Петър Курдов е роден е на 13 март 1961 г. в Пловдив. Играл е за “Марица” (Пловдив), “Левски” (София), “Ботев” (Пловдив), “Локомотив” (София), “Янтра”, “Славия”, “Майнц 05” (Германия), “Майорка” (Испания). В "А" група има 219 мача и 72 гола. Шампион на България през 1984, 1985 и 1988 с "Левски" (Сф), носител на Купата на НРБ през 1982 и 1984 и на Купата на Съветската армия (като второстепенен турнир) през 1984 и 1988 г. За "Левски" има 14 мача и 4 гола в евротурнирите (5 мача с 1 гол за КЕШ, 2 мача с 1 гол за КНК и 7 мача с 2 гола за купата на УЕФА). В турнира за купата на страната има 33 мача и 18 гола за "сините". Финалист на ЕП'77 за юноши до 16 години. За националния отбор има 8 мача и 1 гол, за младежкия тим има 2 мача и за юношеския национален отбор има 29 мача и 9 гола. Бивш треньор на “Марица”, “Беласица”, “Левски” (Долна баня), “Ботев” (Пловдив) и Спартак (Варна). Баща на нападателя на “Ботев” (Пд) Атанас Курдов. Има още един син – Евгени.

- Г-н Курдов, от какво в момента се препитавате?
- Имам хотел до езерото в Доспат. Доста рискувах с него, теглих заем, но потръгна. Именно затова съветвам младите играчи – мислете и за времето след футбола, защото той не е вечен. После, когато кариерата приключи,

 

- Благодарение на вас младежкия ни национален отбор се класира на финала на Европейското първенство през 1977 г. , където правите фурор с добрите си изяви?
- Тогава на полуфинала срещу Англия отбелязах единственото попадение в срещата. Толкова хубави моменти изникват в главата ми, когато се сетя за този двубой... Ние разполагахме с много сериозен отбор. Футболният съюз обаче не вярваше в нас. Ако мога да направя сравнение, бяхме точно както гимнастичките на Илияна Раева, които станаха световни шампионки. Тогава гледаха на нас със скептицизъм, но ние ги изненадахме. Спомням си, че заминахме за Австрия, където се провеждаше Европейското, едва с три флагчета. Нали знаете, че преди всеки двубой има размяна на флагчета на съответните федерация. От Българската футболна федерация (така се наричаше тогава футболният съюз), мислеха, че ще изиграем само три мача и обратно към дома. Така се стигна до комичната ситуация – срещу Англия нямахме флагче за размяна и просто капитаните на двата тима си стиснахме ръцете. На финала на турнира нямахме шанс срещу Югославия, които ни биха с 1:0. Абсолютен малшанс. Сърбите създадоха едно положение и си го вкараха. Аз, Аян Садъков имахме възможности да отбележим, но не се получи. Можехме да ги бием и да станем европейски шампиони, но така се получи, така е било писано.

 - След това преминавате в “Левски”?
- При едно завръщане от чужбина на летището в София най-специално ме посрещнаха двама митничари. Казаха ми:

 

 

Отведоха ме при хора от “Левски”. Там беше и Иван Вуцов. Те бяха добронамерени и ми показаха, че ме искат в отбора си. Аз знаех какво значи “Левски” и приех. Написах една молба и така се озовах в тима. Да, но тогава започна за мен белята. От ЦК на БКП ми забраниха да играя доживот. Заедно с Ради Здравков и Стойчо Младенов, които бяха подписали с ЦСКА. Не ми даваха нито да тренирам, нито дори да играя за кварталните отбори. Тяхното становище бе, че съм подписал неправомерно с “Левски”. Година и десет месеца продължиха мъките.

 - Как се разреши проблемът?
- Един път при мен на „Герена” дойде Иван Славков, бог да го прости. Тогава той ми каза, че ледовете се топят и нещата ще се оправят. От ЦСКА бяха активни и спасиха Здравков и Младенов и аз покрай тях. Върнах се в “Левски” и заиграх в официалните мачове. Последният ми мач беше срещу Милан на 1/16- финал за КЕШ на "Герена" (0:2). Двубоят се игра през есента на 1988 година. Тогава в състава на „росонерите” блестяха Гулит, Ван Бастен и Рийкард. Двубоят за мен завърши в „Пирогов”, тъй като Рийкард ме удари тежко в главата. Зашиха ме с 8 шева. На следващия ден пътувах за Германия, където подписах с Майнц 05. След три дни пък дебютирах за тима срещу Ватеншайд. Тогава отбелязах и единственото попадение в мача.

 - Гледаха ли ви с по-различно око заради това, че сте от Източна Европа?
- Аз бях първият българин, който играе футбол законно в Германия. Колкото и нескромно да звучи, във Втора Бундеслига нямаха класни играчи като мен. 
 

- Години по-късно по стъпките ви тръгва малкият ви син Атанас Курдов?
- Едва на 17 години той премина в Байер (Леверкузен). Не успя да се наложи , като голяма част от вината за неуспеха му имах аз. Той нямаше 18 год, а аз го пуснах сам в Германия. Не трябваше така да става. Тук искам да отправя и апел към родителите на младите таланти. Нека не постъпват така.

 

 

защото животът в чужбина е различен. Трябва да има надзор.

- Това, че Димитър Бербатов направи име именно в Леверкузен, да не би да изигра лоша шега на Наско? Може би към него са имали очаквания, че ще е новият Бербатов?
- Не бих казал. Вината не е в това. Когато говорих с ръководството, те ми казаха, че Наско е между първия и втория отбор. Той трябваше да реши накъде да поеме. Сам реши да се върне в България.

- Според вас правилно ли постъпи да заиграе за “Ботев” (Пд)?
- Да. Изявите му просто не се нуждаят от коментар. Вкара 42 гола, макар и във „В” група, което може би си е прецедент. Наско преживя и много тежка контузия, от която се възстанови доста бързо. Лекарите в Германия, където беше на преглед, се смаяха от него. Неговата физика е уникална. Като излят е. 
 

- През зимата премина за кратко в Лудогорец, след което се върна в “Ботев”. Какво точно се случи? Защо се отказа от разградския тим?
- Аз за Лудогорец лоша дума не мога да кажа. Те са големи професионалисти с много амбиции. Наско обаче постъпи добре като се върна в “Ботев”. Тук към него има пълен картбланш. Близо е до нас и можем да го надзираваме. 

- След като всички скандали преминаха, можете ли да кажете дали наистина Лудогорец са дали на Наско 100 000 лв. при подписването му с тима?
- Суми не мога да коментирам. Лудогорец и г-н Домусчиев имат амбиции, виждате къде са сега в класирането – в началото на таблицата. 
 

- Като заговорихме за пари, смятате ли че те пречат на доста от играчите ни? Главозамайват ли се като получат големите си заплати?
- Всеки един млад играч трябва да разбере, че футболистите са 10 години на мода. Трябва да мислят за бъдещето, как ще живеят след футбола. Защото готовите пари рано или късно свършват.

- Вие като футболен човек с опит откривате ли откъде идват проблемите във футбола ни? Националният отбор не върви, клубните отбори станаха за смях в Европа. Защо се получава така?
- За националния ще кажа, че назначаването на Матеус не бе особено удачно. Нямаше авторитет пред играчите, колкото пред знайни и незнайни хубавици, с които си запълваше времето. Да си сърбат попарата обаче тези, които са го викнали. Аз питам

 

 

Да, но на Камата не дадоха много шанс. 

- Мадански може ли да изправи отбора, да сложи край на кризата?
- Аз съм дългогодишен приятел с него, затова ще се въздържа от коментар. Мисля, че силата му е в щаба на тима.
 

- Връщането на Димитър Бербатов в националния отново е актуален, но дали ще се върне?
- Зависи колко му е горчилката. Ние, българите сме странен народ. Не спират да го критикуват. Трябва да си променим отношението към такива играчи като него. Да се гордеем, а не да го плюем. Той е скромно и умно момче, можещо. Младите играчи ще го гледат с възхищение, ще се влагат повече край него. Дано се върне Бербо. Моят добър приятел Боби Михайлов трябва да се разработи сериозно по този въпрос, без да го интересува Лечков, Мечков и сие. Президентът на БФС трябва да удари по масата и да го докара Бербо на гърба си, ако се налага. 

- Вашият по-голям син – Евгени играе в петодивизионния Марица (Пловдив). Какво се случи с този отбор, дал на футбола толкова таланти?