Любо Пенев беше голям нападател. Много голям. Цяла Испания му се поклони в началото и средата на 90-те години, когато като истински матадор мачкаше наред из иберийските терени. Любо бе обичан и от феновете на ЦСКА, защото в годините, когато носеше червения екип, се раздаваше от първата до последната минута. Мъжки, безкомпромисно, като “железен армеец”. Такъв ще го помним винаги и ненапразно името му блести в Алеята на славата.
Днес обаче останах потресен, прочитайки новината, публикувана от бившите ми колеги в “Меридиан Мач”, че Любо, който на 31 август ще навърши 43 години, планувал да се завръща на терена. Не, Любославе, не прави безумия. Не потъмнявай единствения силен лъч, който блести около твоето име. Провали се тотално като президент през есента на 1999 година, когато излъга цялата “армейска” общественост, обещавайки поток от пари и инвестиции. То не бе Испания, Англия, Италия, абе, направо от цяла Европа. Вместо водопад от финикийски знаци в ЦСКА настана такава суша, глад и мор, че играчите я караха на акумулатор, а Румбата Христов ходеше като просяк да иска от феновете пари за банички. Провалът на Любо бе пълен, катастрофален. После той се принуди да продаде ЦСКА на Васил Божков, а впоследствие се върна отново на терена. Игра стабилно, макар и не така мощно от познатите времена. Но все пак се стара. Сетне се прехвърли за кратко в Локомотив (Пд) и сложи край на кариерата си. Преди няколко месеца Любо, след като вече беше играч и президент, реши да опита от треньорския занаят. Ама се издъни по същия начин, както и в периода, когато изпълняваше функциите на шеф. Всякакви обяснения и оправдания са напълно лековати и безсмислени, защото основната вина ЦСКА да пропилее аванс от четири точки е само и единствено в Любослав Младенов Пенев. В никой друг!  Аз ценя футболиста Любо, не президента и не треньора. А едно негово завръщане на терена, даже и за кратко, би хвърлило петно върху уникалната кариера на един от най-великите български нападатели. Така че, Любо, стой си кротко и недей да вършиш глупости. Не се излагай на 43 години да гониш отново топката. Всичко с времето си. Вместо да кроиш такива планове, опитай да ликвидираш треньорските си грешки и да сториш това, което направи като футболист.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ