Бившият футболен национал Петър Александров беше един от близките приятели на Трифон Иванов. Двамата бяха съотборници освен в националния отбор, и в швейцарския Нюшател Ксамакс като по това време дори живееха заедно.

С прочувствено писмо, публикувано в швейцарския вестник "Блик", Александров се сбогува с Туньо.

Публикуваме писмото на Петър Александров:

Скъпи Трифоне,

Имам сълзи в очите, не мога да повярвам, че вече не си тук. Само преди две седмици се чухме по телефона, беше толкова жив, толкова позитивен, толкова весел, колкото си бил винаги. Нищо не показваше, че през миналото лято преживя инфаркт. И сега? Сега теб те няма. Но в спомените ми ще продължиш да живееш.

Спомняш ли си, когато играехме заедно в Ксамакс и живеехме в едно жилище? Няма никога да забравя как готвеше за мен, как с часове сме говорили за футбол, как намерих един истински приятел.

Спомняш ли си как след Световното през 1994 играхме с Ксамакс срещу Сервет в първия мач от първенството? Това беше твоят рожден ден и малко преди почивката ти вкара за 1:1, а малко преди края аз направих 2:1. След това в съблекалнята отвори тапите. Беше лудница! Нашият треньор Жилбер Грес беше бесен, но ти му отговори: "Тренер, имам рожден ден, а това е важно в живота." Когато месеци по-късно те попитаха, какво казваш на децата си, за да отидат по леглата, ти отговори: "Ако не заспите, ще ви изпратя Жилбер Грес." Това действаше.

Ти изглеждаше зловещо, но имаше голямо сърце, беше винаги отворен за другите. А на терена беше най-здравият защитник, който може да си представи човек. Човек за уважение, лидер.

Моите мисли са към теб и твоето семейство, скъпи Трифоне. Никога няма да те забравя, ще продължиш да живееш в моите спомени.

Твой Петър

ВСИЧКО ЗА ТРИФОН ИВАНОВ - ТУК !!!