Днес, 11 ноември, се навършват 30 години от един от най-нещастните мачове в цялата история на националния ни отбор по футбол. През 1987 година нашите падат от Шотландия с 0:1 в София и пропускат в последния момент идеалната възможност да се класират за европейското първенство в Западна Германия.  В тази връзка в рубриката ни БЛИЦ Архив ще разкажем на нашите читатели историята на двубоя.

Тогава селекционер на България е Христо Младенов. Негови помощници са Христо Бонев и Иван Кючуков. Лидери на тима са Борислав Михайлов, Наско Сираков, Божидар Искренов, Аян Садъков и Лъчезар Танев. Лъчо обаче не участва в срещата, защото е със счупен крак. В състава е младият Христо Стоичков, а това е едва третият му мач с представителния тим на България.

Какво показват сметките?
На националите им е необходим равен мач, за да подпечатат визите си за Евро’88. За победа се дават по две точки, а преди въпросната среща класирането в групата е следното:
1.Ейре 11 точки, 10:5
2.България 10 точки, 12:5
3.Белгия 7 точки, 13:8
4.Шотландия 6 точки, 6:5
5.Люксембург 0 точки, 2:20

Последните мачове са следните: 11 ноември – Белгия – Люксембург, България – Шотландия, 12 декември – Люксембург – Шотландия
Шотландия е с два мача по-малко, но даже и да ги спечели, няма как да окупира първото място, което единствено дава право за участие на европейското първенство. Ейре няма повече двубои и се надява на помощ от „гайдарите”.
В София всички са напълно убедени, че ще успеем. Даже в програмата на мача е публикуван кратък текст, в който се цитира белгийската преса, която е категорична: „Българският отбор ще замине за финалите във ФРГ”.

Дъжд, 55 000 зрители
и бой с... чадъри

Националният стадион „Васил Левски” е пълен въпреки лошото ноемврийско време. Вали непрестанен, макар и ситен дъжд, а температурата на въздуха е около 7-8 градуса. Това не спира зажаднелите за футбол зрители, които тръпнат в очакване да видят как техните любимци се класират за европейското първенство. Половин час преди мача обаче в централната част на сектор „В” става страшно. Няколко души започват да се карат и да се млатят с чадърите си, тъй като не могат да се разберат за местата си. Едните обвиняват другите, че са седнали на техните места и мелето настава. Двама са леко ранени и се налага намиращата се на пистата линейка, предназначена за контузени футболисти, да идва и лекарите да им окажат помощ.
За разлика от друг път феновете на ЦСКА и Левски, разположени на традиционните си места в секторите „Г” и „Б”, не се ругаят и обиждат помежду си. Всички са обединени в името на националния отбор в очакване на победата. Или поне на равния резултат, който ще бъде приет на драго сърце от запалянковците във футболна България.

Хващаме съдията
Рефер на мача е австриецът Хелмут Кол – пълен адаш на популярния бивш канцлер на Германия. Футболните ни босове решават да се подсигурят. Всъщност, те се опитват да действат по същия начин и през октомври, когато падаме с 0:2 от Ейре в Дъблин. Тогава опитът ни да купим холандския съдия Ян Кайзер за 25 000  долара удря на камък.
Сега обаче в София  са категорични, че трябва да си вържем гащите срещу шотландците, макар че и равенството да ни устройва.
Кол пристига в столицата ни предния ден. Вечерта решава да разгледа центъра на греда. Придружаван е от преводач и двама представители на тогавашната българска федерация по футбол. На излизане от Японския хотел австриецът прави намек, че ще се опита да потърси палто на жена си, която скоро имала рожден ден. И моли да го заведат в марков магазин. Нашите това и чакат. Водят го в най-близкия „Кореком” и го карат спокойно да избере подаръка на съпругата си, а за плащането да не мисли. Кол избира скъпо палто от норка с цена 700 долара. Отделно родните люде купуват и още нещо – пръстен на стойност 300 долара. Подсигуряването ни струва 1000 долара!
На другата вечер обаче, след издънката, австриецът постъпва мъжки. Поставя на масата в хотелската си стая двата подаръка и се завръща в родината си без тях... В крайна сметка и той, и България, остават с празни ръце.

Единственият голям гаф на Стоичков
Първото полувреме на мача е скучно. Нашите играят предпазливо. По-скоро действат за реми, вместо да търсят победата. През втората част започваме да натискаме шотландците, в чийто редици са няколко популярни имена – вратарят Джими Лейтън, Стив Никъл, Браян Маклеър, Гордън Дюри, Греъм Шарп. Треньор е Анди Роксбърг, който след време се оплаква в интервю пред шотландска медия, че в нощта преди мача не могъл да заспи от главоболие...
Минутите текат, а гол не пада. Публиката е ентусиазирана до към 60-70-ата минута, но после се умълчава. Сякаш предчувства какво ще се случи.
Белята ни залива три минути преди края. Младият Стоичков прави напълно безсмислен фал в лявата част на отбраната ни – на тъчлинията откъм сектор „В”. Ицо влиза в краката на звездата на Ливърпул Стив Никъл, който се търкулва на пистата. Съдията обаче дава авантаж, а нашите се оказват неподготвени. Топката  е подадена към Гари Маккей, който половин час преди това е влязъл в игра като резерва. Докато защитниците ни се чудят кой да спре шотландеца, той изпраща далечен и коварен удар към вратата ни. Топката се оказва неспасяема за Борислав Михайлов и се оплита в мрежата – 0:1.
„Стоичков извърши ненужно нарушение, след което падна голът”, пише родната преса на другия ден. Това е единственият голям гаф с екипа на националния отбор на Ицо, който впоследствие ще се превърне в най-великия футболист на България...
След гола нашите отчаяно се втурват в атака, но те разполагат само с три минути за реакция. По това време съдиите не удължават времето. Дават максимум минута продължение и свирят края.
Все пак имаме две чудесни възможности за гол в рамките на 120 секунди. Те обаче са пропилени от капитана Наско Сираков и  Любослав  Пенев, който влиза като резерва веднага след гола на Маккей. Изравняването така и не става реалност и България изпуска най-златния шанс в историята си да участва на голям форум.

Каса шампанско за
храбрите шотландци

Загубата на България е победа за Ейре. Ирландците остават на първото място в групата и отиват на европейското първенство. Щастливият им треньор Джеки Чарлтън се отблагодарява на шотландския си колега Анди Роксбърг, изпращайки му подарък цяла каса шампанско „Дом Периньон”.
„Не вярвах, че Шотландия ще ни помогне. Даже по време на мача отидох на гости на приятел. Не съм бил за риба, както писаха някои вестници, поради простата причина, че вече беше тъмно. Благодаря от името на отбора и на федерацията, че шотландците играха честно и мъжки в София”, твърди щастливият Джеки Чарлтън, известен с прякора Жирафа.

Героят Макей – първи
и последен гол...

Героят на Шотландия (или по-скоро на Ейре) Гари Маккей не оставя трайна следа в националния си тим. Любопитното е, че това е първият и последният му гол за „гайдарите”. Общо изиграва само четири мача за родината си, като този в тъжната за България вечер му е дебютен.
Маккей, който по същото време е футболист на Хартс, влиза в игра като резерва 30 минути, преди да изпрати топката във вратата ни.
Той също получава шампанско, макар и само една бутилка, а не цяла каса. Вратарят на Ейре Пат Бонър, който пази за Селтик, го чака на летището при завръщането на шотландците в Глазгоу, и му връчва подаръка си.
„Гари ни накара да повярваме в чудото. Какво ни накара, поднесе ни го! Безкрайно сме щастливи”, твърди усмихнатият до уши Бонър.
Съвсем, съвсем друго е настроението в нашия лагер. Там никой не смее да се усмихне...
МИХАИЛ ДОКОВ/БЛИЦ СПОРТ

11 ноември 1987 г., квалификация за Евро'88
БЪЛГАРИЯ – ШОТЛАНДИЯ 0:1
0:1 Гари Маккей (87)

БЪЛГАРИЯ: Борислав Михайлов, Пламен Николов, Красимир Безински, Петър Петров, Николай Илиев, Пламен Симеонов (88-Любослав Пенев), Христо Стоичков, Аян Садъков, Петър Александров (42-Илия Войнов), Наско Сираков, Божидар Искренов
Селекционер: Христо Младенов

ШОТЛАНДИЯ: Джим Лейтън, Стив Кларк, Морис Малпас, Пой Ейткин, Алекс Маклийш, Гари Гилеспи, Стив Никъл, Пол Макстей (57-Гари Маккей), Греъм Шарп (71-Гордън Дюри), Браян Макклеър, Йън Уилсън
Селекционер: Анди Роксбърг
София, „Васил Левски“ – 55 000 зрители
Съдия: Хелмут Кол (Австрия)
Жълти картони: Николов (България); Ейткин (Шотландия)
 
СНИМКИ: ИВАН ГРИГОРОВ/БЛИЦ