Аспарух Никодимов е един от малкото в историята на българския футбол, успял и като футболист, и като треньор. Във визитката му личат шест титли като състезател, пет купи на страната. С ЦСКА играе полуфинал за КЕШ през 1967 година. Национал, участва на две световни първенства и е сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико 1968 година. Като треньор поставя начало на ново златно поколение в ЦСКА. Отборът отстранява Нотингам и Ливърпул и играе 1/2-финал за КЕШ през 1982 година, печели четири титли в България (1980, 1981, 1982, 1983). През 1992 година отново е треньор на "червените", които отново стават шампиони. 

-Г-н Никодимов, настъпи ли моментът, в който ЦСКА да погледне към шампионската титла след дълга пауза?
-Този момент постоянно го има в ЦСКА, защото ЦСКА винаги е гледал към върха. Само че сега имаме по-реални шансове да мислим и мечтаем да титлата. Отборът вече се сработи, направи се селекция, която отговаря на името на ЦСКА или поне се доближава до това, което искаме. Имаме голям шанс тази година да зарадваме привържениците. Всички предпоставки са на лице.

-По-важното е има ли отбор, който може да се справи с конкуренцията на Лудогорец?
-Тези две победи над Лудогорец в последните два мача показват, че сме се изравнили – в някои неща ги превъзхождаме, в някои те все още са по-напред – особено в сработеността, защото те играят доста години заедно. Ние имаме няколко индивидуалисти, които могат да наклонят везните в наша посока.

-Преди известно време направихте анализ на играта на част от футболистите. И казахте, да не ви се сърдят, ако ги критикувате.- Сякаш единият от тях – Кирил Десподов, ви чу и се преобрази.
-Не знам дали ме е послушал. Може би треньорите са го направили, че го свалиха малко на земята. Нормално – някой път млади момчета, когато успеят, се вдигат във въздуха и си мислят, че са стигнали в Рая. Затова е ролята на треньора и ръководството да го свалят на земята, да погледа малко отстрани да види, че може и без него. И ако човек е умен, ще си вземе забележки. Качествата на Десподов са неоспорими, той е един от най-големите таланти в българския футбол. Ще бъде жалко да си пропилее тези възможности.

-Знаете, че едно друго име – Фернандо Каранга, е водещо сред феновете. Ако е имало оферта тази зима за него, правилно ли ЦСКА го задържа и не го продаде?
-Ако клубът има амбиция за титлата, естествено е, че не би трябвало да го продават. Но ако дойде невероятно предложение и е изгодно за ЦСКА, а с тези пари се купят други футболисти, които са на неговото ниво... Може да стане и тази промяна.

-Ще има пет дербита ЦСКА – Левски. Те със сигурност могат да изстрелят единият от двата отбора на други позиции. Кой е с предимство преди началото на пролетта?
-Тук става въпрос за качеството на играчите. В момента ЦСКА като единици, а и като колектив превъзхожда Левски. Стига играчите да са в добро психическо здраве в тези мачове. Психиката играе най-важната роля в тези двубои. Имали сме примери, когато единият отбор е бил много по-добър и по-напред в класирането, другият е мобилизиран и печели дербито.

-В Левски сякаш напрежението е в повече – още през есента феновете недоволстваха от Делио Роси заради по-дефанзивната тактика и липса на голове? Прави ли са феновете да искат красиви мачове или треньорът трябва да бъде оставен да работи?
-Ние в България много бързаме – като дойде треньорът и... Той не играе, това го правят футболистите. Попадал съм на много играчи, които идват от други клубове в ЦСКА и виждаш, че не могат да изпълняват някои задачи, които ти искаш. Не може да го накараш да скочи два метра, ако не може да скочи 1,80 метра. Тя е такава бъркотия в клуба (б.р. - има предвид Левски), каквато беше в ЦСКА много години. Първо тя трябва да се оправи. Треньорът също е част от кашата. Трябва да се даде възможност на човека да работи спокойно, да покаже какво може. Когато се назначава един треньор, трябва да му се даде възможност да работи две-три години. След като веднъж си решил да му гласуваш доверие, направи го. След това, ако видиш, че не става – не става. Ние още на втория-третия месец започваме интригите. Знам как се случват някои неща. Някои от футболистите обиден, пускат тук слухове, там слухове...

-Още в началото на сезона се заговори за смяна на Стамен Белчев. Тогава вие казахте, че не трябва да се бърза, а ето, че той си върши работата добре. Как оценявате това, което прави Стамен Белчев начело на ЦСКА?
-(смее се). Ние още не сме го назначили и го уволняваме. Това не е хубаво. „Специалисти“ дават най-различни мнения, които веднага се изкарват в публичното пространство. Като се натрупат повече негативи и треньорът е готов.

-Това разделение между феновете на ЦСКА и ЦСКА 1948 трябва ли да приключи и по-важният въпрос е – как може да се сложи край на войната?
-Не мисля, че има кой знае какво разделение. На ЦСКА 1948 ходят по 20, 30, 50 души. Това не може да е разделение. Техните фенове обикновено са близки и роднини на тези момчета, които играят там. Виждате обаче, че има отлив на публика и от другите отбори. Животът стана малко по-тежък. Не може всеки да си позволи 10-15 или 20 лева.

-Вие ходите ли на мачове?
-По-рядко ходя на стадиона, имам си други занимания. А и не стоя много в София. Живея в провинцията.

-Искам да ви върна към един неприятен за вас мач от миналото. В началото на 80-те ЦСКА беше хегемон не само в България, но и в Европа. Защо обаче през юни 1982 година загубихте  с 0:4 финала за Купата на България срещу Левски. Разкрийте истината – имаше ли тогава бойкот на играчите срещу вас?
-Ами може и да е имало, сега... Да се връщаме назад и да не се връщаме, е все тая. Сигурно е имало недоволни и от мен. Аз като съм бил треньор, е имало и успехи, не съм си мислел, че всички са ме обичали и всичко е било по мед и масло. Тогава имахме търкане с ръководството. Имаше напрежение между нас и шефовете, което неминуемо се предаде и на играчите. Дали е имало, или не – не искам да се връщам. Което е било, вече е зад гърба ми. Аз не се връщам назад. Даже не съм от хората, които често си гледат снимките, нито пък ги закачвам по стените...

-Били сте треньор на много звезди  на ЦСКА. Кой беше най-скромният от  тях и кой най-много ви е опонирал?
-Аз винаги съм казвал на футболистите, че съм готов да ги изслушам, да говоря с тях, спорил съм с някои. В крайна сметка съм имал такива изисквания особено от тактическа гледна точка – винаги всеки да бъде дисциплиниран и да изпълнява това, което трябва. Ако не – последствията са си за него. Имало е и скромни момчета, както и някои по-наперени. Но не и наглеци, с които да съм имал големи проблеми. Проблемите ни са били – някой позакъснявал или нещо друго дребно. Но това е било нормално, и аз съм бил млад, и аз съм го правил. Няма нужда да се изкарваме светци.

-Може ли да кажете част от най-добрите чужденци, играли в ЦСКА?
-В по-наше време имахме добър Жуниор Мораес, Хидиуед – също. При мен един от най-добрите беше Ибрахима Гай. Бернардо Редин беше много добър – национал на Колумбия. Излизаше твърде скъп обаче на клуба и нямаше смисъл да продължим с него, защото идваха трудни времена.

-Зет ви – волейболният треньор Сашо Попов продължава да се справя и да държи ЦСКА жив? Много пъти е казвал, че битката му винаги е била честна. Явно все още се намират и такива хора?
-Изплатиха дългове от предишния собственик. Справиха се с продажби на играчи, по други начини. Затова го уважават и играчите, и публиката – виждат, че работи честно и всеотдайно за ЦСКА. Той от дете е в ЦСКА, моите дъщери – също.

-Одобрихте го в семейството, защото е цесекар или...
-Никой не ме е питал мен (смее се). Младите не питат. Аз ги познавах, защото беше съученик на дъщеря ми. Нямаше никакви изненади.

-Кои са най-големите ви приятели от футбола, с които поддържате връзка и до днес?
-Не са един и двама. За съжаление някои от тях починаха, като Кольо Цанев. Останах приятел с Марашлиев, с Йорданов. С Пената сме приятели нищо, че непрекъснато се опитват да ни противопоставят. Приятели сме, виждаме се, говорим си. С Кольо Велков – също. С Пламен Марков, с Джевизов, с Джони Велинов. Затова, че някои път съм им се карал по време на работа, е било нормално, но щом още контактуваме и се поздравяваме, значи няма никакви проблеми.

-Какво никога не може да простите, има ли такова нещо?
-Аз много пъти прощавам и съм прощавал. Яд ме е отначало за някои глупости, но след това забравям. Имаше моменти, например, когато ме спрягаха да поема националния отбор – попречиха ми някои хора, но съм го загърбил и съм им простил. Мразя да ме лъжат, защото аз не лъжа. Даже съм наивен в много моменти.

-Какви страхове имате?
-Страхове лични нямам. Страх ме е да не стане нещо със семейството, с деца, с внуците. Това ме интересува. По-голямата част от живота си съм я изживял, доста шарен и напрегнат е бил животът ми. Затова се оттеглих от футбола, да поживея по-спокойно, за да видя как живеят другите хора.

-Може ли да кажете вашият Топ 3 на най-добрите треньори?
-Ще спомена първия ми треньор в Септември – Серги Йоцов. Той знаеше и най-малкото дете в България къде се намира и какво е. Следеше ги непрекъснато. Така аз попаднах в неговото полезрение, макар че доста късно започнах да тренирам организирано футбол, бях почти 15-16 годишен. Днес такива не ги взимат (смее се). В началото играех нападател и вкарвах доста голове. След това Серги Йоцов ме откри за големия футбол. После Стоян Орманджиев – от него съм научил много неща. От всеки треньор взимаш по нещо. От едни взимаш как не трябва да работиш, от други – как трябва да постъпиш. Най много треньорската ми кариера се повлия след един стаж в Италия. Видях как работят хората на високо ниво. Това коренно ме промени. След това имах много информация, снабдих се с много литература от Италия и Франция. Треньорската работа е сложно нещо. Не може да попиеш и да прекопираш нещо и да го приложиш. Трябва да го направиш, но при нашите играчи, при нашите възможности.

-Защо български треньор така и не проби в Западна Европа, за разлика от сърбите например. Румънци и турци – също успяха да се наложат?
-Защото си пречим един на друг. Ако стане въпрос за някого – петима ще напишат донос срещу него. Говорил съм със сръбски треньори, те само казват за себе си, че са най-великите. Ако кажем за Пенев, Никодимов – ще кажат – да, ама виж, не става за тая работа. Такива сме, племето ни е такова. Каквито сме, такива, не можем да се променим.

-Колко години изкарахте в семейната академия?
-Много, над 50 години вече. Аз се ожених много млад, бях на двайсет години и половина, а жена ми беше с една година по-млада. Бяхме съученици. Познавахме се и така полека лека стана работата.

-С какво искате да се занимават внучките ви?
-И двете имат хубави фигури за спортистки, но не ги влече спортът. Голямата след няколко дни ще навърши 20 години. Тя записа право в Софийския университет. Така че нейният път е ясен. Малката е на 12 години. Още от дете голямата явно, като е гледала колко отсъстват майка им и баща им покрай спорта, казваше – о, аз няма да се занимавам със спорт.

-Работи ли ви все още?
-Не, отказах се. Самата обстановка, в която работих в последните петнайсетина години - в някои моменти бях отвратен. Не само в ЦСКА, но и в други отбори. Непрекъснато да те лъжат... Мен хубаво, излъгали са ме. Не плащаха на играчите, а аз какво да ги правя? Идвате вие при мен и казвате – ами, няма какво да ям? Особено чужденците. То ти става жал за човека. Когато бях в Металург, имаше едно момче - Васко Киров. Идва и ми казва: „Бате Паро, как да играя, нямам една стотинка да си купя нещо. Ако намеря една ябълка, хапна и лягам в седем часа, за да не ми стърже корема и съм гладен". Как да работиш, какво да му кажеш – за тактика ли, за психика ли да му говориш. Имало е още много такива случаи. В Стара Загора с месеци не се плащаше. И ти искаш да ги мотивираш да играят. Винаги съм казвал на собствениците – не се изхвърляте, давайте пари по малко, но го правете редовно.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

Оператор СЪЙКО СЪЕВ/БЛИЦ