Покрай триумфа на Берое и заслужения успех най-вече на Илиан Илиев един друг треньор остана на заден план. И ако купата на България е апогеят на варненския спец, то достигането до финала на Черноморец (Поморие) е изключително постижение за Петър Хубчев. Роденият в тетевенското село Гложене наставник сътвори чудото, завеждайки скромен и млад отбор до подножието на държавния трофей. Като изключим Малин Орачев всички останали в поморийски тим са голобради момчета, които тепърва ще се развиват в българския футбол. Под ръководството на Хубчев младите момци ни показа какво значи един пълен аутсайдер да се превърне в приятната изненада на турнира. Фактът, че Хубси е успял да изгради този състав, ни убеждава още веднъж за треньорския му потенциал. Бившият защитник на Левски, тръгнал към големия футбол от Ловеч, положи своите основи на наставник в Германия. Там Петър игра дълго с екипите на Хамбургер и Айнтрахт, но след това изпълняваше ролята първо на помощник-треньор, а после и на старши. Хубчев тръгна по стълбицата на йерархията от първото стъпало и без да ги прескача върви уверено нагоре. Единствената му грешка е краткият период, в който водеше Славия. Грешката обаче се състоеше в това, че Петър се съгласи да застане начело на “белите”, неосъзнавайки какви черни дни го очакват. Хубчев се сблъска с жестоката футболна действителност, в която уговарянето на мачове властваше над феърплея. Усетил, макар и късно в какви тъмни води е нагазил, българинът се прибра обратно в Германия. Няколко години по-късно Хубси се завърна в родината. Каниха го в елитни клубове, но той избра втора дивизия и Поморие. Предпочете да работи на по-тихо място, далеч от шумотевицата и големите изисквания. Предпочете да не прескача стъпалата на живота, за да не се препъне и падне неподготвен от високото. Така бавно и постепенно Петър започна да гради отбор. Абсолютно сам - без ничия помощ, без огромен финансов бюджет. Нещо повече – когато някой от юношите му бледи разгръщаше качествата си, “акулите” от Черноморец го прилапваха. Но даскал Хубчев вадеше като магьосник от ръкава си още и още млади ученици. За да дойде денят, в който децата стигнаха до финала и ни подсказаха, че се на път да се превърнат в мъже благодарение на своя учител. Няма да е никак странно, ако тези таланти продължат да напускат Поморие по посока по-мощни клубове, още по-естествен ще бъде процесът на преместването на Хубчев в по-качествен отбор. А съдбата един ден ще възнагради Хубси за търпението, работоспособността, германската дисциплина, скромността и треньорските умения.  
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ