Играй БЛИЦ ГЕЙМ - ТУК!

Българският халф Стилиян Петров, който в последната година води борба с левкемията, сложи край на футболната си кариера с официално съобщение на клубния сайт на Астън Вила.
 
33-годишният Петров не е играл футбол от края на март 2012 г., когато оповести на специална пресконференция на Астън Вила, че е болен от остра форма на левкемия. В момента Стенли, който беше капитан на “виланите”, се намира в ремисия.
 
Халфът, който има 106 мача и 8 гола за националния отбор, започна футболната си кариера в Монтана. След това премина в ЦСКА през 1996 г., а три години след това беше продаден на Селтик срещу 2 милиона паунда. От 2006 г. Стенли беше част от Астън Вила.

ОФИЦИАЛНОТО СЪОБЩЕНИЕ НА СТИЛИЯН ПЕТРОВ
Никога не съм бил човек, който прави големи изявления. Винаги съм бил концентриран в кариерата си и съм бил благодарен, че имам страхотни съотборници, приятели и най-вече семейство. Те бяха здрави опори и ме подкрепяха винаги, когато имах нужда, най-вече през последната година. На моята съпруга Паулина и синовете ми Кристиан и Стилиян – много ви обичам и подкрепям. Благодарен съм на родителите си и брат ми, както и на майката на Паулина, които бяха с мен в трудните времена. Вие знаете, че ви обичам. Всеки ден благодаря на Бог, че имам възможността все още да съм със семейството си.
 
Футболът е другата голяма любов в живота ми. Заради това с голяма мъка обявявам, че слагам края на кариерата си. Емоциите наистина надделяват, но с подкрепата на семейството ми и моите приятели ще мога по-лесно да се откъсна от начина на живот, който толкова много харесвах.
 
Готов съм да се включа в нови предизвикателство, които ще улеснят процеса на оттеглянето ми от футбола. След като разбрах, че имам остра форма на левкемия през март 2012 г., аз успях да разбера колко тежко тази болест бележи живота на много хора. Искам да направя фондация, която да помага на хора, диагностицирани с такава болест. Това ще бъде ново предизвикателство, но ще се втурна в него с целия си ентусиазъм, с енергията, с която съм посрещал всяка пречка досега.
 
Когато бях млад футболист в ЦСКА всичкото ми внимание беше насочено към добро прекарване. Тогава бях продаден в Селтик и се преместих в Глазгоу, в чужда държава, друг начин на живот. Не говорих езика и мислех, че нищо няма да стане. Нямах познати. За щастие срещнах хора, които помогнаха да подредя живота си. Запознах се със страхотни съотборници, които ми показаха правилния начин на поведение, ако искам да стана сериозен професионалист и да се състезавам на високо ниво. Доволен съм за възможността да работя с такива хора, защото те ме превърнаха в тяхно подобие. В Селтик и Астън Вила имах привилегията да се състезавам на високо ниво, да играя любимата си игра и да се радвам на подкрепата на страстни фенове.
 
След това се случи нещо лудо, което мислех, че е просто настинка. Оказа се, че е много по-сериозно. Нещо, което променя живота. Играх 90 минути за Астън Вила срещу Арсенал на “Емирейтс” и се почувствах отпаднал. Не мислех, че е нещо сериозно. Диагнозата на д-р Ричард Лавел беше пълен шок. Около 7600 души във Обединеното кралство всяка година се разболяват от левкемия, а 2300 от тях са с остра форма. За щастие аз бързо взех важни решения и започнах лечение. Това беше много важно. В момента моята болест е в ремисия и завърших тежката част от терапията. Преминавам на по-леко лечение. Две години ще пия таблетки. Чувствам се късметлия. Не всеки има подобен късмет като мен.
 
Искам да благодаря на проф. Дейвид Линч от болницата към Лондонския университет, на неговия личен асистент Териза Макдоналд, както и на всички медицински сестри и хората от персонала, които се грижеха за мен в Университетската болница в Бирмингам.
 
Винаги ще бъда благодарен за живота си във футбола. В известна степен съм благодарен на болестта, която ме сполетя. Тя докосна хората и искам да канализирам тяхната подкрепа по най-добрия начин. Това ще бъде най-голямото предизвикателство в живота ми.
 
Искам да благодаря на феновете на Астън Вила, на клубния президент Ранди Лърнър, на изпълнителния директор Пол Фоулкнър и мениджъра Пол Ламбърт. Искам да благодаря на привъжениците на Селтик, на феновете в България и на футболните фенове по целия свят, които ме подкрепяха през изминалата година. Бих искал да благодаря на всичките треньори, с които съм работил, и на всичките си съотборници, с които съм играл. Обичах да играя с вас и завинаги ще останете в сърцето ми. Благодарен съм на всичките си агенти, включително и на сегашните ми представители “Бейс Сокър”, за всичко, което направиха за мен през годините.