Събота е. Ден за футбол. Не знам дали знаете къде е Паталеница. Някои вероятно да, а други – не. Паталеница е едно китно село в област Пазарджик. Трудно се стига до него, дори с навигация.

Събота и там бе ден за футбол. Местният „Левски” приема лидера в „А” окръжна група на Пазарджик – Брацигово. Също така се открива стадиона в селото, който бе основно ремонтиран. Истински празник за всички жители. Клубът е поддържан от братята Козареви – Илия и Благой, които са родом от там и са вложили много усилия и средства, за да има в Паталеница хубав стадион.

Но да започнем отдалеч. Както вече казах – трудно се стига до Паталеница. Освен навигацията, имах нужда и от 4-5 спирания, за да ми обяснят как точно да акостирам в Паталеница. И съветите бяха коренно различни. Все пак в крайна сметка стигнах до табела, на която пишеше, че остават 5 км. А след като минете с кола през този път, ще се радвате като малко дете, когато се завърнете и подкарате по разбитите софийски павета. Най-после бях в село Паталеница. При първото питане за посоката на стадиона ми отвърнаха, че трябва да карам само направо. Оказа се, че това „само направо” включва 6-7 завоя и стадионът определено не е точно там.

Спирам на поредния завой, където възрастен човек бе поседнал на скамейка пред къщата си. Попитах го как да стигна до стадиона, а той отвърна – „Ще ти кажа, ако ме закараш”. Докато се усмихна, той вече бе в колата. Дядо Иван бил близо 50 години тракторист, а за няколко завоя успя да ми разкаже за селото.

Обстановката е празнична, цялото село е там. Бира, вода, кебапчета и кюфтета на корем, при това безплатно за всички. От 5-годишни деца до 85-годишни хора. Всички са там. Докато се оглеждах хубавото съоръжение, което са изградили братя Козареви, до мен отново се доближава дядо Иван. Носи ми кебапчета, но без бира „понеже си шофьор”.

Приятна 30-минутна церемония, на която присъстваха кметът на Пазарджик Тодор Попов, който живее в Паталеница, и Ангел Налбатски – кмет на селото. Там бяха и националите по мини-футбол, част от които се състезават за местния тим. Събитието бе уважено и от бившия национал на България Александър Тунчев.

Дойде време и за мача. И то не какъв мач, а истинско дерби. Гледах от онзи футбол, който започна да ни липсва – мъжки, с твърди единоборства, яки влизания и малко бой. Но и атаките към двете врати не липсваха. Дори напротив – двубой без задържане на топката в средата на терена – ако тя попадне в теб или веднага я подаваш, или след секунди си свален на земята с поредния шпагат.

Помните ли онзи здравеняк Стиг Тьофтинг? Негово копие играе в Брацигово като ляв бек и определено не е под нивото на половината играчи на този пост в „А” група. Нищо, че е близо 100 кг. Никой не може да мине през него – или отнема топката или събаря противника. Няма мърдане. Дори и страничният съдия си изпати веднъж и бе повален заедно с дясното крило на Паталеница.

Въпросното дясно крило пък е наричан от местните Жоро Айдъла. Предполагам, че е участвал в музикален формат, за да има този прякор. Та Айдъла е лидера на Паталеница. Но е чепат... Отговаря на публиката при всяко подвикване, а върхът беше когато треньорът на Паталеница му се скара. Жоро Айдъла го изгледа лошо и отвърна: „Мълчи, че ме изнервяш”. Никой не обърна внимание, явно това са нормални диалози в „А” окръжна.

На трибуните бе почти цяла Паталеница, а централно място на трибуната с козирка бе заел баче Кирчо. Въпросният около 80-годишен човек явно е на особена почит сред феновете на футбола в Паталеница. Когато говори – всички го слушат. Та баче Кирчо е неспокоен човек, накара дори страничния съдия да се обърне и да му изслуша лекцията относно правилата за засада. Малко по-късно 80-годишният човек бе толкова ядосан на съдията, че скочи като младеж и тръгна почти да нахлува на терена. Баче Кирчо е левскар и определяше като „глупави хора” всичко около него, които си позволиха да кажат добра дума за ЦСКА и се канят да ходят на мача Чико (Бяга) – ЦСКА.

Мачът мина неусетно бързо и завърши с победа за домакините с 1:0 с късен гол на Иван Хамалски. Подобаващо за празника на местните жители.

А аз си тръгвам със смесени чувства и усещане, че скоро пак ще посетя мач от „А” окръжна. За да видя футбола, който ми липсва, и да срещна хора, които няма как да видя в забързаното ежедневие. Ако и вие обичате футбола, направете си една разходка за мач от долните дивизии и определено няма да съжалявате. Там и футболът, и хората все още са истински.
Юри СЛАВЧЕВ/БЛИЦ