес" ще ме издири и ще ме пречука. Аз няма да се крия. Седя си с фланелката на Левски у нас. Няма да ми я вземете. С нея написах тази статия, ако трябва, с нея ще умра.
НИКОЛАЙ ЛАЧКОВ,
(бивш главен редактор на Топспорт.бг")
