Валери Петровски отдавна не ръководи мачове в "А" група, но едва ли има човек във футбола, който да не го познава. Популярността дължи на най-кошмарния момент в живота си – побоят преди две години. Тогава снимката му от "Пирогов" обиколи първите страници на вестниците, а за инцидента излязоха една дузина версии. И до днес обаче извършителите не са разкрити.

"7 март, 7 часа сутринта. 2008 година. Излязох от вкъщи и влязох в колата. Секунди след това бях нападнат. Не беше само сплашване, а жесток побой. Още имам следа от него, но не искам да я разкривам. Вече две години се мъча да забравя този кошмар, но не мога. Ще ме преследва до края на живота ми. Всеки ден благодяря на Бог, че останах жив", откровен е Петровски.

И това обаче не го отказва от съдийството. След няколко месеца се връща на терена и макар че е изваден и от "Б" група, продължава да надува свирката по селските игрища в софийския регион. "Не се оплаквам, защото обичам съдийството", казва реферът.

Този сезон обаче ще е последен за него, тъй като навършва 45 г. От известно време е заместник-председател на Съдийската комисия към БФС-София област и желанието му е да продължи да помага на младите съдии.

Петровски влиза в съдийството през историческата за България 1989 година. Сравнително бързо за онези времена успява да се изкачи до ранглистата в "А" група, където записва 95 мача. Никога не забравя хората, помогнали му да осъществи амбициите си - Георги Цветанов и Йордан Жежов.

"Захванах се със съдийството в най-неподходящия момент - когато на власт бяха мутрите. Тогава беше доста сложно да се свири, особено на отборите, чиито собственици бяха силовите групировки. Преди всеки мач имаше анонимни заплахи по телефона. Обаждаха се и казваха - внимавай как свириш, защото имаш семейство", спомня си реферът, чийто път в съдийството е белязано от скандали.

През 2001 г. повечето му колеги се обръщат срещу него заради съгласието му да ръководи мач по време на съдийска стачка. Тя е обявена заради побоя над Димитър Костов през 2001-а. Валери отишъл като зрител на двубоя Локомотив (Сф) – Славия, но когато съдиите не се явили, шефът на ПФЛ Валентин Михов го помолил да свири срещата. В този момент Петровски бил заточен във "В" група, но за награда бил върнат отново в професионалния футбол.

"Срещнах негативно настроение от страна на колегите, които стачкуваха, но това не ме притесни. Мина време и всичко се забрави", продължава още пред сайта на асоциацията на родните съдии Петровски.

През цялата си кариера той е трън в очите на шефове и на клубове, името му се замесва в една дузина скандални мачове. Наказанията валят като майски дъжд и логично не успява да сложи на ревера значката на ФИФА. Това пък не ме позволява да докосне мечтата си – да свири поне един международен мач. Съдбата му намига веднъж, когато Петровски е в Израел като четвърти съдия в екипа на Иван Добринов за мача Макаби (Тел Авив) – Ланс от турнира за Купата на УЕФА.

"В столицата на Израел се играеше и друга среща от евротурнирите. Съдийската бригада обаче пристигна пияна и спешно започнаха да търсят други рефери. Искаха да ме поканят, но аз нямах международна категория и привикаха арбитри от Румъния", разказва с усмивка Петровски.

Усмивката не слиза от лицето му и когато започва да говори за дъщеря си. Мартина Петровска също е съдия по футбол, но кариерата й сега е замразена. Желанието й да завърши в срок следването в НСА. /БЛИЦ