Нападателят на националния отбор и Болтън Мартин Петров коментира състоянието си, представянето си за английския отбор, както и случващото се в ЦСКА в интервю за БиТиВи:

-Мартине, как се чувстваш в Болтън, напоследък все по-често си титуляр?
-За мен е важно да се чувствам добре и да съм здрав на тези години. Това дали играя или не има един човек, който го решава. Аз се старая винаги да давам сто процента от себе си, няма на кого да се доказвам вече, нито на себе си или някой друг. Станах вече на 33 години. Гледам да се държа в добра спортна форма, психическа и физическа и да нямам проблеми. И когато ми се дава шанс да се изява по най-добрия начин. В началото на сезона изиграх доста мачове на силно ниво. Имахме тежки двубои срещу големи и силни противници, които са с класи над нас и е трудно да се вземе нещо от тях. След това дойде един момент, в който повече от месец не играех по незнайни за мен причини. Остава много малко време от кариерата ми, така че гледам да изпитвам удоволствие и да се забавлявам на терена.

-В Англия твърдят, че партньорството ти с Рикетс по левия фланг е подобрила формата ти?
-Това е мнение на анализатори и специалисти. С който и да играе зад мен, гледам да е добре взаимодействието. Смятам, че нашият отбор трябва да показва качества като отбор, тъй като нямаме силни изявени единици.

-След края на сезона ли ще стане ясно твоето бъдеще в Болтън?
-Има още три месеца, докато свърши сезонът. Имам клауза при определен брой мачове автоматично да бъде удължен договорът ми. Надявам се отборът да се спаси, това е първата ни цел. Доста неприятни моменти изживях като контузии и то тежки, дълго отсъствие от терена. Доста позорни и катастрофални загуби както на клубно, така и на национално ниво. Остава ми и това нещо – да изпадна. Надявам се да не ми се случи. Не знам какво да си мисля, неприятно, но това ми е съдбата.

-Може ли след 1-2 години да няма българин във Висшата лига?
-Да се надяваме някои от младите момчета да дойдат и да поемат нашата вълна. Тежко и трудно е, но за съжаление да, може и така да се получи, в едно от най-обичаните първенства да няма българи. Това не говори добре за българския футбол като цяло. Надявам се това да не се случи.

-Би ли играл в друг отбор в Англия, харесва ли ти животът тук, какво би те накарало да се върнеш в България?
-Чувах от ваши колеги, че ще се връщам да играя за български отбор. Не че съм обиден, но ми стана неприятно. Изведнъж да се върна да играя в България, звучи ми несериозно. Когато искаш да постигнеш нещо и да си запомнен, трябва да се приспособиш към всичко. Няма извинение време, храна, терен и т.н. Още повече, когато имаш семейство. Моето се чувства отлично тук, децата се развиват повече от добре, училище, английски език, приятели. Така че за мен няма никакви проблеми, ако кариерата ми продължи на друго място в Англия. За мен е най-важно семейството ми да се чувства добре, а не толкова финансовото отношение. Искам да изпитвам удоволствие от това, което правя. Каквото съм спечелил досега, това е. Не бих тръгнал отсега да правя кариера и т.н.

-Димитър Бербатов каза остри думи за ЦСКА, за управлението на “Титан” и използването на Димитър Пенев като параван. Следиш ли какво се случва в клуба и българския футбол?
-Разбира се, че следя. ЦСКА винаги ще следя, както и всеки отбори, през който съм минал. ЦСКА е отборът на сърцето ми, от малък симпатизирам на него. Каквото и да се случи, ще продължа да съм фен. Напоследък нещата за съжаление не вървят добре. Толкова много футболисти минават през клуба, не мога да разбера политиката на ръководството. Не мога да коментирам детайлно, но това не отговаря на амбициите и името на ЦСКА. За мен лично шефовете нямат елементарна организация, както на трансфери, на всичко. Някои път като говоря с мои приятели се питаме дали този отбор ще има 11 футболисти да играе следващия сезон. Казвам го със съжаление, тъй като това е отборът на сърцето ми. И искам да го видя шампион, както сега, така и другата година, така и за постоянно. Дано нещата да се оправят и да станат шампиони още това лято.

-Появи се слух, че може да играеш в ЦСКА.
-То не беше ЦСКА, не беше Литекс (смее се)

-Очакваш ли Любо Пенев да донесе нещо ново в националния отбор?
-Ако подхванем таз тема, не е сигурно дали ще играя тази година, така чувствам нещата. Нито някой ми се е обаждал, нито някои ми е казвал дали ще бъда повикан, или не. Дори да не ме повикат, докато съм футболист, аз ще продължа да разчитам на националния отбор. Няма да се откажа. Може да има много хора, които искат да го чуят това, но няма да стане. Аз докато играя, ще продължа да стискам палци да получавам повиквателни. Сега всички едва ли не се присмиват и си измиват ръцете с нас. Знам, че е трудно. За съжаление е така, но какво ще се промени, ако продължаваш да тъпчеш един отбор. Особено младите, на които в момента им трябва подкрепа. Ако продължаваме да ги тъпчем отгоре и им насаждаме това напрежение, няма да стане. Трябва да има и малко позитивизъм, на младите да им се даде самочувствие, а и те самите да го имат, но покрито. Покрито, но не с един мач и един гол в България и да мислиш, че си станал футболист. Нека да се даде време на новия треньор и не от първия и втория мач да се вадят генерални изводи, дали става или не. Трябва време, не е лесно на националните треньори, които виждат играчите си по два-три дни по време на лагерите.

-Имаше ли достатъчно време Матеус да направи това?
-Опита се да въведе строга дисциплина, но нещата не се получаваха толкова добре. Цареше напрежение. Работил съм 4 години в Германия с доста треньори и знам на какво наблягат. Матеус искаше същото. Може би понякога ни липсваше това, когато не си се прибирал дълго време в родината си, едва ли не получаваш забрана семейството ти да дойде в хотела да те види. Създавах се дрязги, които не доведоха до нищо добро. За съжаление не стана това, което искаше Матеус, БФС и обществеността. Ясно е, че сега нещата няма да тръгнат изведнъж нагоре, но по-надолу няма как.

-Самият отбор има ли сили да направи нещо?
-Не разполагаме с голям брой футболисти. Постоянно се говори за темата подмладяване. Старите сме аз, Стилиян и Благо. Накъде повече да подмладяваме, смешно ми е вече. Колко повече млади да се викат? Който и да се повика, ще бъде трудно, но повече от това няма как да слезем и да направим. Единственият път е да тръгнем полека-лека да се изкачваме нагоре. Друг начин няма.

-Играл си в Швейцария, Англия, Германия, Испания. Къде се чувстваше най-добре?
-Във всяка една от тези страни кариерата ми беше на различен етап. Отидох в Швейцария много млад, след това отидох в Германия, създадох семейство и всяка една година и кариерата ми се променяше. Не мога да правя генерални изводи къде ми е било най-добре. Във всички отбори пазя най-добри чувства и нямам никакви лоши чувства. Единствено малко горчивина остана в мен, че не се наложих в Атлетико Мадрид, отбор, който е с невероятни фенове обстановка, да не говорим за града.