- Несим, напоследък името ти нашумя в медиите покрай трансфера на Йордан Милиев в Левски? Защо смяташ да го съдиш?

- Бях се заканил на това момче никога да не споменавам името, но май ще стане след това интервю. Работата е там, че Данчо зад гърба ми подписа с Левски, не знаеха дори и шефовете му от Локо (Пд). Президентката Галя Топалова ми даде пълномощно да го продам в чужбина, но той изработи всички. И тук не става въпрос за комисиони, а за злепоставяне. Отивам аз в един турски тим и им казвам, че работата с Милиев е готова, че Топалова ми е дала цена, която ги устройваше. Докато си седим в офиса на този клуб и уточняваме кога подписваме, влиза един от сътрудниците им  и казва, че в интернет е намерил информация за трансфер на Милиев в Левски. Започнах да му звъня, но той не вдига телефона си. Такъв срам брах. Подадох сигнал в БФС за неполучен процент и като взема парите, ще ги дам в дом за сираци. Данчо излезе много елементарно момче и ако реша, мога да го съдя и за думите му в медиите по мой адрес. Преди да подпише с мен, се отказа от Емо Данчев, защото не му обръщал внимание. Аз 6 пъти тръгвах по тревога от Истанбул, за да може миналата есен да играе в Локо (Пд), без нито една стотинка да съм му искал. Водихме преговори с Черноморец, с Ботев дори...Толкова за него, с този характер нищо няма да излезе, той е „тиха вода” и това ще му създаде проблеми в отборите му.

- Аз в първите си три години в Турция бях като в роман. Всеки ден името ми фигурираше на първа страница на вестниците, но моята история е друга.

- И ти ли си имал проблеми с мениджъри?

- Не, но пак бе свързано с договори. По онова време спортните училища в България вадеха много добри спортисти и бях един от най-добрите във възрастта си. Затова бързо ме забелязаха турските грандове. Преселихме се в Турция, когато бях 16-годишен и започнах да играя в отбора от нашия квартал Зейтинбурнуспор, които се подвизаваха и в Суперлигата. Поканиха ме в сборния отбор на Истанбул, съставен от млади надежди за мач срещу младежите на Фенербахче. След този двубой старши треньорът на „фенерите” Гус Хидинк, който сега води Челси, ме извика в офиса си. След тричасов разговор на другия ден тренирах с мъжете на тима, където бе вратарят Тони Шумахер. След още няколко дни дойде вицепрезидентът на Фенербахче Азиз Йлдърм, който сега е президент, ми даде в брой първите ми пари като футболист. В Истанбул пристигахме от социалистическа държава, живеехме на квартира, та на 16 години и половина аз бях спечелил толкова, колкото в днешни времена в България мнозинството от футболистите не получават през цялата си кариера. На всичкото отгоре нямах професионален договор с Фенербахче, защото не бях пълнолетен. Вестниците, телевизиите ме определяха като детето чудо, големи надежди ми възлагаха. Тогава обаче прочутият треньор на Галатасарай Фатих Терим научил, че моят договор с Фенербахче не е професионален и се почнаха моите мъки...

- Какви... Абе аз си бях казал никога да не ги разказвам тези неща, но така и така сме започнали да говорим... Един ден Фатих Терим изпрати на разговор с родителите ми своя селекционер. Някакъв с фамилия Полат, който два дена спа пред къщата ми. Подписахме предварителен договор с Галатасарай с тази разлика, че това бе професионален контракт. Първият ми в моя живот, тъй като тъкмо бях навършил 18 години. Не осъзнавах, че този мой ход ще доведе до уникални неща. Ама аз побързах не заради парите, а да се отърва от тоя Полат... В първия месец в Галатасарай ме държаха много изкъсо, затова нямах никакъв контакт с шефовете на Фенербахче. Детска му работа, кефих се, че съм съотборник на Танжу Чолак и изобщо не разбирах, че в действителност трябва да съм при “фенерите”, въпреки, че нямах професионален договор с тях. След една тренировка на „Али Сами Йен” обаче се озовах в една кола, която се оказа на шефа на Фенербахче. Усетих, че съм попаднал не където трябва и тъкмо да окажа съпротива и да викам, двамата мъжаги на задната седалка ми запушиха устата и казаха да съм спокоен. Закараха ме в азиатската част на Истанбул, където играе Фенербахче. Вкараха ме в една вила, където ме чакаше вицешефът Азис Йълдърм. Човекът ме прие, каза че ми е простил за грешката.

- Да, точно така. Йълдъръм обаче добави, че и те имали грехове, защото забавили подписването с мен. Предложи ми за известно време да стоя във вилата, а той щял да уреди безпроблемното ми завръщане при “фенерите”. Веднага подписах втори договор с Фенербахче – този път професионален и получих отново в брой каквото ми се полагаше. Йълдърм каза, че за два договора ще ме накажат да не играя за една година, но щял да се погрижи наказанието да отпадне след третия месец.

- 15 дни. Не знаех по същото време какво става навън. Вестниците естествено са отразили моето отсъствие от Галатасарай, но не знаели какво ми е, къде съм. Писали, че съм отвлечен и че дори и родителите ми не знаят. “Фенерите” пък бяха обещали да уведомят майка ми и баща ми. Ама явно не са го направили. Някъде след две седмици идва във вилата шефът на Фенербахче и ми казва: „Моето момче трябва да се прибереш до вас малко...” Веднага разбрах, че нещо се е случило, нещо неприятно и ужасяващо. Хванах го през ревера, но той не издаде никакъв звук. Качихме се на някакъв джет и през Босфора, защото по-бързо се стига, право към Зейтинбурну. Преди кея, както съм с тежкия сак, скочих и с пълни сили спринтирах към къщи. Крайбрежният булевард е с денонощно задръстване, как съм пресякъл, без да ме смачкат колите, не ми е ясно. Живеехме близо до спортната зала „Абди Ипекчи” на около 2 километра от Босфора. Още като приближих и видях колко много хора има пред нас, разбрах, че някой се е споминал....Баща ми се бе обесил. Не издържал човекът ...Съвсем обикновен човек, работник. Нали ти казах, вестниците пишеха за мен като за сапунка. „Несим отвлечен” , „Ще искат милиони откуп за Несим”, „Връщат семейството на Несим в България”, ей такива бяха заглавията, как да издържиш. Повече от година след тази трагедия не бях пипвал топка.

- Наказаха ме както се очакваше за 12 месеца и ме присъдиха на Галатасарай. Започнах с тях, но без никакво желание. Футболистите ме приемаха като холивудски герой, а не като съотборник. Много скоро обаче Джем Узан от Управителния съвет на Галатасарай купи Истанбулспор и аз бях първия му трансфер. Прекарах 8 щастливи години в този отбор. Лео Беенхакер ми бе треньор. Херберт Нойман ме покани по-късно в Кьолн, но отказах. Със Сафет Сушич работих, с Шенол Гюнеш, който изведе Турция до 3-о място на световното в Япония. Здравко Здравков – Фози и Ивайло Петков ми станаха съотборници.

- Той е невероятен, може би един от тримата най-добри треньори в света. Император отвсякъде. Най-голямото му качество е психологията. Може така да настрои футболистите, че да се изправят срещу бик и да го изядат. Той просто живее с играчите си, решава им проблемите – битови и всякакви такива. Когато Галатасарай изпадна в криза, плащаше на футболистите от собствения си джоб. Кой треньор ще направи такова нещо, дори да има пари. Много е строг, но стилно строг. С Фатих Терим вилите ни на Мраморно море са една до друга.

- Не мога да се оплача. Не е изключено през лятото да има интересна новина, свързана с един от най-добрите български футболисти в “А” група.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ