Някой наскоро беше написал, че футболът ни бил жив... Жив е, спор няма, но е тежко ранен... С перманентни болежки, за които лек трудно може да се открие. Болките стават още по-силни, когато ни настъпи (или направо смачка) някой колос. Истински от ранга на Порто и Спортинг. Такива като "лисабонските лъвове", които се нуждаеха от апетитна вечеря, за да възвърнат сили след колебливия старт на сезона. Тогава картината рязко се променя и считаните за евробойци тимове заприличват на джуджета пред стърчащите европейски исполини.

 

За жалост летвата ни е много свалена и днес се радваме неистово на победи срещу Динамо (Москва), АИК и Гент. Влизането в групите на Лига Европа е равносилно според нашите скромни стандарти на световна титла, а попадането в същинската Шампионска лига бе с ранг на космополитен успех. Нищо, че после те спукват от бой и записваш унизителни голови разлики.

 

И същевременно сме доволни на почетни загуби. Най-пресният пример са последните два евромача на ЦСКА – срещу Бешикташ и Порто. Човек, като слуша част от коментарите, не може да разбере как са завършили тези срещи – ЦСКА ли е спечелил или неговите съперници... Само обективните фенове разбраха, че след 70-ата минута нататък Порто заигра с 30% от възможностите, а звездите Фалкао и Хълк вече бяха получили заслужена почивка.

 

Ама то снижаването на летвата си има обяснение. След като футболът ни се спуска по надолнището към тъмната бездна, всякакви малки проблясъци ни се струват като хиляди сияйни слънца.

 

Реалността обаче показва, че слънца няма. Особено ако погледнем българското в Левски и в ЦСКА. “Синият” гръбнак е съставен само от чужденци. Карето най-добри играчи от “Герена” са македонец (Тасевски), бразилец (Жоазиньо), холандец (Грийн) и французин (Дембеле). Само в ЦСКА има изключение – неостаряващият Тодор Янчев, а другият, който играе най-силно с червената фланелка, е холандецът Грегъри Нелсън. Това са – само двама. За разлика от Левски...

 

Но реалността показва и друго – въпреки нестабилното състояние на клубния ни футбол съществуват шансове за спечелване на още български точки. Най-голямата глупост ще бъде, ако в Левски приемат много навътре тежкия шамар от Спортинг и започнат с генералните изводи. Острите критики към Ясен Петров вече взеха да се сипят като едра градушка. Нека поспрем с нападките. “Сините” имаха нужда от такава загуба, за да слязат на земята и поизтрезнеят, но хайде да не бързаме с тегленето на чертата и с обвиненията – било към Ясен, Гонзо или някой друг. Или пък с намеците за оставка. Ей това е най-смешното у нас, българите – до вчера Ясен и отборът му бяха обявени за надскочили времето си герои, а днес, след “петицата” в Лисабон се подготвят петиции за рокади и реконструкции.

 

Така че – хайде да не обявяваме клубния ни футбол за жив, настоящите европейски победи за епохални, а същевременно, когато португалската армада ни потопи книжните кораби, да не прибързваме с написването на смъртния акт. Нека просто бъдем реалисти. И Левски, и ЦСКА са отбори от средно европейско ниво, килнати надолу. Въпреки, че са тежко ранени, те все пак могат до края на есенната еврокампания да понадигнат глава и да запишат победи или поне равенства.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ