Ако коварната болест не го бе отнела от нас преди 5 години, днес Начко Михайлов щеше да навърши 62. Всички, които се интересуват от футбол, знаят, че това е един от големите български футболисти в историята. Съвременниците му го помнят с брилянтните изпълнения на пряк свободен удар, с чудесните му извеждащи пасове, дори с головете направо от корнер. Имаше неподражаем стил, на който не можеше да попречи дори лекото коремче в по-късните му футболни години.

 

Малко известен факт е, че Атанас Михайлов дебютира в „А“ група на 15 години и 363 дни, два дни преди 16-ия си рожден ден. Голям играч, легенда на Локомотив Сф. В негова памет тази вечер от 18.30 часа ще се състои мач между ветерани на стадиона в „Надежда“.

 

Но на мен ми се ще да ви споделя една лична история отпреди доста години. Ще си позволя да ви я разкажа от първо лице, единствено число, защото тя остави сериозен емоционален спомен у едно хлапе. Чували сте за прякора, който лепнаха на Начко Михайлов французите едно време. Той стана МОНАЧКО в техните очи, след като вкара общо 5 гола във вратата на монегаските в двата мача на Локо Сф срещу Монако от евротурнирите. Четири в България за 4:2 и още един в Княжеството за 1:2 и крайния успех за нашия тим през сезона 1979-80 година.

 

Тогава бях 16-годишен ученик в лицей в Тунис и с нетърпение чаках поредния брой на списанието „Франс футбол“, за да прочета последните новини и коментари от света на футбола.

 

А в онзи конкретен брой имаше голям материал, посветен на мачовете Локо Сф – Монако. С очите си видях заглавието „Моначко“. А още по-приятното съвпадение бе, че разлиствах списанието в компанията на мой съученик-французин, привърженик именно на отбора на Монако.

 

И тогава едно българче в чужбина се почувства изключително гордо от своята националност. Затова пази и до днес спомена от онзи момент, който сега сподели с вас.

 

Какво да добавя сега, години по-късно, освен: „Благодаря ти, бате Начко-Моначко!“