Всичко това Николай описва в своето писмо.
"Как сърцето биеше много по-силно..."
"Останах без дъх..."
"Сърцето ми се побърка..."
"Питах се жив ли съм още..."
"Все едно съм бил играч на мача..."
С тези думи преданият фен на червените Николай Божиков от Калофер описа своята изпълнена мечта - да посети мач на любимия ЦСКА!
Време е да напиша историческия ми ден, който винаги ще помня, защото е най-истинския и смислен момент в живота ми. Всичко почна, когато сбъднах мечата да виждам слънцето, да съм свободен, да се почувствам по жив. Преди да стане един човек ми беше казал, ако има нещо каквото и да е да му пиша и аз му писах за следващата мечта ходенето на мач. Нещата почти не се развиваха или в доста бавни темпове дните намаляваха и много се притеснявах да не се провали. Един ден звънна телефонът и разбирам, всичко е готово само аз да отида там. Дойде деня на истината тръгнах към 10 часа от Калофер за София. Първо се отбих на една вила да се видим малко с роднини и после имах уговорка с моя човек в 18 часа да съм на стадиона на ЦСКА.
Бях точен там на първата бариера или там, където трябваше да ме спрат полицали беше той и минах лесно. После следващата бариера към самия стадион се дигна специално за мен, а след това какво да ви кажа - очакваше ме стена от полицаи и бяха помолени да се изместят и те ми направиха път все едно цар минава там. Започнах аз да обикалям и снимки да правя отвън пред стадиона по едно време чувам викат рейса идва и аз се чудя кой рейс, но като го видях разбрах били футболистите. Бързах да ги видя като слизат, трудно успях да позная някой от вълнение, а и на живо ги виждам не по тв или нета. Като минаваха и някой от тях ми намигваха и правиха жестове на уважения и направо си загубих ума. Стана време да видя как се влиза в стадиона, но какво да видим от сектор А пречка от стълби и не мога да мина. Пробваха 4 човека да ме дигнат с "бъгито", но нещо се получи като "дядото и ряпата" не помръдва като танк е и си викам нещо се обърка планът. Оказа се, имало решение, където минавали линейките, мисля, че беше откъм сектор Б. Преди да отида на терена, от там се отбих във фенмагазина и се изненадах колко много хора има около и в него. Купих си разни дрехи и почна обиколката на стадиона, отвън до сектора, от който да мина не беше близо, но си струваше пътя и хоп, влезнах като у дома си, но не точно, защото сърцето биеше много по силно. Правих там обиколка на пистата и снимките се щракаха и щракаха. По едно време виждам Жуниор Мораеш на 10 метра от мен, викам си дано ме види и да дойде и хоп по едно време ме видя и се запъти към мен потупа ме по рамото казахме си "Само ЦСКА" и искаше да се снимаме. Малко преди да почне мача гледах си терена и мислих няма ли да видя Стойчо. Докато седях така замислен чувам зад гърба си публиката се радвижи скандират нещо, Стойчо и след секунди самия Стойчо Младенов дойде при мен и аз останах направо без дъх и сърцето ми се побърка.
Тук малко ми се губят спомените, не знам по рамото ли ме потупа първо какво точно стана, но сърдечно ме поздрави и ми подари тениска с подписите на всички играчи и с него си казахме Само ЦСКА с най-великия треньор за мен и сигурно 10 фотографи имаше да снимат. Чувах през това време и диктора на стадиона нещо казва, името ми и града и цялата публиката яко ръкопляскаха и скандираха нещо все едно е вкарал гол ЦСКА или нещо подобно. Не може да се опише няма как после се обърнах към публиката в сектор А и пак запляскаха, а тогава се питах жив ли съм още. Явно бях жив щом почна мача и почнаха да се вкарват голове и бях на не знам си на кое небе от експлозивни емоции в мен. Казаха ми,че след края на мача футболистите ще дойдат да се снимат с мен. Дочаках края, в който на таблото пишеше 4:0 ЦСКА - Хасково. И след това почнаха всички да идват за обещаните снимки все едно аз съм бил играча на мача, а не фен и доста потупвания по рамото имаше и някой нещо ми пожелаваха питаха как съм и си казвахме Само ЦСКА! Не мога всичко да опиша, може доста моменти да пропусна или малко неточности да има, но просто такова вълнение не съм усещал никога. Не видях само слънцето, а видях стадион "Българска Армия", отбора, треньора ми и много притятели сред публиката. Имаше обединение, усещах го и мач мечта се получи дори мина и мечтата ми. Благодаря ви на всички супер сте и ви обичам!!!
