Адмирациите безспорно са за Самир и неговите момчета, които влязоха в историята, вкарвайки Академик в елита след 28-годишна пауза. Въпросните приказки обаче никак не подхождат на млад мъж, правещ първите си стъпки в занаята. Словесните стрели, насочени към далеч, далеч по-опитен треньор като Георги Василев, “ухаят” на злоба. Не спортна, а чисто човешка. Онази, гадната злоба, която яде като червей душите на хората. Нормално двамата специалисти си размениха реплики непосредствено след баража. Даже мъдрият Василев, изпаднал в състояние на афект, си позволи да наговори глупости, които иначе никога не би изрекъл. Но на другата сутрин Гочето се осъзна и спря. За разлика от опонента си. Да продължиш да съскаш и да се тупаш в гърдите дни по-късно, говори или за комплекси, или за простащина. Кой сте вие, г-н Селимински, дръзнал така смело да оплювате един изцяло отдаден на треньорската професия наставник, чийто успехи са безкрайни и няма смисъл да бъдат припомнени. Камо ли да ги сравняваме с вашите. Би било безсмислено и ненужно, нали? Къде са ви възпитанието и културата?

Ами какво ще се случи, ако Селимински след години задмине Гочето по титли и медали и в подобен елиминационен мач вземе та отстрани доказан спец от ранга на Хосеп Гуардиола. Какъв ще бъде тогава Хосеп в очите на Самир – мишка, мижитурка или нещо от сорта. И дали няма да последва бъркане в ушите или показване на среден пръст. Аз от сърце желая на Селимински да достигне възможно най-високото стъпало в треньорския занаят. Личи си, че човекът има потенциал. Но пустото му самочувствие току-виж го дръпнало назад, натирвайки го в калта на самозабравилите се... Само глупакът би повярвал, че след един мач все още никому известният Самир е по-добър треньор от Георги Василев.