- Стефчо, изненадан ли си от повиквателната?
- Да, разбира се, че съм изненадан. Дори нямаше индикации, че ще бъда сред повиканите.
- Как разбра, че си сред избраниците на Любослав Пенев?
- Обадиха ми се и дори си помислих, че се шегуват с мен.
- Явно не ти е позвънил г-н Пенев, а кой тогава?
- Един приятел. Прочел по сайтовете, че съм сред повиканите. По-късно се оказа, че е така и не ме е излъгал. Много съм щастлив и още не мога да повярвам, че съм в национала. Иначе преди съм играл в юношеските формации, както и в младежкия тим. Бях на Европейското в Чехия преди няколко години, когато треньор ни беше Михаил Мадански.
- На 22 години чувстваш ли се готов за "А" отбора и с какво можеш да помогнеш на България?
- Времето ще покаже дали съм готов. Щом е за България, винаги ще помагам с каквото мога. Едва ли има футболист, който да не иска да играе за родината си и да защитава честта й.
- Пенев гледа ли те на живо в някоя от контролите на Берое в Турция? Разговаря ли с теб?
- Не, никога не съм водил разговор с него. Сега ще ми се отдаде тази възможност. Знам, че беше в Турция, гледаше мачовете на българските отбори, но не знам дали е идвал на наша среща.
- Рядко се случва футболист на Берое да попадне в националния отбор. Последният такъв беше Иво Иванов. Радва ли те този факт?
- Много съм доволен и се радвам, че се поглежда и към провинциалните отбори. Не може националите да са само от грандовете. И в останалите клубове има играчи, които могат да помагат на родината си. Когато съм бил в юношеските национални отбори и в младежкия, винаги ми е доставяло удоволствие да нося фланелката на България.
- Ти и още 8 момчета сте в разширения състав. Пенев ще разчита на вас само в тренировъчния лагер, в който целта е да свиквате с мъжете и обстановката в отбора. Но тайничко може би се надяваш да тръгнеш за Унгария?
- Както всеки се надява, така и аз. Но за всичко си има време. А и това не го решавам аз. От мен се иска да тренирам и да давам най-доброто от себе си.
- Сигурно си се надявал един ден да риташ рамо до рамо с Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови? Митко обяви, че е готов да се върне, а Петрови не получиха повиквателни за контролата с Унгария. Съжаляваш ли, че сега няма да се срещнеш с тях?
- Да, разбира се, че съжалявам. Винаги ще се радвам, ако имам честта да се докосна до тези футболисти. Те са доказали се играчи. Трябва да ценим качествените футболисти, които имаме.
- За повечето от читателите си неизвестен. Разкажи за кариерата си и на кой пост играеш?
- Играя вътрешен халф. Кариерата ми стартира на 8-годишна възраст в Септември (София). След това преминах в школата на Славия. Треньор ми беше Атанас Джамбазки, който после ме взе в Локомотив (Стара Загора), където играх 2 години. След това един сезон бях в Любимец, а после подписах с Берое. Много съм благодарен на г-н Илиан Илиев, че ми се довери и ме взе в отбора си.
- Защо Берое спечели толкова малко точки през есента и на кое място мислиш, че ще завършите този сезон в "А" група?
- Дано се изкачим колкото се може по-нагоре. Тръгнахме много лошо и това повлия зле на всички в отбора. Така печелехме трудно точки. Надявам се през пролетния полусезон да имаме повече радостни мигове.
- За какво мечтаеш?
- На първо място да бъда жив и здрав... и всички около мен. Сега аз съм в националния, надявам се някой ден и брат ми (б.а. - Васил Велев от Локомотив Сф) да ме последва. Мечтая заедно да играем с екипа на България на голям форум - Европейско или Световно.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
