Пламен Гетов е една от легендите на българския футбол. Беше удоволствие да го гледаш, когато играеше, и неслучайно феновете го наричаха Белия Пеле.
Гетов е и сред 13-те наши футболисти, играли срещу Диего Марадона с екипа на България в мач на световно първенство. На 10 юни 1986 година нашите губят от „гаучосите” с 0:2 на финалите на шампионата на планетата в Мексико.
Пламен Гетов излиза титуляр и е на терена през цялото време. Въпреки загубата, България постига най-големия си успех на световно до този момент, като за първи път излиза от групата си и се класира за 1/8-финалите. Аржентина пък, водена от гениалния Марадона, става световен шампион за втори път.
В Мексико 86 Гетов се превръща и сред малкото български футболисти, вкарали голове на мондиали. Той е точен при 1:1 с Южна Корея.
В памет на Марадона, който почина на 25 ноември на 60 години, Пламен Гетов разкрива любопитни подробности от срещата им на терена, специално пред Silentbet.
Г-н Гетов, какви бяха очакванията в нашия лагер за онзи мач с Аржентина през 1986 година в Мексико?
Трябваше ни точка, за да сме 100 % сигурни за втората фаза, тъй като в първите две срещи в групата записахме две равенства от по 1:1 срещу световния шампион Италия и Южна Корея. Знаехме обаче, че ще е много трудно да измъкнем нещо от Аржентина, защото те имаха Марадона. Уникален футболист. Но все пак никой не излиза да губи, така че и ние искахме да се представим добре.
По онова време най-често звездите на съперника ги пазеха персонално и ролята на персонален пазач на Марадона бе отредена на Аян Садъков, лека му пръст. Аян трябваше да е близо до Марадона във всеки един момент и да не позволява да прави играта на своите.
Как се справи Садъков?
Аян винаги се раздаваше на максимума, беше душата на отбора. Но, знаете ли, тогава нямаше как Марадона да бъде опазен, да бъде спрян, да бъде изключен от играта. Беше невъзможно. В съзнанието ми е останал един момент от двубоя с Аржентина. Марадона беше с топката до тъча и заобиколен от трима наши – един зад него, един пред него и един встрани. Казах си: сгащихме го. Но в следващия момент Диего прибра рязко топката към себе си, измъкна се мощно напред и проби по фланга. Двама от тримата мои съотборници останаха на място.
Имахте ли някакви шансове да поддържате интригата?
Какви шансове да имаш, когато срещу теб е Марадона. Те имаха и шанс да поведат още в 4-тата минута и след това контролираха двубоя, благодарение на Диего. В 77-ата минута той се измъкна отново от нашата опека, този път отляво и сложи топката на главата на Буручага за втория гол.
Кой от нашите му поиска фланелката след мача?
Аз му я поисках, но той вече я беше дал на Садъков. Изкачах Марадона пред съблекалните, дадох му знак, да си разменим фланелките, но той ми показа, че вече е дал своята на Аян. Свали си обаче гащетата и ги даде на мен. После аз ги подарих на Христо Колев-Бащата, а Аян му даде фланелката на Марадона. Така Христо се сдоби с цял екип на Диего Марадона. Беше голям негов фен и затова с Аян решихме да го зарадваме.
Имахте ли други срещи с Марадона на терена?
Не, но веднъж съм го гледал на живо. Беше през есента на 1989-а, когато играех в Португалия. Наполи с Марадона гостуваше на Спортинг в среща от евротурнирите в Лисабон. Отидохме с Илия Войнов на мача. Марадона бе резерва и когато тръгна да загрява след почивката, публиката стана на крака. Малко след това Марадона си подари анцунга на едно от децата, които гонеха топките и влезе в игра. Спомням си, че Диего направи нещо, което дотогава не бях виждал. Това е онзи специфичен въртелив удар в тениса, когато топката отива напред и след това се връща назад. В един момент играч на Спортинг тръгна да атакува Марадона. Диего обаче фалцира топката напред и тя се върна назад при него. Зрителите на трибуните изпопадаха от смях…
