1 0 3. Тъжно е, когато по-голямото число е увиснало върху негативната везна.... Единицата означава броя на победите на България вчера. Нулата показва броя на равенствата, а тройката – на пораженията. За първи път в спортната ни история четири съдби на национални отбори бяха преплетени и зависеха от един и същи ден. Мъжкият национален тим по футбол, младежкият, волейболният и баскетболният. Всички бяха протегнали ръце към успеха. Триумфираха най-добрите – волейболистите, които са единствената гордост на Родината в последните години. За да пребъде даден отбор, са необходими два важни елемента – перфектен треньор и отлични състезатели. Волейболният състав привидно бе изпаднал в криза след оттеглянето на Мартин Стоев. Първите резултати на Силвано Пранди изобщо не бяха впечатляващи, но бавно и постепенно италианецът възроди тима. Около него обаче има светила, доказани волейболисти, покорявали върховете на мрежата. Сплавта се получи. Сплав между треньор и играчи. Налице е и приемствеността на поколенията в лицето на Виктор Йосифов, Валентин Братоев и останалите, които са част от новата вълна. Ето ти отговорът на въпроса защо волейболният ни тим върви нагоре, а останалите или тъпчат на едно място, или се срутват надолу.
Да погледнем първо баскетболистите преди да хвърлим поглед върху най-голямата ни болка – футболната. Взехме доказан треньор като Пини Гершон. По-добър и при тези финансови условия, които той постави, няма никъде да намерим. Дето се вика – с лопата да ринеш, пак не ще откриеш специалист от ранга на израелеца. Но Пини не разполага с личности в тима, като изключим единствено Тодор Стойков, който вече обяви оттеглянето си от националния. В момента в баскетбола липсват звездите, единиците, асовете. Помните ли какъв състав имахме преди десетина години, да не говорим за 60-те, 70-те и 80-те. Ще извиняват близнаците Деян и Калоян Иванови, но точно на този форум те започнаха да гаснат с пълна сила вместо да прогресират. Да не говорим за Торо и Бойко Младенов, които, моите уважения, просто нямат място в националния отбор. Борихме се години да спечелим с Франция казуса “Васил Евтимов”, ала Васко и него го няма никакъв. Е, как при това положение Пини да постигне резултати, след като, горкият човечец, така и не можа да набие в главите на баскетболистите как да играят под коша, където са ни най-големите проблеми. С толкова потенциал все пак и класирането ни за европейско първенство си е един вид успех и максимализмът е излишен.
Какво обаче да кажем за футбола, където е доста страшничко? Младежите, завалиите, едва кретат. Там нито треньорът е треньор, нито пък се задава силна вълна футболисти, която да ни подскаже, че има перспектива. Участието на тима в настоящите европейски квалификации е абсолютен провал.
В представителния ни футболен отбор картината е противоположна на баскетбола. Играчи има, треньор – липсва. На мен ми писна да слушам постоянните оправдания с футболистите, когато тимът не се представя добре и не печели. Не те, а Станимир Стоилов носи голямата вина. Мъри смачка, доуби и унищожи амбициите на Бербо и компания да участват най-сетне на световно първенство. Направих го със замах в няколкото мача, в които бе начело на отбора. И по типичен балкански начин той и людете около него в БФС потърсиха оправдание в предходния треньор, който бил изпуснал победите в Подгорица и Тбилиси. А президентът Борислав Михайлов има нахалството да отсече, че докато той е начело на футболния съюз, Станимир ще води “А” отбора. Недосегаемият Мъри? Леле, мале, как звучи само! Стоилов направи толкова много грешки колкото години наред десетки национални селекционери не са вършили. Неправилен подбор на разширения състав, загърбване на можещи футболисти, притежаващи нужния опит, за да носят фланелката на България. Ще дам за пример само три имена – Тодор Янчев, Йордан Тодоров и Мартин Камбуров. Вие, уважаеми читатели, забелязахте ли снощи на “Стадио Олимпико” в Торино Георги Сърмов? Светът го видя чак в 38-ата минута, когато халфът отправи мегаанемичен удар към вратата на Джиджи Буфон. Обърнахте ли внимание как играе нашият отбор без топка и как го правят италианците. Докато ние сме пълни статисти, когато топката е в някой от българския тим, “адзурите” постоянно се движат, отварят пространства и коридори за продължаване на атаката. Факти, показващи пълната неграмотност на Стоилов, чиято задача не е да учи националите как се рита коженото кълбо, а да ги усъвършенства тактически. Ама как да се получи, след като на него му е чужда тази материя. Никаква комуникация между бековете и крилата. Както и не покриване на зоната на крайния защитник, когато той се включи в нападение. Нека не говорим за липса на мотивация и не употребяваме изтърканите клишета от сорта: “Не си повярвахме”, “нямахме ден и шанс”. Да, България на моменти изригна в снощния двубой, а при двата коварни удара на Стилиян и Валери късметът наистина ни убягна. Но италианците, особено през второто полувреме, вече бяха намалили газта, защото имаха комфортна преднина. Ние просто играхме толкова колкото ни позволиха “адзурите”. Ще стреляме в неправилната посока, ако нападаме футболистите, грешникът е Мъри Стоилов. И ако най-сетне начело на националния застане опитен треньор, доказано име, тези играчи ще започнат да записват успехите на другите национали – волейболните...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ