ПОТОПЕТЕ СЕ В СВЕТА НА СТАТИСТИКАТА - ТУК!

Любчо Славчев е една от легендите в българското съдийство. Бате Любо, както го знаят приятелите, навършва днес 60 години. Днешният ден е по-особен според нумеролозите – 12.12.2012 г. Славчев обаче хич не се притеснява от това обстоятелство и очаква поне 60 гости на купона по случай личния си празник. Той е бил изтъкнат международен рефер, работил е 12 години в Професионалната футболна лига. В момента е член на Съдийската комисия към БФС и председател на СК на ЗС към БФС – София. Организатор е в ДФК “Лъвчетата”. Любо, който е учител на поколения футболни съдии в България, даде интервю пред БЛИЦ.

- Г-н Славчев, честит юбилей! Роден сте на култова дата - 12.12. Това притеснява ли ви?
- Не. Аз никога не съм бил фаталист. Да, навършвам сериозна възраст – 60 години, но не се притеснявам. Най-важното е, човек като се обърне назад във времето да вижда един достойно извърван път. Мисля, че моят случай е точно такъв.
- Защо се насочихте към съдийството?
- Честно да ти кажа, стана случайно. Винаги съм играл футбол, гледал съм мачове, интересувал съм се от играта, но не съм очаквал толкова важна част от живота ми да стане съдийството. Едно време в нашия футбол имаше съдийски колегии. Към всеки от клубовете имаше такава. Аз отраснах в квартал “Стрелбище”. Научих, че към “Левски – Спартак” организират курс за съдии. Записах се и го завърших през 1976 г. Така лека-полека започнах. Първите ми мачове бяха между работнически колективи.
- Спомняте ли си дебюта?
- Да, разбира се. За сефте излязох на терена на такъв двубой в работническо първенство. Мачът се игра на игрище, което беше на мястото на сегашното НДК. Аз не винаги съм бил страничен рефер. Тогава регламентът предвиждаше тези, които са асистенти в елитната група, да ръководят в “Б” и “В” група. Така че съм бил и главен съдия. Иначе в “А” група дебютирах през 1984 г. на мача “Левски” - Етър. Главен съдия тогава беше Георги Цветанов. Много го уважавам бате Гошо – страхотен човек и колега. Общо в елита имам над 100 мача.
- Кой е най-тежкият мач в кариерата ви?
- Участвал съм на няколко вечни дербита “Левски” – ЦСКА. В сблъсъците между “сини” и “червени” винаги имаше напрежение, но мисля, че съм се справил достойно. Никога обаче няма да забравя финалът за Купата на България между Славия и “Левски” на 1 май 1996 г. Тогава при резултат 1:0 за “белите” президентът на другия финалист Томас Лафчис извади отбора, недоволен от съдийството на Митко Митрев. Аз бях страничен, а колегата отсреща беше Алексей Илиев. И досега съм на мнение, че Лафчис нямаше основания да прави такъв скандал. Тогава кокретният повод беше, че Митрев не бил показал втори жълт картон на защитника Стефан Колев – Доктор Менгеле.
- Направихте ли опит да го спрете Лафчис?
- Не, нямаше как да го спрем. Четвърти съдия беше Младен Благоев. Момчето се видя в чудо. Томас нахлу на терена и нареди на футболистите си да излизат. Настана суматоха. Делегатът на мача Аспарух Ясенов се чудеше на кого да връчи купата. После наказание отнесе Митко Митрев. Май че той не свири повече. Буквално го ликвидираха като съдия. Санкции за мен нямаше.
- А кой е най-куриозното ви вечно дерби?
- То всъщност не се игра. На 9 ноември 1996 г. “Левски” трябваше да гостува на “Армията” в мач за Купата на Професионалната лига, обаче не се яви. Тогава Лафчис пък протестираше срещу назначението на Димо Момиров за главен рефер. Футболистите на ЦСКА излязоха да загряват на терена, ние – съдийската бригада, също. Гостите така и не се явиха и в протокола Димо записа 3:0 служебно за ЦСКА. Преди мача как ли него го молиха Димо да се откаже, пък и Лафчис го увещаваха шефовете на БФС, но и двамата останаха категорични.
- Кога дебютирахте в евротурнирите?
- Ами мен директно ме хвърлиха в дъблоката вода. Дебютът ми в Европа беше не в някое мачле от предварителните кръгове, а директно на четвъртфинал. Мачът беше за Купата на УЕФА между датския БК Копенхаген и италианския Торино през 1992 г. Главен ми беше Любе Спасов. Сигурно сме се справили отлично, защото буквално седмици по-късно ни повериха полуфинал за Купата на носителите на купи Брюж - Вердер (1:0). Направи ми отлично впечатление поведението на треньора на гостите Ото Рехагел, една истинска легенда. Немецът отначало ни гледаше с недоверие, но след последния съдийски сигнал влезе в съблекалнята и ни каза много добри думи. Похвали ни, въпреки че отборът му беше загубил. Голямата звезда на Брюж тогава беше нигериецът Даниел Амокачи.
- Вие имате приятни спомени и от Шампионската лига...
- Така е. За всеки съдия е чест да се изявава в този турнир. В Шампиоската лига направих дебют с Атанас Узунов – също едно голямо име в професията, на “Парк де Пренс” в мача ПСЖ - Спартак (Москва). Отсреща беше Иван Леков, а четвърти – Стефан Орманджиев. Върхът в кариерата ми обаче е полуфиналът за КНК.
- В състава на коя бригада се чувствахте най-добре?
- Уважавам всичките си колеги, но не мога да не посоча сред главните съдии Любе Спасов и Любен Ангелов. От асистентите най-добре си партнирах с Алексей Илиев и Велко Попов.
- Кои бяха вашите учители в съдийството?
- От всеки съм взел по нещо. Със съвети и личен пример ми е помогнал най-много Йордан Таков - един невероятен съдия. Беше ми наставник в съдийството. Той буквално ни “осинови” с Георги Янков и Сашо Малчев. Научихме много от бате Данчо. От главните ми е допадал най-много Аспарух Ясенов, беше изключителен и като човек, и като ръководител.
- Виждате ли ваш наследник в по-младите си колеги?
- Мога да посоча Венцислав Гаврилов, преди това Николай Джугански.
- Споделяте ли мнението, че българското съдийство е по-силно от футбола ни?
- Абсолютно. Показателно е, че отборите ни рано-рано отпадат почти всяка година от евротурнирите. А ето един Станислав Тодоров например вече свири в Шампионската лига./ МИЛЕН ДИМИТРОВ