Българският национал Росен Божинов коментира предстоящата световна квалификация срещу Испания на 4 септември пред белгийското издание GVA. Централният защитник, преминал през Етър, ЦСКА, ЦСКА 1948 и играещ за Роял Антверп, коментира как от джудист става национал на България, а сега му предстои среща със „Златното момче“ от Барселона Ламин Ямал.

"Дядо ми и баща ми са играли футбол, но не на професионално ниво. Започнах с джудо, което е много популярно в България, особено в моя роден град Кнежа. Това е идеалният спорт за младо момче, за да стане по-силно. На 6-годишна възраст обаче, заедно с приятелите си, открих футбола. Мигновено усетих - Това е моето нещо, тук мога да се развивам, заяви той.

- Дали Валери Божинов ми е роднина? Той не ми е чичо. Мениджърът ми е добър приятел с него. Така косвено познавам Валери. Той направи много за българския футбол. Приятно ми е да вървя по стъпките на мой съфамилник.

На 11-годишна възраст се преместих в отбора на Етър Велико Търново до 19 години, традиционен клуб, който сега играе във втора лига. Младежката академия там беше високо оценявана, но преместването – без семейството около мен – беше емоционално тежко. На много млада възраст трябваше да науча много неща, както на терена, така и извън него."

През 2019 г. Божинов избира да се премести в столицата. Не подписва с Левски, а с градския съперник ЦСКА: "Сърцето ми е червено, затова избрах ЦСКА.

В младежките години бях слаб и нисък. На 16 години бях едва 1,70 м – сега съм 1,93 м – затова трябваше да работя усилено в двубоите. Въпреки това винаги съм бил централен защитник. Само от време на време играех ляв бек или дефанзивен полузащитник.

Българският футбол е доста добър, но качеството и възможностите за напредък са по-добри в Белгия. И Антверп играе в червено. Още една причина за избора ми.

Знам за какво се борим, миналия сезон често бях сам и се чувствах самотен. Сега това се подобри значително. Мои приятели от България учат тук. Наскоро сестра ми беше на гости за месец. Приятно е от време на време да говоря на родния си език.

Тоби Алдервейрелд и Вирджил ван Дайк са идолите ми. Тоби беше от огромна стойност за мен. Беше привилегия да уча от такъв опитен защитник, който е играл финали на Шампионската лига. Той работеше невероятно усилено. Ван Дайк ценя заради лидерството му. Освен това играе за любимия ми клуб Ливърпул. Както виждаш: винаги червено."

В края на интервюто Росен Божинов коментира и предстоящата среща с Испания и най-вече младата звезда Ламин Ямал. „Тази повиквателна показва, че трудът си струва. Срещу Испания мога да се изправил срещу Ламин Ямал. Няма да е лесно, но би било страхотно.“