Бившият старши треньор на „Левски” и доскорошен на Локо (Сф) Емил Велев призова сръбския специалист Славиша Йоканович да си тръгне съвсем скоро от „Герена”. Кокала даде пред „Тема Спорт". В него той говори за кризата при „сините”, работата на Йоканович и битката за титлата. Кокала направи паралел и между ситуацията днес и тази през 2009, когато бе за менен от Ратко Достанич

Г-н Велев, защо „Левски” за пореден път не успя да победи на „Герена", допускайки с лекота да загуби от Лудогорец?
- За мен загубата беше неочаквана. Мислех, че „Левски” ще бъде доста по-мотивиран. Не говоря само за футболистите, а и за ръководството. Все пак това беше дерби срещу шампиона, в което трябваше да се играе с ентусиазъм и майсторство. Допуснаха се много леки голове, което за мен е непонятно. Но тук идва работата на треньорите. В момента Левски има добри футболисти, с които могат да се постигнат успехи. Извиненията от типа „нямаме играчи" няма как да се приемат вече. Мина доста дълъг период от време. Смениха се доста момчета, дойдоха други вместо тях, които все още не са се адаптирали. Но на „Герена" никого не чакат. Левскарите винаги са се целили във върха. Не може „Левски” да е ниска топка. Въпреки всичко има още доста мачове до края на сезона, разликата с челото не е драстична. Притеснително е, че няма агресия, с каквато се е отличавал клубът.

Превърна ли се „Герена" от Долината на глинените гърнета в лесно превземаема крепост...
- Това не е никак нормално. Преди години отборите се страхуваха, когато играеха на нашия стадион, а сега този фактор го няма. Не може четири месеца „Левски” да няма победа на „Герена". Още по-лошото е, че виждам някакво примиренчество. Трябва да се вдигнат, защото това място не подхожда на „Левски”. Явно напрежението върху футболистите и треньорите е много голямо. Но те трябва се справят с това, защото този фактор го е имало абсолютно винаги. Напрежението е било водещо винаги, защото по този начин ти си на педали и трябва да си номер едно. Това те съживява и те прави буден. Извиненията от типа „топло, студено" са абсурдни.

Славиша Йоканович постоянно посочва проблемите на отбора, но от мач на мач не се забелязват решенията им…
- Не е коректно да коментирам колеги. Той е човек с визитка, но търпението към него вече се изчерпва. Далеч по-големи имена са идвали и са се проваляли. На треньори от такъв ранг не трябва да им влияят странични неща като напрежение. Ако се върнем назад, когато аз бях треньор, също беше напечено. И медиите оказваха натиск, и феновете не бяха с мен, но се справих.

"Левски" смени няколко треньори тази година, както и футболисти, но отборът си е все на същото ниво. Къде се къса нишката и правилен ли бе изборът на Йоканович?
- В България също има много добри треньори, които щяха да свършат работа. Не знам защо решиха той да бъде. Изказванията му за гръкляните преди мача с Лудогорец не бяха уместни. Всеки треньор трябва да знае с какво разполага, а той още не познава качествата на футболистите си. Постоянно застава срещу играчите и не ги защитава. Това не е никак добре. Нали все пак направи селекция и доведе момчета откъде ли не. Те трябваше да вдигнат нивото, но засега са резерви. Йоканович трябва да спре да се оплаква и да работи. Като не можеш да се справиш с натиска, мястото ти не е в Левски.

Наско Сираков хвърли бялата кърпа и обяви, че този сезон за „Левски” приоритет е построяването на сектор А. Преди време Стойчо Младенов използва подобна тактика и обяви, че има директива сините да станат шампиони, като измести напрежението. Това ли е тайната мисъл на Сираков?
- Не мога да разбера какво точно се случва. Наско е доказал, че има място в клуба и не вярвам да се откаже от титлата. Учудва ме, че от тима бе изхвърлен Дъстли Мулдер, който е най-добрият бек в България. В момента на „Герена" е малко мъгла. Не вярвам, че Сираков ще се откаже от високите цели. Неправомерно се хвърля цялата вина върху г-н Батков. Той си дава парите за "Левски" от доста години. Не казвам, че е най-добрият, но не е най-черният, както се изкарва. Той сам не може да изкара каруцата от калта. Макар че бях сменен от него, след като станах шампион и бихме 5:0 в Андора и се очакваше да влезем в Шампионска лига. Тогава пак дойде един сърбин (б.а. - Ратко Достанич), който 9 мача пак беше без победа.

Остават ли шансовете за титлата предвид разликата от 9 точки до лидерите?
Титлата не е илюзия. Тя обаче може да се случи с повече работа и по-малко приказки от типа за гръкляните. Не мисля, че „Ботев”, Лудогорец и Литекс са толкова по-напред.