Бившият треньор на ЦСКА и Литекс Любослав Пенев заяви, че продължава да разговаря с Борислав Михайлов за селекционерския пост в националния отбор. Той разкри, че няма добри новини за “лъвовете” от видяното във Вечното дерби между “Левски” и ЦСКА.
 
“С Борислав Михайлов имахме три срещи, които реално за мен не са преговори. Просто разговаряме дълго, дискутираме по ситуацията с националния отбор. Обсъждаме варианти и възможности, претегляме нещата, изправяме “за” срещу “против”. Познаваме се толкова отдавна, че да блъфираме и да си говорим полуистини не е сериозно и за двете страни. Главното е да се направи стратегия за отлепяне от дъното и националният да тръгне нагоре. Няма да е лесно”, заяви Пенев в интервю пред в. “Труд”.
 
“За съжаление нямам добри новини за националния отбор от Вечното дерби. Освен ветерана Христо Йовов, нито един българин не отправи удар към вратата на съперника. За гол не говоря. И при тази ситуация трябва ли да се чудим защо националният отбор е вкарал само три гола от десет мача в евроквалификациите? Вижте и офанзивните играчи на двата гранда на българския футбол - бразилци, румънци, холандци... Само Спас Делев от ЦСКА и Йовов от “Левски” в атаките. Плащаме данък вече и на друга голяма злина - нашите клубовете все повече купуват и все по-малко създават футболисти.”
 
“В националния трябва да се работи абсолютно всеки ден! Отборите до 17 г., до 19 и младежкият тим е задължително да тренират по една и съща програма с мъжете. Да се наложат еднакви тактически постройки, две-три схеми на игра, по които да се работи на максимален брой лагери... За щаба са наложителни всекидневни ангажименти - програми, планове, гледане и анализ на мачове, максимум пътувания до клубовете у нас и в чужбина. Също и постоянните срещи с играчите и техните треньори, следенето на формата на футболистите, обмяната на мнения...”
 
“Без дългосрочен план няма успех. Трябва да се въведат досиета на футболистите. Но не досиетата “Х”, не някакви загадки, а нещо истинско. Като се започне от килограмите, с които трябва да се явяват в националния отбор, до пълната картина с пасове, пробягани километри, отнети топки и всички подобни компоненти в мачовете. Трябва да ангажираме ресурса на целия ни футбол, за да направим дългосрочна програма на приятелските мачове за две-три години напред. Не бива да се лутаме като слепец в пустинята. Налага се да се въведе железен ред - от вътрешния правилник до това какво ще се обядва например на лагера след три месеца.”
 
“Случаят с Матеус. Когато не уважаваш хората, с които работиш, и не държиш на думата си, става така. Рано или късно те разкриват. Неизбежно е. Първи реагирах по въпроса, че той не си държи на думата. Направо ме излъга, но това вече е минало. Надявам се с него от националния отбор да си отиде и периодът на сватби, на разводи, на ела си - иди си и други такива конфузии. Аз работя при абсолютен ред и организация. И ако поема поста, който не приема методите ми, е свободен да си тръгне. Националният отбор е въпрос на желание. В него заплати не се раздават, но не се и търпят капризи. Играе се за България.”