ЦСКА и Левски паднаха от европейското футболно дърво като обрулени кестени. Изсъхнали и негодни да стоят там, където е мястото на добрите. “Червените” окупираха дъното на Лига Европа, спечелвайки една единствена точица. До четвъртък вечерта там се червяха “сините” – с нулев актив, но в крайна сметка те финишираха с изненадваща победа срещу Лацио насред Рим. По този начин Левски нанесе индиректен шамар на ЦСКА, превръщайки го в най-големия слабак от всички тимове в груповата фаза.
Още след тегленето на жребия бе повече от ясно, че единственият шанс на “армейците” да се поздравят с победа е първият им мач – домакинството на Фулъм в София. Само лаиците и вечните оптимисти си правеха сметки, че ЦСКА може да измъкне нещичко от Базел, а надяналите очилата с розово-червен цвят вярваха и на чудо при гостуванията в Лондон и в Швейцария. За Левски прогнозите бяха победа над Ред Бул Залцбург у дома и равенство на австрийска територия. Но по стара българска традиция мечтите и реалността се отдалечиха на светлинни години разстояние.
ЦСКА тотално надигра Фулъм, но комичната грешка на вратаря Иван Караджов спря пълния триумф. Оттам насетне “червената пушка” взе да засича – както на вътрешния, така и на европейския фронт. Изключение беше второто полувреме на “Крейвън котидж”, когато “армейците” изпуснаха поне “хикса”, а и съдията ги ощети, след като не свири дузпа в тяхна полза. От мач на мач тимът се представяше все по-зле и по-зле, за да се стигне до последния двубой, когато Рома попиля ЦСКА в София с 3:0. “Светците” Апостол и Павел вместо светлина донесоха пълен мрак и хаос в защитата. Извършиха огромни грехове, довели до италианските голове във вратата на Здравко Чавдаров, и провалиха амбициите на останалите си колеги. Рома пристигна у нас без никакво желание за успех, но “апостолите” отвориха портите и изреваха: “Ела, вълчо, изяж ме!”. И “римските вълци”, макар и да нямаха никакъв апетит, схрускаха ЦСКА на три залъка.
През цялата европейска кампания ЦСКА и Левски бяха като сиамски близнаци. Трусовете и скандалите тресяха и единия, и другия клуб. Безпаричието и финансовата криза вкарваха допълнително напрежение. На “Герена” избухна “казанска афера”, на “Армията” изригна “афера с казани”. С такива, дето се вари ракия...
“Червени” и “сини” се мъчеха като грешни дяволи в европейските си групи. Падаха от този, който ни набара. Независимо дали мачът ще е в София или някъде зад граница. ЦСКА все пак имаше предимство – една точка и два отбелязани гола, докато на “Герена” блестяха нули по всички показатели. Без точка, без точно попадение....
Но накрая Левски се смя последен, измъквайки 1:0 от Лацио на “Стадио Олимпико”. Един гол, но достатъчен за победата.
Съдбата най-после бе благосклонна към “сините”, защото до последния им мач тя постоянно им обръщаше гръб. Да, Левски допусна пет поредни поражения в своята група, но поне в три от двубоите не заслужаваше да загуби. Тимът от “Герена” създаваше повече чисти положения от ЦСКА, владееше повече топката, но не съумяваше да направи най-важния ход във футбола – да матира противниковия вратар. В официалната статистика на УЕФА е посочено, че в общо шестте срещи “червените” са отправили 48 удари, а “сините” – 38. Но в този показател влизат анемичните и сватбарски шутове на Тодор Тимонов да речем. Ала в стопроцентовите ситуации пред вратата на съперника предимството е на страната на Левски.
И ето, че на финалната права късметът най-сетне се усмихна на Гонзо и компания. За единствената българска победа в групите на Лига Европа, дошла след прекрасно развитие на обстоятелствата. Лацио загуби катастрофално от Виляреал и пропиля всякакви шансове за прескачане на групите. Което направи мачът с Левски в Рим напълно протоколен. Треньорът Давиде Балардини пусна пълни анонимници, които сякаш за сефте виждаха топката и се чудеха какво да я правят. И ако ЦСКА срещна в София Фулъм 2 и Рома 2, то “сините” излязоха срещу смехотворната трупа Лацио 22. “Орлите” се бяха трансформирали в нежни пиленца – без хъс, без желание, без грам концентрация. Като за капак след мача из интернет-пространството веднага плъзна слух, че мачът е съмнителен. Появиха се слухове за огромни залози със знак “2”. На това му се вика “луд късмет”. В крайна сметка обаче щастието идва при този, който по-силно го пожелае... По-неприятното е, че двата ни гранда са на най-ниското стъпало в Лига Европа. И ако допреди години се надпреварвахме да спорим кой е победил повече силни съперници на Стария континент, днес измерваме “мощта” на “сини” и “червени” с мижави точици и два-три отбелязани гола за цели 6 мача. Ей това е проблемът...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ