В българския футбол всичко е пари, пари и само пари. С малки изключения... Сделки, далавери, комисионни, покупко-продажби. Вратовете и стомасите на президенти, баровци, тузари и началници са подпухнати и надути от лапане. Пак с някои малки изключения... Мисълта е повредена и насочена само към финикийските знаци, сърцето е вкаменено, чувствата и спомените - изтрити. Тези същества приличат на роботи, чиято задача е да прецакват другия, да го оставят на сухо, а те да се къпят в необятния океан от пари. Историята, миналото, триумфите, легендите, звездите са изкоренени и захвърлени в контейнера на забравата. От същите тези тулупи. В ЦСКА и Левски е пълно с такива, но там поне не обръщат гръб на историята. Сещат се да почетат хора, събитие. В Локомотив (София) обаче мостът, свързващ далечното и близко минало с настоящето, отдавна е съборен. Там изобщо не се спомнят, че Никола Котков е тяхна рожба. И никой, ама никой не се сети на 30 юни да посети паметника на Гунди и Котето и да остави цвете. Поне едно цвете... Да, колегата Владимир Зарков е напълно прав в своя коментар, че големият футболист Котков остана в сянката на Аспарухов и че неговото име е свързвано предимно с Левски. Защо обаче в “Надежда” вместо да коригират историческата неточност подпомагат (и то не от вчера) за тоталното изрязване на една светиня от “червено-черните” анали и фалшивото й присаждане в “сините” хроники? Излишно е да припомням какво е дал Котков на Локомотив и колко е помогнал на Левски. За жалост обемът на локомотивската амнезия е още по-голям. Клубът претупа по бързата процедура уникалния си 90-годишен юбилей. Така както стори и преди 10 лета. Без фанфари, без солидни тържества, ей така между другото бе почетена годишнината на един отбор, дал на България много футболисти, успехи, радости и триумфи. Днес Локо (Сф) прилича на дърво без корен...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ