Един от най-добрите български треньори по футбол Димитър Димитров – Херо се бори с най-коварната болест. Нещастието сполетя бургазлията преди няколко седмици. Той обаче се бори и със сигурност ще се справи. Досега на Херо нищо не му се е опряло, нито на футболния терен, нито извън него. На 13 октомври като истински мъж излезе и пред цялата общественост призна, че му предстои най-тежката битка.

“Наистина го направих с цел най-вече да се предпазя от тези спекулации, които се изписаха по мой адрес. И най-вече - да предпазя близките ми, защото те доста болно и тежко приемаха всичките тези неща. Разбрах за болестта съвсем случайно. Останах в България заради същите проблеми на мои близки. Останах, за да им помогна и тогава обърнах внимание и на себе си. Защото винаги съм подценявал себе си във всяко едно отношение, винаги работата е била водеща. Отидох и направих тези изследвания. Моят президент ми звънна спешно и ми каза, че иска да се потвърди диагнозата в Австрия. Отидох и всичко се потвърди, след което започна лечението ми. В такъв тежък момент аз усетих и разбрах, че българинът по природа е добър човек. Видях човещината, видях добронамереността в много хора и това ми дава допълнително сили, кураж и вяра в това, че аз ще се оправя, че ще се преборя с тази болест”, казва Херо в предаването “Горещо” на Нова телевизия.

“Не искам да споменавам имена на лекари и болници. Широко скроен човек съм и приемам нещата в цял вид, без да се притеснявам, тъй като на всеки може да се случи. Лекарите тук бяха категорични в диагнозата си още преди да излезе биопсията, още на прегледа бяха сигурни. Оказа се, че те сбъркаха, според думите на лекаря 99 процента е най-лошото. Един процент смяташе, че е другият вариант, който е при мен, малко по-леко. Точната диагноза е лимфом на Ходжкин, заболяване на лимфните възли. Тумор, който е в стомаха, с размер четири на пет сантиметра. Нямах болки, затова не съм си обръщал внимание. Болките са били търпими, които съм преживявал и не съм поглеждал на себе си. Трябва всички да си следим здравето и да си обръщаме внимание”, допълва още бургаският специалист.

“Бях със съпругата ми в София. Пътувайки към Бургас след прегледа, мога да ви кажа, че до Бургас не сме си обелили нито една дума. Обстановката беше тежка и тягостна. Когато се прибрах у дома първото нещо, за което мислех е не само за мен, а за близките ми. Как ще се справят, ако не съм до тях. За себе си не съм се притеснявал. Сигурно съм сгрешил някъде, за да ми се случи. Всичко се е натрупало, комплекс от неща, които се получава тази болест. Човек, когато стигне до това ниво, трябва да мисли как да излезе от ситуацията. Трябва да си промени мирогледа, защото той е необходим не само на себе си, а и на близките си”, казва още треньорът.

“Веднага приех диагнозата. Когато излезе снимката, отидох при лекаря и му казах: “Искам да ми кажеш истината, не ме заблуждавай". Затова отидох сам, без съпругата ми. Той каза, че нещата не са най-тежките, има и нещо хубаво в лошото. Да, ракът на стомаха е лечима болест. Не е загубена битка! Но ако човек се предаде предварително, той наистина ще я загуби! След първата химиотерапия наистина не се чувствах много добре, но след втората мога да кажа, че е съвсем различно - моят тонус, състояние, настроение са доста по-добре. През март трябва да приключа с химиотерапията, тогава ще се види в какво състояние ще съм. Засега съм на химиотерапия, след това, ако нещата не се оправят, ще преминем на лъчетерапия. Последният вариант е операцията, тъй като туморът е на лошо място и не е добре да се прибягва до хирургическа интервенция. В Австрия казаха, че ще се опитат да ме лекуват, дадоха ми кураж и започнахме лечението. В тази клиника е бил бившият президент на Украйна Юшченко, когато се натрови, изключително реномирана клиника е.

Смятам, че имам силите да се преборя с тази болест. Единственото, от което не мога да се откъсна, е работата. И самият професор, когато бях в Австрия, ми каза по възможност по-малко да ходя на стадиона, да нямам толкова контакти, по-малко стрес, а повече да бъда сред природа и сам. Но това нещо при мен не може да се получи! Затова си ходя всеки ден на тренировка, участвам си пълноценно, без да има някаква разлика от това, което е било преди - гледам да не мисля изобщо за това заболяване. И мисля, че се чувствам по-добре... Аз самият мисля, че ако го слушам на сто процента, на мен ще ми бъде по-тежко и по-трудно!, споделя още Митко Димитров.

“Като войник за първи и последен път се бях подстригал и бях в този вид. Надявах се косата да не ми окапе, има и такива варианти при химиотерапия. В последните дни преди втората химиотерапия обаче усетих, че...Преди 6 месеца станах дядо, имам внучка. Тя има навик да си играе с косата ми. Веднъж ме дръпна и падна цял кичур. На следващия ден се подстригах. Това обаче е най-малкият ми проблем, има неща, които ме вълнуват повече. Да, в първите няколко дни ми беше неудобно, притеснявах се, не бях свикнал. Това обаче се преживява. Внучката ми се казва Дея, носи моята буквичка и съм горд и радостен с нея.

“Нормално е всеки човек да си прави равносметка и анализ на действията. Наистина аз се обвинявам в много неща! Първо се обвинявам, че за мен работата винаги е била на първо място. Аз съм живял за футбола и моите деца са израснали почти без мен, не съм видял първите им стъпки, те са били без бащинска грижа. Надявам се поне да бъда жив и здрав, за да се радвам на моята внучка. Тези неща, които съм пропуснал, да ги наваксам с нея и с другите внуци, които се надявам да имам. Сега ставам изключително рано, имам комплекс от упражнения, които трябва да правя. Въздушни бани, водни бани, неща, които трябва да следя. След това разходки в морската градина. И преди съм ги правил, но сега това нещо е задължително сутрин и вечер. Освен това взимам лекарства, билки, по 3-4 неща на ден и започнах да се бъркам кое кога да приемам”, казва още Херо.

“Лечението е много скъпо, хиляди евро. Работил съм в чужбина, смятам, че сам ще се оправя. Знаете, че човек дава всичко за здравето си. Обадиха ми се много футболни хора, всеки един от тях изяви желание да ме подкрепи, дори и финансово. Благодарих на всеки и казах, че ще се опитам да се оправя сам в това начинание. Нямам специална молитва, но винаги в главата си имам неща, които си ги повтарям. Човек трябва да бъде позитивен. Смятам, че тези неща ми помагат и вярвам, че наистина е така”, завърши Димитър Димитров./БЛИЦ