Спортният журналист Иво Тонков днес официално ще представи книгата „Стратега“, която е написана в съавторство с легендарния Димитър Пенев. Церемонията ще започне в 18:30 часа. Церемонията ще се проведе в клуба на открито „Кino Cabana“ до НДК. Водещ ще бъде Ники Кънчев. Входът е свободен и с охрана, като с предимство ще бъдат допускани лица с предварително изпратени до тях покани. Поради епидемиологичната обстановка ще се допускат в клуба до 350 души. Книгата ще може да бъде закупена по време на събитието.

Цветната биография включва над 200 снимки, някои от които се публикуват за първи път. Колекционерското издание в лимитиран тираж е допълнено с три пощенски картички с фотографии на Пената от различни години, както и с негов автограф. Предговори за „Стратега“ пишат специално Георги Атанасов и Ефрем Ефремов.

Winbet - победата е емоция! (18+)

„Дано днешните младежи имат повече идоли, каквито имаше навремето – личности, заради които да идват на стадиона. Тогава много неща ще се променят. Аз съм част от България и България винаги ще бъде част от мен!“, така започва биографията си Димитър Пенев.

Почитателите ще прочетат за детските му години в Мировяне, за различните перипетии в кариерата му – като футболист и треньор, за годините в Локомотив (София), за славното време в ЦСКА, за треньорските успехи и световното по футбол от 1994-а, за семейния живот. Сред интересните и забавни истории е трансферът на Пенев от Локо (София) към ЦСКА на бутилка ракия в кабинета на Пенчо Кубадински. Пената си припомня, че половината от премията от 500 лева за спечелената титла с „железничарите“ през 1964 година дава на Никола Котков да почерпи съотборниците, а останалата част - на родителите си.

Димитър Пенев разказва ключови моменти от живота си в „Стратега“

„Имам гол – рекорден за мен като време срещу Левски. Вкарах на Бисер Михайлов в 38-та секунда! Поех топката около центъра, „сините“ пазят Цанев и Якимов, а не мен. Стигнах почти до вратата, чак тогава ме посрещнаха техните защитници, аз шутирах от дъгата на наказателното поле и 1:0 за нас.“

„Най-сериозният конфликт в националния отбор беше, когато от Левски отказаха да играят – заплашиха, че няма да участват повече за България. Това е в периода на последните няколко мача преди изключително важния двубой в Париж с Франция на 17 ноември 1993 г. Премиите за мача във Франция ги обяви бизнесменът Иван Кочев–Чомбе от Петрич. Той каза 8000 долара на калпак, а брокерите ги направиха 10 000. След това накараха Вальо Михов да вдигне мизата на 50 000 долара. Чудо – и тези, които играеха в чужбина, се стреснаха от тази сума.“

„Когато се върнах в ЦСКА, Никола Ковачев-Тулата, беше кандидат за треньорския пост. А Серги Йоцов не беше. Ние с Паро Никодимов станахме треньори. Той имаше диплома от ВИФ и така бе назначен за старши, а аз – за помощник. След полусезона Стоян Йорданов започна като треньор на вратарите. Тогава за първи път вече имаше и такъв пост в щаба. Някои от опитните ни футболисти бяха доста млади, сега това го няма. Имахме голям подбор, добър материал. Казармата беше задължителна за всички. Не влизаха тези, които имаха заболявания. Но за сметка на това имаше трудови войски, какъвто и да си – отиваш на работа, взимаш някой лев, отбиваш и военна служба. След нашето идване станахме първи.“

„Манол Манолов беше на мостика, когато смениха имената на ЦСКА (1984 г. – юни 1985 г. – б.а.). Преди това бях още треньор в Кувейт, наблюдавах мача с Левски–Спартак на трибуните, а на сутринта промениха имената. Трябваше да си оправя документите, за да се връщам в Ярмук, но ме стопираха от министерството и от клуба. Нямаше как да реагирам. И станах помощник на бате Серги (Серги Йоцов е треньор от юли до декември 1985 г. – б.а.). След 16-ия кръг Йоцов беше освободен заради загубата от Сливен като гост 0:1. Беше 11 декември 1985 г. След това станах аз старши треньор (декември 1985 г. – август 1990 г. – б.а.).

По време на финала беше едно дърпане и посягане, беше планирано месеци преди това, за да има промени в структурата. Иначе по цял свят такива спречквания на терена има десетки, стотици, но... тук тогава беше различно. За да направят обединенията. Години преди това се бе случило същото със Славия и Локомотив (София). Подписката, която събраха феновете на Локомотив, беше уникален прецедент на проява на гражданското общество в тези години. Славия бе много добър отбор, така беше и с Локомотив. Целият състав на Локото тогава почти не взимаше участие, техните футболисти бяха все резерви. По това време Иван Димитров вече беше в столичния Академик, като преди това беше поиграл и малко в Спартак (София). Котков трябваше да отиде в Спартак (София), но при това обединение се озова в Левски. Дори и аз имах покана за Спартак преди казармата. Имало е приказка между футболистите – Жечев, Китов, но аз си останах в Локото, там бях израснал.

Разформироването на ЦСКА и Левски е държавно решение, но го криеха. Имаше и много, които отговаряха за това, но не разбираха футболния език. Знаете, че е трудно под една мишница да носиш две дини, по-добре е да ги разпределиш по една под всяка. В онези години у нас тези неща не се предаваха по телевизията, това се случваше по другите стадиони и държави. Взеха бързо решение, за една нощ. През 1985 г. имаше сигнали месеци по-рано за това. Учудващо беше решението. И при нас е имало обединение със Септември, Червено знаме, минал съм ги тези етапи като състезател“.

„Предстоеше ни мач след наказанията за Купата през 1985г. Стоичков беше в поделението в Стара Загора. Тогава Никола Цанев, Бог да го прости, беше администратор на ЦСКА. Отиде да го вземе и да го докара в Сливен, където гостувахме. От Стара Загора Цанев се върна в София, а ние бяхме в Сливен. След два часа мачът трябваше да почне, него го нямаше. Половината от картотеките трябваше да се заверят във Футболния съюз и Стоичков като войник го върнаха в София от Стара Загора. Аз им казах да дойде направо в Сливен. Голяма каша. Картотеките пристигнаха чак на почивката, а Ицо започна без документи. Обърнах се към Кольо Цанев: „Капитане – така му виках, още от състезателните години, когато той беше първи капитан, а аз втори – какво стана бе, мама му стара?“. Картотеката нали му е в БФС, трябва да му я взема. Аз говорих със съдията, после и с него, познава Цанев, уверих го, че ще я донесат. Телефони нямаше, на кой да звъннеш? Казах му, че тръгват. Съмнявах се, че ще дойде за първото полувреме. Митко, братът на Кольо Цанев, също беше съдия. И първото полувреме играхме без картотеки. Ицо се представи добре, подаде за единия гол.“

"В Музея на славата на ЦСКА са и трофеите на Христо Стоичков – „Златната топка“, „Златната обувка“... Бях му треньор в ЦСКА, в националния отбор. За Барселона заминахме с Емо Данчев. Тримата пътувахме до Испания, за да се срещнем с Кройф. Тогава говорихме за качествата и амбициите на нашия футболист, на Ицо. Хъсът му беше невероятен и всички знаят историята му с Барселона и успехите. Когато споменеш Христо Стоичков, независимо дали го харесваш или не, винаги в гънките на мозъка ще ти изплуват някакви моменти с него на футболния терен. Гений! След като клубовете тогава дадоха добра цена за Ицо, Емо и Любо, значи не са били хлапета, а звезди. Никой не дава толкова пари за деца."

"Бяхме силни футболисти. Но когато не атакуваш и нямаш удар или два, как ще ги върнеш тези голове? Напротив, отваряш се, увличаш защитата, халфовете и даваш предпоставка да ти вкарат още попадения. Ушите се запушват, не чуваш нищо, нещата не вървят."