Националният отбор финишира годината с контрола с Малта (4:1). Тимът обаче не се класира за Световното в ЮАР догодина. Запазилият поста си като селекционер Станимир Стоилов направи отчет от дейността си пред БФС. В него индиректно напада предшественика си Пламен Марков твърдейки, че по негово време имаме само едно силно полувреме и, че е оставил тима на 7 точки от конкурентите за първите две места. Мъри се изказва негативно и за медиите, които критикували отбора, без сериозни аргументи. Ето доклада публикуван в столичен вестник:

"През февруари 2009-а бях назначен за треньор на националния отбор на България с тригодишен договор и с условията да изчерпим минималния шанс за класиране на световното и да класираме отбора за европейското през 2012 година. Независимо от положените усилия и нелоши резултати отборът не успя да събере необходимия точков актив, за да стане участник на световното.

За периода, в който съм начело на националния, искам да изразя благодарност за условията, създадени за работа, подготовка и провеждане на мачовете. Организационно не мога да открия нито един проблем, който да ни е спъвал да работим на максимални обороти.

Основната ми идея за мачовете в този период бе промяната в облика на отбора. След като обстойно анализирах представянето на отбора в първите три мача от квалификациите срещу Черна гора, Италия и Грузия, стигнах до убеждението, че България трябва да се опита да играе много по-атакуващ футбол.

В трите първи мача България изигра едно що-годе прилично полувреме с Черна гора, през другото време играхме дефанзивен футбол с мисълта да не получим гол и ако може да "излъжем" противника.

Опитах се и до голяма степен успях да въведа един офанзивен, нападателен стил на поведение в мачовете. За първи път в последните 10 години през цялото време с втори нападател до основния ни голмайстор Димитър Бербатов. Направихме го с ясното съзнание, че офанзивният стил на игра ще доведе до оголване в средната зона на терена.

Вижданията ми като треньор не са самоцелни, дълбоко съм убеден, че само с красив, нападателен резултатен футбол може да се изравним с нивото на съвременния футбол. Защото освен класиране на голямо първенство българският футбол трябва да спечели и уважение за играта, която демонстрира.

Статистиката от играните мачове категорично потвърждава напредъка на България по всички основни компоненти на нападателния футбол. Вкарахме много голове, създадохме много голови положения, контролирахме играта, в нито един момент не се превърнахме в боксова круша. Категорично се разграничихме от познатото ни опълченско поведение. До голяма степен се видя обликът, който искаме да имаме. Имаме огромен напредък по пътя на промяната, заради която поех националния отбор.

Естествено, не е възможно да не се преследват цели и да не се гонят резултати. В периода се получи така, че всеки мач за отбора бе на практика финал. Загубата на точки означаваше и загуба на шансове. Това попречи на пълното осъществяване на идеите ми, защото нещата трябваше да се променят в движение при задължителни изисквания за позитивен резултат. Подчертавам, че когато поех националния отбор, изоставахме на 7 точки от директните конкуренти, което до голяма степен се оказа решаващо за крайното класиране в групата.

На мнение съм, че няколко неща ни попречиха да постигнем по-добър резултат. На първо място това бе потокът от непрекъснати контузии.

7 основни играчи в даден момент бяха извън сметките заради контузии или наказания. При ограничения кадрови ресурс, с който разполагаме, и при липсата на достойни заместници на изявените ни футболисти този факт се оказа непреодолима преграда. Нямаше как да се прекроява основният състав и да не се рискува.

Вторият безспорен факт бе, че не успяхме да решим проблемите в отбрана, допускахме бързи и фатални голове. Самата защитна линия претърпя пълни корекции във важните мачове, което също се превърна в предпоставка за нейните слабости. Споменатите слабости обаче не бива да се хвърлят само като вина върху крайната защита, куца като цяло играта във фаза защита.

Наши основни футболисти не изпълняват задълженията си във фаза защита или го правят без да влагат нужното желание.

Третият фактор, който повлия, е липсата на спортен шанс. В двата решителни мача с Ирландия владеехме инициативата, но позволихме да ни вкарат ранен гол от статично положение. След това стигнахме до изравняване, но се оказа невъзможно да изтръгнем победата. В някои мачове като този с Кипър отделни играчи направиха невероятни грешки, които няма как да ги предвидиш. В същото време шансът не бе на наша страна, пропуските ни в началото на мача можеха да дадат съвсем друг развой на събитията на терена.

Моята практика като треньор обаче ме е убедила, че от такива неуспехи се печели в бъдеще. Рано или късно тенденцията ще се обърне. Може би предвид обстоятелствата за мача в Кипър трябваше да играем защитно и да ги "излъжем", но това означаваше отстъпление от идеите, които налагахме през целия период. С ясното съзнание за все по-намаляващите шансове за класиране продължихме да залагаме на атакуващия стил на игра въпреки контузиите на цялата основна защита, изцяло променена за мача в Ларнака.

Даже със световния шампион Италия в Торино излязохме да играем равностойно в двете фази на играта и само за победа. Категорично обърнахме модела да играем предимно в защита, а в атака каквото стане. Ако искаме да се класираме и да се представим добре на голям форум, смятам, че равностойната игра в двете фази е задължително условие. Най-големите ни успехи през 1994-1998 г. бяха постигнати, когато играехме атакуващ футбол и основно се разчиташе на класата и уменията на офанзивните футболисти.

Неблагоприятен фактор през цялото време бе и негативното отношение на обществената нагласа спрямо отбора. Спрямо това поколение и този отбор има натрапени негативни нагласи, които се видяха и в този период.

Убеден съм, че медиите проявяват категорична предубеденост към футболистите и отбора. Бяхме засипани от критики, в които имаше твърде малко сериозна обосновка на аргументите. Не чух или прочетох нито едно основателно, обосновано обвинение. За радост най-важният фактор - публиката, бе в най-важните моменти твърдо зад отбора. Пълните стадиони на домакинските мачове с Ирландия, Кипър и Черна гора показаха, че този отбор не е с изчерпан кредит на доверие. Независимо от трудностите и точно заради тях аз желая да изкарам до края мандата си, защото съм убеден, че в следващите квалификации можем да направим нещо значимо. Нямам предвид само класиране на европейското, но и коренна константна промяна в играта на отбора.

Силно се надявам, стъпвайки на постигнатото в досегашната работа, да получим и съответните резултати. Имаме талантливи футболисти, имаме нелош техен резерв, трябва да направим и невъзможното да постигнем реализация. Няма да залагаме на "млади или стари", на "доказани или недоказани", ще се възползваме от пълния потенциал на футбола ни.

В заключение смятам, че сме изминали само по една трета от пътя, който трябва да извървим. Имахме и хубави, и лоши моменти. Промяната стартира, трябва само да я затвърдим. Няма рецепта за успеха, но съм убеден, че последователната политика и залагането на един футболен модел е добра гаранция. Има хора, които не го разбират, искат старите правила, но аз смятам, че сегашният път е единствено правилният. Само ако демонстрираш равностойна игра срещу най-силния в света, имаш шансове да постигнеш трайни, постоянни успехи. Иначе всичко друго е днес да мине, утре да дойде и да бъда треньор за един мач повече. Винаги съм бил привърженик на трайните успехи с ясен, отчетлив игрови облик на отборите, които съм водил, а не на временните резултати, плод на една или друга случайност.

Съзнателно в целия доклад не съм търсил оправдания в слабото ниво на първенството, за слабостите в работата с футболистите, за факта, че във водещите отбори играят предимно чужденци, макар че това е основният проблем, който стои за решаване пред българския футбол. Ако искаме националният отбор да има добро бъдеще, трябва да се наблегне и на решаването на тези наболели проблеми, особено в клубния футбол”./БЛИЦ