Павел Станев е един от талантливите вратари в българския футбол, на които според специалистите предстои отлично бъдеще. В момента младокът защитава вратата на втородивизионния Вихрен. Той премина в тима от Сандански през това лято, след като разтрогна договора си с Ботев. Павел Станев е роден на 27 октомври 1986 година в Пловдив. Юноша на “канарчетата”. През пролетния полусезон на 2008 година стражът играе под наем в Монтана. Павката даде интервю за агенция БЛИЦ.

-Кой те откри за футбола?
-Митко Джоров. Той е първият ми треньор в детско-юношеската школа на Ботев. Впоследствие, когато станах на 17 години, бях привлечен в мъжкия отбор на “канарчетата”.
-Само като вратар ли си тренирал и защо избра този пост?
-Да, само като вратар. От малък харесвам играта на тези футболисти. Помня смътно италианеца Валтер Дзенга, а впоследствие се захласнах по уникалния Петер Шмайхел. Датчанинът беше наистина невероятен и аз винаги се стремях да попивам видяното от неговите изяви. Днешният ми кумир е Икер Касияс.
-Как се стигна до трансфера ти във Вихрен?
-Бившият треньор на вратарите в Ботев Васко Василев се свърза през лятото с Радо Станев, който заема този пост във Вихрен. Изкарах двайсетина дни подготовка, харесаха ме и подписах договор безпроблемно, тъй като вече бях разтрогнал с “канарчетата”.
- Имаш 11 пълни мача в Западната “Б” група, допуснал си 9 гола. Специалистите ти предричат отлично бъдеще – това амбицира ли те или те кара да летиш в розовите облаци?
-О, тези похвали в никакъв случай не ми действат отпускащо и главозамайващо. Напротив – амбицират ме да се доказвам още и още.
-С какво ти помага Радо Станев?
-Той е отличен специалист, притежава солиден опит като вратар. Няма смисъл да изброявам за кои отбори е играл, всички знаят. Достатъчно е само да спомена името на ЦСКА. Радо е бил и в чужбина, където също е трупал опит. Тренира ме по специална програма и това доста ми помага, за което му благодаря.
-Отпаднахте драматично от Славия в турнира за купата на България. Ти беше най-добрият на терена, благодарение на твоите изяви резултатът се запази 0:0, но при дузпите не успяхте...
-След мача изпитвах различни чувства. Хем бях доволен от себе си, хем пък се ядосвах, че загубихме. При изпълнението на първите две дузпи – на Сашо Младенов и Борислав Георгиев, предугадих посоката, даже избих топката, но тя влезе във вратата. Ама, здраве да е. Сега ще насочим усилията си изцяло в първенството...
-Заемате четвърто място в Западната “Б” група. Имате ли шанс за гоните завръщане на Вихрен в елита?
-Разбира се. Това е нашата основна цел. Не изоставаме кой знае колко много от първия и втория в класирането, макар че привидно Банско са дръпнали доста напред. Убеден съм, че ще спечелим последните ни два мача от есенния полусезон, а напролет се надявам да сме още по-добри и да радваме феновете ни.
-Кой е отборът на твоето сърце?
-Ботев. Твърдо това е Ботев.
-Не ти ли е мъчно, че ни си при “канарчетата”?
-Ще бъда откровен – аз обичам много отбора, но през пролетта прекарах изключително тежки четири месеца. Нямаше пари, обстановката беше трагична. Това беше “живот назаем”, ако мога така да се изразя. Много тежко, много...  За щастие сега се чувствам прекрасно на Вихрен, където Коко Динев и хората под него ми подадоха ръка.
-Откога си фен на Ботев?
-Откакто се помня. Не пропусках като дете мач на отбора. Даже доста често и в агитката съм бил с жълто-черно шалче на врата.
-В Ботев те намесиха в скандал в едно заведение заедно с Тодор Тимонов и Георги Христов?
-Така е, но нещата бяха малко позасилени в медиите. През декември 2007 година целият отбор празнувахме Нова година в едно заведение. След това отидохме в дискотека. По едно време Георги Христов дойде при мен и ме помоли да му покажа татуировките си. Вдигна ми фланелката. Тогава бодигардовете помислиха, че правя опити да се събличам, което не отговаряше на истината. Настана кратко меле, един от охранителите леко удари Тимонов. Но после всичко се оправи.
-Като стана въпрос за твоите татуировки. Те са много – колко ти излезе това удоволствие?
-За щастие човекът, който ги поставя, ми е приятел от Пловдив. Не ми излиза скъпо. Да, удоволствие е, защото аз обичам татуировките.
-Имаш ли приятелка?
-От четири години съм заедно с едно момиче от Пловдив. Казва се Юлиана. Тя е всичко за мен и се надявам още дълго време да бъдем заедно.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ