ЦСКА пак има своя Стоичков, няколко години по-късно. Юношата на “червените” Дарио Стоичков е досущ като Камата, играе по лявото крило, борави с левия крак, бърз и техничен е. Футболистът вчера донесе победата на родените през 1992 година над Пирин в Благоевград, като вкара единственото попадение. Ето какво каза новия Стоичков пред БЛИЦ за детството си, футбола, мечтите и любимия си отбор:

-Дарио, пречи или помага фамилията Стоичков на един млад талант?
-По-скоро тежи. Отговорно е, въпреки че нямам нищо общо с великия Христо Стоичков. Всички в ЦСКА ме скъсват от бъзици, майтапят ме заради фамилията ми.

-На какъв пост играеш и кой е по-силният ти крак?
-От тук започват приликите с Христо Стоичков, играя по лявото крило и боравя по-добре с левия крак. Като малък бях по-дребен и това ми пречеше, защото се залагаше на физиката. Сега обаче тя отстъпва на по-заден план и изпъква техниката, с която мога да надделявам над съперниците.

-Кой е идолът ти?
-Нося фамилията му, Христо Стоичков разбира се. Той е идол на баща ми и след това на мен. След това харесвах играта на Методи Деянов, Христо Янев и Емил Гъргоров. Харесвам по-техничните футболисти.

-Виждал ли си Стоичков на живо?
-Да, няколко пъти. Първият бе, когато бях на басейн, след това съм го виждал в ложите на “Българска армия”. Но никога не съм говорил с него.

-От кой отбор си?
-Откакто съм се родил съм от ЦСКА. Знам, че по-големите футболисти крият пристрастията си, но аз си казвам, няма какво да крия. За мен винаги е имало само един отбор – ЦСКА. В чужбина харесвам Барселона, тази година няма кой да ги бие.

-Кога започна да тренираш?
-Бях в първи клас. Роден съм 1992 година в Своге и там направих първите си стъпки във футбола. Помня, че веднъж играх за набор 87, тоест за отбор с момчета, които бяха пет години по-големи от мен. В Своге обаче бе лесно, едва като дойдох в София и усетих какво е професионализъм. В края на четвърти клас пристигнах на “Червено знаме”. Първият ми треньор бе Методи Георгиев, след това Сашо Борисов, а сега Тони Димитров. Първата година си пътувах до Своге, след това започнах да живея в пансиона на “Червено знаме”.

-За какво мечтае един Стоичков?
-Да постигне поне малка част от успехите на Христо Стоичков. За Барселона съм винаги готов. Но искам първо да бъда част от мъжкия състав на ЦСКА, това е мечтата ми още от дете.

-Помниш ли първия мач на ЦСКА, който си гледал от трибуните?
-Татко ми ме водеше като малък на почти всички двубои. Да ви призная нещо, станах още по-голям цесекар след кървавия гол на Гонзо през 2000 година. Тогава бях в сектор “В” и като се прибрах вкъщи плаках много. Гледал съм мачовете с Леверкузен и Бешикташ в Европа. На мача с турците бях зад вратата и гоних топките. След втория гол на Тунчев за 2:0 се хвърлих върху купа от играчите, бях на седмото небе от радост. Аз продължавам да съм част от феновете, знам всички песни на агитката.

-Какво ще кажеш за вечния съперник на ЦСКА – Левски?
-Мразя ги. На нас тук на “Червено знаме” от малки ни втълпяват в главите, че трябва да бием всеки мач и да мачкаме Левски, където ги хванем.

-Защо в ЦСКА не налагаха юноши в първия отбор, едва сега Любо Пенев започна да пуска по-младите?
-Всички знаем защо идват прехвалените чужденци в България. Взимат си парите и нищо не правят. Как да обясниш на един чужденец, ме мачът срещу Левски е на живот и смърт. Например, да вземем Машадо, нямам нищо против футболиста, но той преди да дойде в България сигурно не е знаел, че съществува подобно дерби. Докато един юноша винаги ще се раздаде на повече от сто процента срещу Левски.

-В семейството ти има ли спортисти, кой те запали по футбола?
-Няма спортисти, баща ми е играл футбол, но не на професионално ниво. Ритал е по приятелски турнири в отбора на Своге. Майка ми нищо не разбира от футбол, с нея си говоря само за училище. Като дете родителите ми яко ме натискаха над учебниците, но след това им стана ясно, че даскалото ще остане на по-заден план заради футбола. Искам да подчертая обаче, че не съм зарязал училището.

-Имаш ли допълнително самочувствие заради фамилията Стоичков, която носиш?
-Не, няма смисъл да си виря носа. Няма да забравя откъде съм тръгнал. В Своге имам доста приятели и когато се прибера, излизам с тях, приемат ме нормално, нищо не се е променило от това, че играя в ЦСКА.

-Обичаш ли купоните, излизате ли по заведенията след победи?
-Нормално е да си падам по купоните, тъй като сега сме в такава възраст. В нашия отбор обаче сме много интересни момчета, не излизаме дори и след победи. Вчера надиграхме Пирин в мач за републиканското първенство, аз вкарах гола, но вечерта никъде не ходихме, такива сме си в нашия тим, спазваме дисциплината.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ