Милен Радуканов е изключително популярно име в българския футбол не само като състезател, но и като треньор. От известно време 49-годишният специалист е извън най-популярната игра. Той винаги е бил интересен събеседник и гостуването му в студиото на БЛИЦ TV потвърди това.  Ето как протече разговорът ни:

-Г-н Радуканов, знаем, че започнахте бизнес извън футбола. Всичко наред ли е на новия за вас фронт?
-Да, всичко е нормално. Прецених, че освен футбола имам нужда и от други неща. Получих покана от моя приятел и бизнесмен Анастас Георгиев, който има компания за недвижими имоти. В момента заедно с него действаме, помагаме на хората - апартаменти, имоти, земи под наем.

-Как върви бизнесът ви в тежките времена?
-Трудно е, но се справяме, добре се развиваме, защото компанията е на пазара от 2008 година. Имаме доста клиенти, имат ни доверие. Неслучайно Анастас вече 14 години се занимаваме с този бизнес.. Бизнесът с недвижими имоти е начин на препитание, гледам си семейството, защото то е на първо място. Аз обаче не съм се отказал от футбола. Следя играта. Чакам подходящо предложение.

Winbet - победата е емоция! (18+)

-Преди да поговорим за футбола, няма как да не  ви попитам за бурния политически живот у нас през последните години – нестабилност, постоянна смяна на служебни правителства. Ще има ли изход от центрофугата?
-Искрено се надявам да има изход. Да е траен и да се стъпи на здрава основа. Децата днес са далеч от политиката. А и няма как да е иначе, след като те не знаят на кого да се доверят, на кого да имат доверие заради действителността в политическия живот. Объркани са от постоянната смяна на властта. В партиите всеки си гледа своя интерес, трябва обаче най-после да имаме стабилно правителство, което да стабилизира страната.  

-Връщаме се на тема „футбол“. В ЦСКА оставихте следа не само с гола срещу Ювентус на 13 септември 1994, а и после като треньор.
-Любопитното е, че дойдох в ЦСКА точно преди 30 години – през 1992-ра. Вальо Михов беше президент, Паро Никодимов – треньор. В тима гъмжеше от известни имена – Джони Велинов, Лъчо Танев, Краси Безински, лека му пръст, който ме взе под крилото си. Разглеждах снимки вкъщи от датата 26 август 1992 година, когато участвахме на турнира „Хуан Гампер“ в Барселона. На полуфинала бихме Брюж с дузпи, аз играх второто полувреме. Ицо беше вече легенда в Барселона. Беше специално отношението на всички от каталунския тим към ЦСКА. Радвам се, че ЦСКА и сега се бори на европейската сцена.

-Какви са шансовете на тима за реванша в Базел?
-Гледах мача в София. Бях на стадиона. Мисля, че шансовете са 50:50. Ако трябва да съм искрен, не съм впечатлен от играта, но дано ЦСКА успее в Швейцария. Дано отново отстрани Базел и за трета поредна година пак да е в групите на европейски клубен турнир. Хубаво обаче би било да се намали честата смяна на треньорите и да им бъде даван повече шанс.

-Мнението ви за конфликта между босовете на ЦСКА и фенските фракции, които не посещават мачовете заради обявен бойкот?
-Не знам какви са противоречията им. По мое време стадионът беше пълен и без фракции, без силно организирани агитки. Ето с Базел имаше 15 000 души без публика в сектор „Г“. Дано двете страни намерят решение за общото на отбора. Когато стадионът е пълен, е съвсем друга обстановката.

-Същевременно другото ЦСКА – ЦСКА 1948, върви добре в първенството под ръководството на Любослав Пенев? Освен Любо, още няколко легенди преминаха от единия  в другия клуб.
-Тук с легендите аз имам собствено мнение. За мен легендите в българския футбол са само две – това са Христо Стоичков и Георги Аспарухов-Гунди. Само те са легенди! Другите са добри, много добри, дали всичко от себе си в името на клуба. Все едно аз да съм легенда и ЦСКА, и на Левски, защото съм играл в двата отбора. Всеки втори днес е легенда. Що се отнася до преминаването от едното в другото място - всеки има право да работи там, където го поканят. Трябва да работиш някъде и да си храниш семейството. Аз шапка свалям на Кирил Домусчиев, Цветомир Найденов, Гриша Ганчев, Иван Василев, Румен Чандъров и другите. Браво на тях. Благодарение на тях футболът съществува. Сега за ЦСКА 1948 фактите говорят. Пише кога е създаден клубът – през 2016 година. Там условията са отлични, организацията е на ниво, но това е нов клуб. Моето ЦСКА е отпреди 30 години. Даже доста отпреди това, когато като дете съм пътувал с нощния влак от Видин, за да гледам славните мачове с Панатинайкос, Рода, Барселона, Спарта. ЦСКА за мен е на Армията. А освен това купиха емблемата, изплатиха дълговете. Аз се надявам обаче да има само едно ЦСКА, но пък може и двата да продължат. Всичко това е избор на феновете.

- Оставихте следа и в Левски. Как гледате на събитията в клуба – финансовата криза, помощта на феновете?
-Похвално, че Левски изплува. Клубът преживя своя голям катарзис. С идването на Наско Сираков и особено на Мъри  Стоилов всичко тръгна добре. Нека някои други отбори да си вземат поука. Вижте как е в Левски - когато всички са на една страна, всички изповядват една кауза, всичко върви добре. Мъри обедини феновете. Показа как се случват неща. Когато всеки дърпа към себе си, става зле. В Левски не е така. Не знам с дълговете как са нещата в момента, но шапка свалям на феновете - дават много пари, за да го има отбора.

-Как си обяснявате срива срещу малтийския Хамрун?
-Това е може би пръст на съдбата. 8 месеца само положително, само нагоре. Господ обаче не може само да ти дава. Никой не очакваше Левски да елиминира ПАОК, но случи. Ето че после настъпи срив срещу много по-слаб противник. Сега е много важно Левски да излезе от ситуацията. Възможностите са или пак напред или рязко назад. Дано да е напред!

-Националния отбор как го виждате? Там ще има ли най-после спасение след назначението на сръбския селекционер Младен Кръстаич?
-Болна тема ми е тази с чуждестранните треньори. В елита има моста чужди треньори. Недооценени сме българските треньори. Забележете обаче с какви специалисти Лудогорец постигна големите си успехи в Европа – Шампионска лига и Лига Европа. Стори го с български треньори.
Не съм видял полза от чуждите треньори у нас, включително и в Левски, и в ЦСКА. Дано Кръстаич обаче успее да се справи. Но трябва да сме реалисти. В момента това са ни възможностите. Надскачаме ги в мач-два, но не и повече в цял квалификационен цикъл.

-Мнението ви за Бербатов и опитите му да свали Боби Михайлов от властта в БФС?
-Бербатов е голямо име. Дал е много.  Цял свят го познава. Възпитано момче. Малко прибързано обаче действаха.  Не бяха доизпипани нещата им. Той има хубава визия, дано му се случат нещата някой ден.

- Как е дъщеря ви Мадлен, която се превърна в спортно светило миналата година на Олимпиадата в Токио?
-Аз имам две дъщери. Мадлен е по-известната.  Страхотен успех постигнаха с ансамбъла. Питат хората как се чувствам. Викам, добре е  детето ми да е до Карл Люис, Болт, Фелпс и всички олимпийски звезди. Направиха си фирма, обучават млади деца. Мадлен организира инициативата „Годината на благодарността“, с която обикаля страната.  Учил съм я да помага на хората около себе си. Важното е да бъде човек. И се радвам, че е така.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ 

Оператор: КАЛОЯН ГЕНЧЕВ
Снимки: ГЕОРГИ КОЛЕВ