Паоло Малдини е икона не само за "Милан", където преминава цялата му кариера, но за световния футбол. Легендарният защитник, носител на пет трофея в Шампионска лига, даде ексклузивно интервю специално за предаването "Код спорт" по TV+.

-Сеньор Малдини, здравейте! По света ви наричат „Мистър Милан“. Има ли по-голямо признание от това?
- Ха, това не го знаех, но определено е нещо много хубаво.  Вероятно е така, защото животът на моето семейство винаги е бил тясно свързан с “Милан“. Баща ми беше славен  играч на "росонерите". Аз пък  изкарах в отбора четвърт век. Да, повече от 25 години дори. А днес синовете ми са в детските формации на „Милан“.

- Трудно е да прекараш дори с един човек толкова много време, а вие го направихте с любимия отбор. Как се случи това?
- Когато целите съвпадат, съжителството е много лесно. Роден съм в Милано, израснал съм в града, баща ми Чезаре игра в „Милан“ и за мен няма нищо по-лесно от това да остана свързан с моите корени. Никога не съм се чувствал у дома си на друго място. Затова „Милан“ и Милано са думите, които най-често съм чувал в моя живот.

- Помните ли първия си мач за първия тим на „Милан“?
- Да, помня го, разбира се. Помня и първия ми мач въобще с екип на „Милан“, когато бях само на 10 години. Помня и първия ми в Серия А, тогава бях на 16. Спомням си обаче само как играх аз, но не и срещу кои отбори бяха. Толкова много години и двубои се завъртяха в колелото. Надявам се, че няма да се сърдите за липсата на имена.

- А сещате ли се за имената на всички треньори, с които сте работил през всичките тези години?
- Да, разбира се! Всички, от първия ми треньор Нилс Лийдхолм до последния, Карло Анчелоти. Интересното е, че с Татко Карло си партнирахме на терена и когато бяхме футболисти. Всички треньори са ми дали много в кариерата. Но винаги най-вече съм ценял доверието. И съм се старал да го оправдая.

- Работил сте с Ариго Саки, Фабио Капело, Карло Анчелоти. С всеки от тях спечелихте Шампионската лига. Бихте ли ни ги описали?
- Всеки от тях е различен и повярвайте, ще отнеме часове да ги сравнявам. А и не искам да го правя, прекалено много ги уважавам. Моят късмет беше, че се случиха в една идеална последователност за един футболист. Аз съм рожба на „Милан“, израснах край велики личности. Шансът ми бе, че последователно Саки, Капело и Анчелоти бяха мои треньори – всеки от тях в точното време. С тях спечелих много мачове, много титли, много купи. Бяха страхотни години за „Милан“.

- Изявявахте се с успех на всички постове в защитата. Само футболен интелект ли е нужен, за да се играе като централен бранител, ляв и десен бек?
- Вярно е играх и да, казват с успех. За това ми помогна много времето в юношеските формации, където започнах първо отляво, после в дясно, а впоследствие и в халфовата линия. Но с течение на годините се утвърдих в ролята на централен бранител, където отбранителните ми качества се развиха най-добре. И днес смятам, че кариерата е въпрос най-вече на спортни заложби. Когато разбираш играта, не е трудно да можеш да се преквалифицираш според ситуацията. Аз го правих успешно, но не съм единственият.

- Кой е най-таланливият футболист, с когото сте играл?
- Бих казал Диего Армандо Марадона и Роналдо. Имам предвид бразилецът, Феномена.

- В България приехме с болка загубата на „Барселона“ от „Милан“ през 1994 година във финала на Шампионската лига в Атина. Тогава в "дриймтима" на Кройф  играеше Христо Стоичков. Как изживяхте този ден?
- През всички тези години, през които бях в „Милан“, отборът винаги е влизал като фаворит във финалните мачове, които е играел.  Срещу „Барселона“ като че ли беше единственият път, в който ни смятаха за аутсайдери. И това ни мотивира много, много силно. Спомням си, че се надъхвахме един друг. Беше ни доста трудно, защото партньорите ми в защитата Франко Барези и Алесандро Костакурта бяха наказани. А когато двама играчи от техния ранг излязат принудително, става много трудно. При това срещу нас беше онзи великолепен отбор на „Барселона“. Но така се случва понякога в спорта и особено във футбола - неочаквана и голяма радост за едните и огромно разочарование за другите.

- От кога се познавате с Христо Стоичков? Помните ли други мачове, които сте играл срещу него?
- Нямам силна памет. Но тези, които си спомням със сигурност са финалът от мондиала през 1994 срещу Бразилия и полуфиналът срещу България. Е, предполагам, че този двубой със сигурност и до ден днешен е болезнен за вас. Повече от мача „Милан“ - „Барселона“, нали? Според мен в тази година стигнах до два от върховете в кариерата си. Предполагам, че така е и за Христо.

- България много се гордее с представянето си в Щатите. Какво мислите за този отбор, който победихте на полуфинала?
- Един национален отбор не е достигал полуфинал на световно първенство случайно! За да се достигне до подобни резултати, до подобно ниво, трябва да е налице едно голямо поколение, състезатели, които играят от много време заедно, които имат успешни международни кариери. Знам, че много от тях ги имаха, а като прибавим и силните патриотични чувства, които има в страните от Балканския регион, то разбираме как и защо се е стигнало до този голям успех. България беше голям тим, който заслужено стигна до полуфинал, до голямото каре на световно първенство.

- Играл сте срещу двата най-големи български отбора - ЦСКА и „Левски“. Помните ли тези мачове?
- Помня двубоите от 1988-ма година срещу „Левски“. Тогава бях контузен и не играх за успеха ни с 5:2 в Милано. После бихме и в София с 2:0. Трябва да съм играл поне още два мача срещу българи в евротурнирите, но за другите не си спомням. Извинете ме, но изиграх толкова много мачове в кариерата си, че ми е малко трудно вече да си припомням всички от тях и особено детайли около тях.

- Преди няколко месеца направихме интервю за „Код спорт“ със сеньор Брайда, бившия спортен директор на „Милан“. Той ни каза, че Силвио Берлускони много е искал да вземе Христо Стоичков. Щеше ли да пасне той на тази империя?
- Тогава не съм бил в течение на плановете на ръководството. Това не е работа на футболистите. Със сигурност „Милан“ по онова време следеше най-добрите играчи на планетата, а Стоичков беше един от тях. Щеше да е хубаво да дойде при нас, но и така кариерата му е повече от успешна.

- Изиграхте 902 мача за „Милан“. Можеше ли да стигнете и до кота 1000?
- Е, да, но ако броим и мачовете за националния отбор, то със сигурност съм минал кота 1000! Да, моята кариера е много „Милан“, но и много Италия!

- Седем пъти сте шампион на Италия, пет пъти на Европа. Коя купа най-много си цените?
- Първите триумфи винаги са най-хубавите, но трябва да отбележа и последната Шампионска лига, която спечелихме с може би не най-силния си състав в историята, който имаше и страхотно силен, направо стоманен,  характер. Тогава победихме „Ливърпул“ в Атина с 2:1. После заедно взехме и Суперкупата на Европа и Световното клубно първенство. Тези три купи от 2007 година за мен бяха страхотна радост. Знаех, че времето ми изтича и това са едни от последните възможности да спечеля още нещо значимо като футболист. Успях да го направя и това ме направи много щастлив. „Милан“ беше на върха в Европа и света с мен на терена.

- Имате толкова много успехи, но и едно огромно разочарование - срещу „Ливърпул“ в Истанбул. Поведохте с 3:0 през първото полувреме, а накрая загубихте с дузпи. Какво стана на този финал в Шампионската лига през 2005 година?
- Е, какво стана? Нищо не стана. Те играха добре 10 минути, ние - 110. Но и това се оказа недостатъчно. Както казах преди малко – това е красотата на футбола. Имах късмета да вдигна седем шампионски титли на Италия, но загубих три финала в Шампионската лига. Загубих също и финала на световното първенство в Щатите, финала на европейското първенство в Холандия. Неприятно, но аз винаги съм приемал резултата такъв, какъвто е! В противен случай човек няма да може да спи спокойно нощем. И  няма да може да достигне до онези другите, големите резултати. До върховете!

- Вашите синове Кристиан и Даниел вече тренират в „Милан“. Да очакваме ли скоро да видим нов Малдини с номер 3 в състава на „Милан“?
- Футболът е една страст и те със сигурност я носят в себе си така, както я носих аз! Ако трябва да им пожелая един живот като моя, ще го направя със сигурност, защото имах всичко, което желаех. Важното е обаче да е налице тази неописуема страст!

- Изкушавате ли се един ден да станете треньор? Как ви звучи заглавието  - Паоло Малдини е новият треньор на Кристиян Малдини?
- Никога това не е било моя цел! Никога не съм се явявал на курсове за лиценз, така, че треньорството със сигурност няма да е нещо, с което ще се занимавам.

- Защо толкова велик отбор като „Милан“ през последните години се представя под очакванията на милиони фенове по света, включително и в България?
- Да го кажем, че в последно време има хаос в ръководенето на клуба, а това видимо се отразява на резултатите на терена. Не знам дали Силвио Берлускони ще има желанието да продължи да инвестира в „Милан“ така, както го правеше дълги години. Отдавна се говори за възможна смяна на собствеността, за чуждестранни фигури. Неофициално или официално – акции, проценти, фирми.  Но има една безспорна истина - Берлускони беше душата на този голям клуб! Сега е друго.

-  „Милан“ стигна до финал за купата на Италия през миналия сезон, но...
- Да, така е. Надявахме се да я спечелим и това да ни даде начален старт. Но истината е, че фаворитът бе „Ювентус“ и накрая триумфира заслужено.

-Може ли да се каже, че напоследък Италия не може да стигне много напред на големите турнири, защото има прекалено малко футболисти от гранда „Милан“?
- С толкова много чужденци в последно време в съставите им е трудно да видим много играчи на „Милан“ или на „Интер“/Милано/ в Скуадрата. Но пък „Ювентус“ днес реално е „Милан“ отпреди години. Изградиха силен и солиден италиански блок в състава си. И това ядро от класни играчи днес е гръбнакът и на националния отбор. Това им дава и самочувствие, и сила. Това е рецептата за постигането от тях на толкова много успехи в последно време.
КРАСИМИР МИНЕВ/ВЛАДИМИР ПАМУКОВ/ТВ+