Тъжно е. Тъжно и ужасно е, когато млад и талантлив журналист ни напусне толкова рано. Лошото е, че и много други силни пера си отидоха също рано от белия свят - Любо Тасков, Ники Стоянов, Румен Янков,  Евлоги Атанасов, Рачо Колев, Павел Бошнаков. А Ники Веселинов и Камен Тотев не доживяха 60 години.

Ефе, както го наричахме, беше само на 36, през януари трябваше да навърши 37. Остави съпруга и две деца – едното в пети клас, а другото на 6 годинки...

 

Помня го през 1999 година, когато пристигна в „Меридиан Мач”. Смея да твърдя, че тогава бяхме страхотен отдел. Уникален. Беше трудно някой да дойде и да се впише в състава. Място сред титулярите почти нямаше. Но Ефрем си го извоюва. Бавно и постепенно. И най-важното – заслужено.

 

Още тогава личеше талантът му. Първото впечатление, което ми направи, беше грамотността му. Той имаше прекрасен стил на писане, имаше собствено мнение, което успяваше да изразява, подкрепено с железни аргументи. Познаваше футбола в детайли, общата му култура бе за пример. С него можеше да говориш на всякакви теми.

 

После кариерата му тръгна нагоре, за да се издигне до главен редактор на „Дон Балон”.

 

Но днес вече го няма. Напусна ни в най-зрялата, в най-хубавата възраст за един мъж, без да може да се нарадва достатъчно на децата си и на това, което бе постигнал в живота. А той бе постигнал много. Почивай в мир, Ефе!