Бившият национал Георги Йорданов коментира пред БЛИЦ новината за смъртта на големия Добромир Жечев. Ламята е юноша на Локомотив (Пд). Шампион на България за 1988 и 1997 г. Носител на Купата на България през 1986 и 1997 г.
Един от най-добрите майстори на головете от пряк свободен удар в историята на българския футбол.
"Моите съболезнования към семейството и близките на Добромир Жечев. Аз изобщо не обичам да говоря за хората, след като вече са си отишли. Това винаги ми е било непонятно. След смъртта на всеки човек се казват много неверни неща и се пускат какви ли не измислици. Ти не си го уважавал, когато е бил жив, а после, от кумова срама, пускаш хвалби...
Но специално за Жечев мога да кажа само хубави неща. Бил ми е треньор в Левски, имал съм този късмет. Познавах го добре. Мога да кажа, че си отиде един от най-големите мъжкари в нашия футбол. А в него - във футбола, е пълно с...да не казвам какви.
Бате Боба е и с огромен принос за успехите на националния отбор и като играч, и като треньор - създаде и даде път на много наши таланти. Навремето е бил един от железните защитници. Гледал съм го на живо.
Той обичаше футболисти, които се раздават до последно на терена, държеше да стъпват здраво, да не отстъпват в единоборствата, противникът да се съобразява с тях, заяви Йорданов, който сподели спомен и за друга "синя" легенда.
- Мъчно ми е много и за друг мой треньор в Левски - Кирил Ивков, светла му памет и на него. Бате Киро беше толкова добър човек, че...Ами той даже не можеша да ни се и скара сериозно, бе. Даже когато го правеше, пак си личеше, че не му е приятно.
Чувствахме го много повече от треньор, повече като приятел. "
МИЛЕН ДИМИТРОВ/БЛИЦ Спорт
