В събота 26 март България приема Швейцария в европейска квалификация. Точно преди 20 години – на 1 май 1991-а, двата национални отбора отново излизат един срещу друг в София. Мачът също е квалификация за първенството на Стария континент, който се провежда през 1992 година в Швеция. На нашите им трябва победа, за да се доближат до Европейското. Загубата ще ни извади окончателно от борбата. В крайна сметка след страховита драма губим с 2:3, след като сме повели с 2:0.

 

Преди обаче да се спре на този мач, БЛИЦ ще върне още малко лентата назад. На 14 ноември 1990 година играем отново в София, но срещу Шотландия. Двубоят е от същата европейска квалификационна група. Селекционер на националите е Иван Вуцов. Срещата е изключително нервна, играта е накъсана. Нашите получават гол още от съблекалнята – в 9-ата минута Али Маккойст ни пронизва. В 74-ата минута обаче Николай Тодоров-Кайзера изравнява. Малко по-късно единият от страничните съдии маркира измислена засада, когато пред националите се открива идеална възможност за второ попадение. Треньорът Иван Вуцов не издържа и се нахвърля към асистент-рефера. Псува го здраво, а според доклада на дежурния делегат го и наплюва. Вуцата отрича, но в крайна сметка e наказан сурово от УЕФА. Спецът е отстранен за цели 2 години от треньорската скамейка. Което означава, че няма право да води мачове.

 

След като европейската централа обявява решението си, във футболния ни съюз започва брожение срещу Иван Вуцов. По същото време един голям треньор е без работа – Димитър Пенев. Пената си тръгва от ЦСКА през август 1990 година след скандал с играчите. Заменен е от Паро Никодимов. Безработният Чичо Митко вече гледа към националния отбор, след като е натрупал достатъчно опит при “червените” – титли, купи, полуфинал за КНК и четвъртфинал в Шампионската лига. А санкцията на Вуцов е добре-дошла за неговите амбиции.

 

Още през декември 1990 година под въздействието на Пената някои членове на тогавашния Управителен съвет на родната федерация предлагат той веднага да замени Иван Вуцов. Опозиционерите на Вуцата вадят следния коз: “Та Иван е наказан за 2 години! Как ще ръководи мачовете от трибуните? По-добре е да извършим рокадата сега, докато имаме шанс за Европейското в Швеция”.

 

Вуцов обаче не е вчерашен. Той също има връзки. И запазва поста си. На 27 март 1991 година е следващата ни квалификация. Пак срещу Шотландия, но в Глазгоу. Двубоят отново завършва 1:1 след гол на Емил Костадинов. Националите са водени от Красимир Борисов – помощникът на Иван Вуцов.

 

Така стигаме до въпросния мач с Швейцария на 1 май 1991 година в София. Преди неговото начало Пената продължава да си поправя пътя до кормилото на националния селекционер. Въпросът е уреден предварително – паднем ли, Вуцов вече е аут със сигурност, а Чичо Митко веднага ще заеме поста му.

Вуцата пак е на трибуните, а Краси Борисов на скамейката. В този период се дават две точки за победа и нашите трябва задължително да спечелят. В противен случай – сбогом Европейско!

 

На вратата е Боби Михайлов, десен бек е Павел Дочев, а двойка централни защитници са Трифон Иванов и Ники Илиев. Ляв краен защитник е Илиян Киряков. Като опорен халф действа познатият Златко Янков, а пред него в халфовата линия са Георги Йорданов-Ламята и Наско Сираков. По дясното крило е Емил Костадинов, вдясно – Красимир Балъков, а на върха на атаката – Любослав Пенев.

 

Всичко започва перфектно за България. Набързо повеждаме с 2:0 след голове на Емил Костадинов в 10-ата и Наско Сираков в 25-ата минути. Националите са само на крачка от класиране на европейските финали. Но през второто полувреме настъпва пълен обрат. В 60-ата минута Кнуп намалява резултата, а в 85-ата отново той бележи и изравнява – 2:2. В последните минути нашите се втурват на щурм. В атака се включват и защитниците, водени от Трифон Иванов. Иван Вуцов вече е напуснал трибуните, слязъл е в тунела, откъдето крещи: “Не се оголвайте, не се оголвайте!”. Но никой не го чува. В последната минута вратарят на гостите Хубер изритва топката в центъра на терена. Там нисичкият Киряков губи единоборство и кълбото попада в Кубилай Тюркилмаз, който ни разсича за 2:3.

 

50 хиляди на Националния стадион замлъкват, резултатът от мача напомня на по-старите зрители за загубата от Перу на Мондиала в Мексико през 1970 г. Тогава падаме по същия начин, след като повеждаме с 2:0 и допускаме пълен обрат.

 

Най-доволен от случилото се е...Димитър Пенев. Пената се стяга още на другия ден да поеме националния отбор. Но се налага отново да почака, макар че Вуцов сам си тръгва. Бъдещия Сив кардинал отива в Канал 1 и обявява пред зрителите, че е дотук: “Край! Повече няма да съм селекционер!”. Вуйчо Ваньо обаче настоява пред босовете неговото място да бъде заето от помощника му Красимир Борисов. Пената реагира като ужилен, но “отгоре” го молят да бъде търпелив и да се зареди с ново търпение. Така и се случва – Краси Борисов води “А” тима, но временно. Само в два двубоя – един официален и един приятелски (с Бразилия). След това мечтата на Димитър Пенев се сбъдва, тъй като неговите хора в БФС го назначават на отговорния пост. През август 1991 година Пената извежда България в контролата с Турция в Стара Загора, завършила при резултат 0:0. По този начин се поставя началото на неговия дълъг и изключително успешен престой в националния, чийто връх е световното първенство в Щатите през 1994 година, когато печелим бронзови медали.

 

Какво се случва до края на квалификациите? След тежкото 2:3 от Швейцария играем със Сан Марино като гости. Бием с 3:0, като официално селекционер е Красимир Борисов. На 16 октомври, когато начело на тима е Димитър Пенев, отупваме Сан Марино у дома с 4:0. В последната квалификация правим 1:1 в София с Румъния. Попеску открива за гостите в 31-ата минута, а Наско Сираков изравнява в 55-а минута. Даже и при победа обаче нямаме шансове за Евро 92. За финалите се класира само победителят в групата – в случая това е Шотландия.

 

1 май 1991, Евр. кв.

БЪЛГАРИЯ - ШВЕЙЦАРИЯ 2:3
1:0 Костадинов (10), 2:0 Сираков (25), 2:1 Адр. Кнуп (60), 2:2 Адр. Кнуп (85), 2:3 Тюркилмаз(90)
БЪЛГАРИЯ: Б. Михайлов, Дочев (75 - Н. Тодоров), Тр. Иванов, Киряков, Н. Илиев, Зл. Янков, Ем. Костадинов, Г. Йорданов, Л. Пенев, Сираков (65 - Л. Танев), Балъков
ШВЕЙЦАРИЯ: Хубер, Хотигер, Хер, Егли, Орел, Херман, Б. Сутер, Бонвен, Колер (46 – Шапюиза), Адр. Кнуп (87 –  Шепул), Тюркилмаз
Национален стадион “Васил Левски” – 55 000 зрители
Съдия: Асенмахер (Гер)

 

2.Швейцария 10 т., 19:7

3.Румъния      10 т., 13:7