Професионалните клубове в България постоянно се изправят пред различни предизвикателства и проблеми, но същото важи и за далеч по-малките отбори. Особено тези, които се опитват да се развиват, да поддържат своя футболна академия и да вдигат нивото - своето и това на българския футбол като цяло. Един такъв клуб е Орловец (Кокаляне). Тимът играе в "Б" Областна софийска група, като освен мъжки отбор, има и детско-юношески формации. Клубът е основан през 2015 година и негов играещ президент е Венцислав Стойков - човекът оркестър, който дава живот на клуба и движи нещата в него от самото му създаване.

Като дете Стойков прави първите си стъпки в организирания футбол в ЦСКА. След това отива в Конеляно, който по това време е сателит на ЦСКА. Други отбори, чиито фланелки е носил, са Черноморец (Бургас-София) по времето на Ивайло Дражев, Академик (София) и Спортист (Своге). Опитва късмета си и в Германия - в отбор от долните дивизи, но здравословни проблеми го принуждават да пренасочи усилията си в треньорството.

В момента 35-годишният Стойков е амбициран и дава всичко от себе си да развива Орловец по правилен начин. Оказва се обаче, че това не е толкова лесна задача, а основната причина, според Стойков - неуредиците в Българския футболен съюз. Пред БЛИЦ Венцислав Стойков коментира подробно тази тема и разказа как други треньори крадат децата от отбора му и как нещата в родния футбол не се случват така, както би трябвало.

"Президент съм на футболен клуб Орловец. Аматьорски тим в София, имаме мъжки отбор и няколко възрастови групи деца, този сезон предимно в подготвителните групи. До миналата година имахме и юноши старша възраст, младша възраст, но там вече е малко по-трудно, децата се ориентират към други клубове, някои се отказват и този сезон останахме с 2-3 групи при подготвителните само. Имаме и мъжки отбор, играем в "Б" областна група, вече 10-и сезон, откакто сме основали клуба и всяка година се опитваме да развиваме колкото може повече клуба и въобще спорта в района. Ние сме в район Панчарево и се опитваме да развиваме спорта в района, събираме мъже и дечица от Панчарево, Кокаляне, Лозен", започва Стойков.

"Но всекидневно срещаме адски много проблеми. Много от проблемите, както и при всички клубове, са свързани със самото финансиране. Първо, държавата не помага по някакъв начин, а и е много трудно да намериш спонсори, фирми, които да помагат. За съжаление в България така стоят нещата, че всеки гледа да има някаква изгода, да имаш човек, познат, за да ти помага, да има някакъв интерес от теб. И съответно, както много наши колеги, ние сме на самоиздръжка - от членски внос, такси, които заплащат родителите. Момчетата от мъжкия отбор събираме средства за дадени неща. В момента се опитваме да изградим осветление на игрището, което ни е необходимо, защото иначе децата няма къде да тренират в часовете, в които се стъмва рано. За щастие, половината осветление вече е изградено и се надяваме до Нова година да сме го завършили. Но, пак казвам, всичко е самофинансиране", допълва Стойков.

"Едно от нещата, за които с години много се ядосвам и за които постоянно се жалвам, така да го кажа, в Българския футболен съюз, е проблемът с лицензирането на треньори и провеждането на първенствата. Трябва да бъдат малко преструктурирани първенствата при деца и юноши, при подрастващите. Самата организация около тези мачове. Оттам трябва да се започне. По мое мнение това може да се промени, както казах, за по-малко от седмица. Проблемите не само, че не се решават, а според мен стават и по-зле. Визирам това, че специално за мен е обидно като човек, който цял живот съм тренирал, играл футбол, занимавал съм се с това нещо, да срещам постоянно неквалифицирани треньори. Все пак, аз съм отделил от времето и средствата си, и то не малко средства, за да уча, да карам въпросните квалификации и лицензи, да ходя на лекции и изпити, отделно от това съм карал не един и два допълнителни курсове, включително в чужбина, бил съм на обучение в Италия... Така че с годините съм вложил средства и инвестирал в развитието си, искал съм да се занимавам с това нещо и е много обидно, когато във всеки втори, или всеки трети мач ми се случват ситуации, в които отборът, който играе срещу мен, деца, юноши, няма значение - треньорите отсреща, ако мога така да ги нарека, са неквалифицирани. Т.е. нелицензирани треньори. Стана така, че всеки втори взе да става треньор. Много е лесно да минеш в квартала с две брошурки и да събереш 20-30 деца и да направиш един клуб. Всеки може да отиде, да пусне документи и за 20-30 дни да му излезе регистрация на едно сдружение. За да регистрираш един такъв аматьорски клуб се иска регистрация за сдружение с нестопанска цел. И това може да се направи за по-малко от месец. В момента, в който излезе регистрацията, се подават документи и БФС взима всичко. Тошо, Пешо, Гошо - няма никакво значение.

БФС казва: "Ние ще променим нещата и ще развиваме футбола". ОК, давам пример с нашия клуб. Разбира се, не става дума само за мен, много други мои колеги, са в същата ситуация като мен. Инвестираме в образованието си, в личното си развитие като треньори и ръководители, съответно инвестираме в бази, в условия, които да даваме на децата. Да, ние може да сме, както повечето отбори ни наричат, селски отбор, но селски отбор, който успя да се преборим да вземем стадиона в Кокаляне на концесия за 10 години. След като подписахме договора, успяхме да вкараме в регулация самия стадион. Мисълта ми е, че вкарахме електричество, сега изграждаме осветление. За един аматьорски отбор като нашия, "Б" областна група, това си е доста сериозна инвестиция. Мисълта ми е, че има други клубове, които нямат собствени бази и плащат солидни наеми, някои тренират на "Бояна", а там не са малки наемите. И тези клубове дават пари, инвестират, за да се развиват и да дават добри условия на своите деца, а в същото време има един немалък процент клубове, особено при подготвителните възрасти, които тренират, хванал ги някой си, бате Иво или бате Жоро, събрал дечица и ги тренира в двора на училището. Направил едно сдружение, но няма лиценз, а си ги води по мачове, абсолютен хаос. Следващия момент - аз излизам срещу този човек, обаче аз поддържам стадион, кося, очертавам, торя, какво ли не, поддръжката на един терен е трудна, изграждаме каквото можем и в следващия момент такива тарикати, както аз ги наричам, дребни тарикати или нямат лиценз, или изкарал някакъв лиценз набързо и ги тренира в блока на училището или в общинската клетка в междублоковото пространство, която е изпочупена и за нищо не става, обаче си ги тренира там, събира си им таксичките и участва в първенства. За мен ето това нещо може да се промени за една седмица", продължава Стойков.

"Миналата година един от въпросните тарикати, както аз ги наричам, ми открадна една възрастова група, 12-13 деца от мъничките. Направо ги взе всичките, нави родители, не знам какво им е говорил и как ги е омайвал. Много хора от БФС ми казаха - "това си е проблем на родителите и те си решават къде да си водят децата". Да де, но вие му позволявате. Защото вие, като български футболен съюз, сте го допуснали до първенства и турнири този човек. Съответно, той си води мачовете, а този човек не е квалифициран, няма треньорски лиценз, но е там и води мачовете. И не е само той. Многократно се обръщах към БФС. Много са такива, в случая въпросният човек е в моя район. Само ще ви кажа, че той нямаше къде да ги тренира децата и ги тренираше буквално на една поляна до Панчаревското езеро. Аз ако съм родител, никога не бих си завел там детето. Но БФС му го позволява и нали знаете - не е луд тоя, който яде баницата, а този, който му я дава. Няма контрол. И шефът на зоналния съмет на БФС ми отговаря: "ами ние трябва да правим компромиси към някои клубове". Все едно, аз да имам шофьорска книжка, а някой до мен да си кара спокойно без да има такава. За мен е същото. В крайна сметка, ти работиш с деца, носиш отговорност. На хората от БФС аз им казвам: "Вие все едно ми казвате, че аз съм балък и идиот, с извинение". Те ми отговарят: "Ама никой не ти е казвал такова нещо". Но то така излиза, вие казвате на хората, които се опитват всичко да им е изрядно, че са балъци. За какво да учиш тогава, за какво да даваш толкова пари... аз така го разбирам. За мен това е обидно", негодува президентът на Орловец.

"Други мои колеги пък са ми казвали, че в техните райони или квартали има други двама, които по същия начин им крадат децата. Затова първото нещо, което трябваше да се направи бе една бърза категоризация на клубовете. Цялата процедура отнема по-малко от месец. Събират се клубове, минават проверки, но не само по документи. Защото документите са едно, но когато отидеш на мачовете, треньорът го няма, той не присъства на нито един мач. Води се документално. На тренировки не присъства. Документите ги има, но къде е всъщност, един Господ знае. И тук вече възниква въпросът къде са лицата, които трябва да следят за това нещо. Неслучайно на срещите, дори на най-малките, има делегати. При малките мисля, че вече ги наричат наблюдатели. Съответно ние, клубовете, заплащаме за това нещо. Делегатът като дойде, има електронно картотекиране, като види, че Венцислав Стойков примерно го няма, значи мачът не трябва да се състои. Трябва да се направи категоризация на клубовете. Всяка година получаваме от БФС изисквания в началото на сезона, според които отбори с неквалифицирани треньори няма да бъдат допуснати до участие. Само че никой не го спазва. Клубове, които нямат бази, няма да бъдат допуснати до участие в първенства и турнири. Постоянно даваме пример с някакви европейски държави - ами те тренират ли там в двора на училището на асфалта или в клетката 40 на 20, където влизат 20 деца... това нормално ли е?", казва още Стойков.

"Това може да се промени за по-малко от месец. Първенствата започват септември, събират ни през август всички клубове в залата в Бояна, примерно на 2-3 възрастови групи и се изясняват нещата. Защото някои клубове по документи имат база или се водят, че плащат наем, но на практика е същото като с измислените лицензи. Даден треньор се води такъв само по документи, но не води тренировки или мачове. И в БФС ми казват - "ами, ние работим с документи". ОК, ами проверявайте ги тогава, на тия делегати за какво им плащаме тогава? И с базите е същото - дал някакъв договор, че има някакво споразумение с кмета на някое село, но той реално не тренира там, а между блоковете.

Някои треньори правят и следното. Да, може да сме колеги, но аз не го разбирам. Работиш в някой клуб 1-2 години, решаваш, че трябва да си тръгнеш, но дърпаш всички родители и деца с теб. Навиваш ги, че в този клуб не си струва да остават, правиш си твой клуб и дърпаш в него 20-30 деца. И това е много често срещана практика. Да де, но БФС като тръгне да го картотекира този нов клуб, може лесно да провери как стоят нещата. И когато има такъв случай, ами, плати поне неустойка на клуба, в който си работил досега", завършва обширния си разказ Стойков.