Точно след 10 лета – през 1999 година, Любослав Пенев пак е в ЦСКА. Вече като президент. На 23 юли нападателят, прекратил преждевременно футболната си кариера, печели изборите в битка с Илия Павлов. Сектор “Г” и всички, обичащи “червения” отбор, са с него. Твърдо и смело. Любо обаче се проваля тотално в ролята на президент. Не успява да задържи и да овладее диригентската палка така както правеше с топка в крака. Пенев сдава цялата власт на Васил Божков. После облича отново фланелката, но за кратко.

Пак след 10 лета и отново в година, завършваща на любимото му число 9, Любо се завръща в Борисовата градина. Този път като треньор. Резултатът е същият. Провал през пролетния полусезон. ЦСКА има четири точки аванс пред Левски, но ги пропилява. Пенев разполага с достатъчно силно оправдание – поел е тима в движение и не е правил селекцията. През лятото той се нагърби със задачата да изгради силен състав, способен да спечели титлата и да остави диря в Европа. Началото бе превъзходно. Подобно на силните години на Любо, когато водеше “червената” атака. ЦСКА сътвори чудото, покорявайки Москва. Победата с 2:1 над Динамо прати “армейците” в групите на Лига Европа. Успехите на родния фронт не спираха, а вечният враг Левски бе прегазен само с 2:0. Сън или реалност беше всичко това? Докато се търсеше отговорът на този въпрос, ЦСКА рязко се срути и започна да пада с главата надолу към дъното. Серията силни резултати беше заменена от мачове, почернили душите на феновете. Любо изведнъж събори строежа на новия тим и нанесе непоправими щети на “Българска армия”. Стори го с един замах, без да проникне в бъдещето и да види, че последствията ще са пагубни. Най-голямата му грешка не беше на треньорската скамейка, а извън стадиона. Допусна я в онази вечер, когато играчите отидоха да купонясват. 16 от тях бяха на масата, а Пенев си нарочи деветима, които изгони. Защо точно 9, така и не се разбра. Едва ли заради любовта му към числото. Вместо да затвори прозореца, от който медиите надничаха към “армейския” двор, наставникът разтвори всичките му крила и обяви, че в “червената” кухня лъха на алкохол. Младият спец беше длъжен да извика виновниците, да тропне по масата, но без да вдига шум, достигащ до камерите и микрофоните. Любослав Пенев обаче се поддаде на емоцията. Размаха метлата, но “Кралете на боклука” му скръцнаха със зъби. И вместо да изметат играчите, взеха, та ги амнистираха. Така между Любо и “Титан” зейна огромна пропаст, която се увеличаваше с всеки изминал ден. Впоследствие треньорът написа оставката си, която не беше приета, но не беше и отхвърлена... По-късно го изолираха от зимната селекция – явен знак, че му подготвят капана. За да дойде мигът, в който изметоха самия него.
Любослав Пенев си заби страхотен автогол, след като сам подложи крак на полетелия към върховете тим. И този път няма изпращане с овации, ръкопляскания и сълзи, както през онази топла лятна вечер през 1989-а... Макар че сектор “Г” стоеше зад него и в най-трудните моменти. Все пак оценките за работата на Любо в ЦСКА не са само негативни. Напротив – въпреки, че още не е узрял напълно за тежката професия, Любослав Пенев безспорно вдигна тима. Но липсата на дипломатичност, тактичност, хладнокръвие и положителна комуникативност с играчите разядоха отбора и го катурнаха от първото място. Катурнаха и Любо... Неговото име ще блести с пълна сила в историята на ЦСКА като футболист, но и ще фигурира в тъмните страници на “червените” президенти и треньори...