Освен с футболистите, десетата поредна шампионска титла на Лудогорец е повод да се направи паралел и между треньорите, под чието ръководство отборът е станал шампион.

Хвърляйки мост назад във времето, ще видим, че абсолютният рекордьор по спечелени шампионски титли между треньорите е големият Крум Милев, който с отбора на ЦДНА /сега ЦСКА/ има в актива си 11 трофея. Началото е поставено през 1951 г., а после следват титлите през 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961 и 1962 г. С по четири титли са Манол Манолов /ЦСКА/, Васил Методиев /Локомотив София и Левски – три пъти/, Аспарух Никодимов /ЦСКА/ и Георги Василев /Етър, Левски – два пъти и ЦСКА/. С по три титли са Иван Радоев /Левски/, Димитър Пенев /ЦСКА/, Георги Дерменджиев /Лудогорец/ и Димитър Димитров /Литекс, Левски и Лудогорец/.

И докато при деветте поредни титли на ЦСКА Крум Милев е единственият треньор, сега при 10-те поредни на Лудогорец треньорите са…11. Началото бе поставено от Ивайло Петев, с който „орлите“ станаха шампиони през 2012 и 2013 г. Наследи го Стойчо Стоев, който стана първенец през 2014 и 2019 г. Дойде ред и на Георги Дерменджиев, който и досега е рекордьор с три шампионски титли за Лудогорец през 2015, 2016 и 2017 г. През 2018 г. „орлите“ станаха първенци под ръководството на Димитър Димитров /Херо/, през 2020 г. с чеха Павел Върба, а през 2021 г. – с литовеца Валдас Дамбраускас. Междувременно в различни периоди от този шампионски цикъл треньори на Лудогорец бяха португалецът Бруно Рибейро, бразилецът Пауло Аутуори, Едуард Ераносян, Антони Здравков и Станислав Генчев. Така в тази своеобразна класация на шампиони начело е Георги Дерменджиев с три титли, по две имат Ивайло Петев и Стойчо Стоев, а по една – Димитър Димитров, Павел Върба и Валдас Дамбраускас. Освен това Дерменджиев класира отбора на два пъти в групите на Шампионската лига, докато със Стойчо Стоев Лудогорец се класира на първо място в групите на Лига Европа.

В периода 1954-1962 г. отборът на ЦДНА печели титлата девет пъти поред, но разликата в точките с втория е твърде променлива. През 1954 г. тя е седем точки, през 1955 г. е шест точки, през 1956 г. – пет точки, през 1957 г. – една точка, през 1958 г. – четири точки, през 1959 г. – пет точки, през 1960 г. – четири точки, през 1961 г. – рекордните за времето 10 точки и през 1962 г. – шест точки.

Интересно е да се проследи и с колко точки преднина Лудогорец спечели шампионската титла през тези години на пълна хегемония. През 2012 и 2013 г. трофеят бе спечелен в последния кръг само с една точка преднина пред втория. През 2014 и 2015 г. разликата вече бе осем точки. През 2016 г. тя нарасна на 14 точки, за да достигне своя връх през 2017 г., когато бе 16 точки. През 2018 г. преднината намаля на седем точки, за да се върне през 2019 г. почти в самото начало, когато бе една точка. През 2020 г. тя отново бе увеличена на 13 точки, а през 2021 г. разликата е 9 точки.

Що се отнася до броя на поредните титли, макар че Лудогорец вече е номер 1 в България, той все още изостава по този показател в Европа. Рекордът засега се държи от латвийския Сконто Рига, който има 14 поредни титли от 1991 до 2004 г., както и от гибралтарския Линкълн Ред Импс със същия брой между 2003 и 2016 г. Те са следвани от норвежкия Розенборг и беларуския БАТЕ Борисов с по 13 титли. Розенборг регистрира това постижение между 1992 и 2004 г., а БАТЕ – между 2006 и 2018 г. С 11 поредни титли е Динамо Загреб между 2006 и 2016 г. Като Лудогорец с по 10 поредни титли са още Динамо Берлин от ГДР между 1979 и 1988 г., Динамо Тбилиси между 1990 и 1999 г., Пюник Ереван между 2001 и 2010 г. и молдовският Шериф също между 2001 и 2010 г. А Ювентус и Селтик си останаха с по 9 поредни титли…
РУМЕН ПАЙТАШЕВ