Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙM 2!

Крилото на Болтън Мартин Петров коментира болестта на един от най-големите си приятели Стилиян Петров, както и кариерата си в националния отбор, която е пред приключване. Любослав Пенев не разчита на Марто, който обаче продължава да се надява един ден отново да получи повиквателна за представителния ни тим. Мартин Петров се появи в студиото на БиТиВи с фланелка в подкрепа на Стилиян Петров.

“В последния разговор, който проведохме, си личеше, че беше отпаднал физически. Позитивно настроен, което ще му помогне. За мен не стои въпросът, че няма да се оправи, чакаме датата, на която ще стане ясно, че всичко вече е минало. На всички е ясно какво го сполетя. Имах мач с Уулвърхемптън, обадих му се, дали ще дойде да се видим в хотела да пием кафе. Той обаче започна разговора с това, че има лоша новина, съобщи ми го директно. На 10-ата секунда му казах да ми затвори телефона, не знаех къде се намирам. После се чухме, но не е за говорене. С него тръгнахме от ЦСКА, живеехме 2 години заедно. Той беше по-палав, обичаше да излиза по заведенията, аз бях по-тих, всеки приятел може да го потвърди. Една вечер, още като играчи на ЦСКА, беше излязъл навън, прибра се в ранните часове. Беше си забравил ключовете, започна да хвърля камъни по прозорците. Представяте какво ми беше, идвам от провинцията, тук спя в някакъв апартамент в София, чука се, блъска се. Ако цената на моето отпадане на Болтън от Висшата лига е Фабрис Муамба и Стилиян Петров да се оправят, аз я приемам”, заяви Марто Петров.

“Въпросът защо не съм в националния отбор не е към мен. Аз смятам, че имам още сили и желание да помогна на националния отбор. Показвам го и с изявите си на терена в последния си сезон. Не крия, че съм разочарован и огорчен от отношението на хората, които в момента ръководят националния отбор. Тук не опира дали аз заслужавам място в националния отбор, това го решава треньорът. Тук говорим за нормални човешки взаимоотношения. Не може един човек, който повече от 10 години се е раздавал и е бил професионалист, в момента да ме карат да се чувствам така, че все едно съм изиграл 4-5 мача за националния отбор. Това е последният вариант, по който съм си представял, че ще завърши кариерата в националния ми отбор. Аз продължавам да стискам палци да ме повикат, това ще е така, докато играя футбол. Никога няма да се откажа от националния.

Съвсем нормалното е един телефонен разговор, в който да ми обяснят причините. Не искам вечеря, цветя... В крайна сметка не съм направил нещо извънземно, класирали сме се на едно европейско, на което се представихме отчайващо. Да, засякохме се с Любо Пенев на едно летище, казахме си, здравей-здрасти, след това ми пожела приятна почивка. Очаквах да ми сподели някои неща, но не се получи. Аз няма какво да казвам и да се натискам, смятам, че съм показал и продължавам да показвам, че мога да играя този футбол. Ако някой е забравил, последната ми контузия ми костваше договора с Манчестър Сити беше с националния отбор”, обясни отсъствието си от “А” отбора Мартин Петров.

Добри думи за национала каза брат му Владимир, който разказа за преживяното детство на село и във Враца. Марто се разплака и каза: "Нека се види, че съм нормален човек. Аз съм това, благодарение на тези хора, на брат ми, родителите ми, останалите ми приятели. Не го крия. Развълнувах се, не го очаквах".

Петров коментира и пристигането си в ЦСКА и загубата от Литекс с 0:8: “Цялата ми рода е от ЦСКА и това беше мечтата на всички, която се осъществи. Първата вечер си спомням, спахме в София при едни роднини, ха, спахме, трудно може да се каже, че съм спал. Мислех си, тези хора съм ги гледал само по телевизията. Благодаря на Илия Войнов, Цецо Йончев, че помогнаха за трансфера. Никой не очакваше, че ЦСКА ще загуби с 0:8, едва ли някой си е помислил, че ще се случи подобно нещо. Това са моменти, които се случват един път. Ако бяхме играли след два дни, това нямаше да се случи.”