Иво Тонев до вчера беше в “Надежда”, където години наред управляваше “червено-черния” локомотив. Едно е обаче машинист да кара влак, а друго – самолет, защото “Левски” в сравнение със столичните “железничари” си е направо летяща машина. Проблемът е, че самолетът се лута из въздушното пространство, сякаш вътре няма пилот. Всъщност има – не един, а няколко, но изглежда никой на този етап не успява да изпрати “сините” във висините. Там, където им е мястото. Ролята на Тонев е именно тази. Поне засега младият и изключително амбициозен шеф не може да се справи с трудоемката задача.

 

Естествено, рано е да анализираме и съдим дейността на Тонев, но поне на този етап не се вижда никаква светлина в тунела. Някой случайно да забелязва положителна промяна в “Левски” след пристигането на новия началник? Да оставим на една страна контролите,  които не са барометър за състоянието на тима. Неприятното е, че селекцията ужасно се бави, а времето неумолимо тече. И колкото повече тече, толкова тъмният период при Гонзо започва да блещука, карайки феновете да си зададат въпроса: “Не се ли преместихме от трън на глог?”.

 

Не искам да се превръщам в пророк, но ми се струва, че многото пилоти на “Герена” няма да издигнат “синия” самолет към върховете.  Всички се кълнат, че напрежението липсва, ама то се усеща – както от отношенията между Тонев и Гонзо, така и при тези между треньора Николай Костов и шефовете му.

 

Нека обаче наистина не бъдем толкова черногледи и да не прибързваме с генералните изводи. Нека изчакаме времето, което ще бъде най-точният съдник на случващото се в “Левски”.