Напусналият този свят Цветан Веселинов има много мачове със синята фланелка. 18 от тях са във вечното дерби срещу ЦСКА. В негова памет в рубриката БЛИЦ Архив ви предлагаме откъс от книгата: „Сина на вятъра – Великолепната седморка от Слатина”, написана от популярния журналист Румен Пайташев. Тя излезе на пазара през април миналата година по случай 70-годишния юбилей на Меци.
„Веселинов има 7 гола във вратата на ЦСКА. Това означава, че в цялата история на вечните дербита той заедно с Арсен Димитров (Ацко), Георги Аспарухов (Гунди), Христо Илиев (Патрата), Руси Гочев, Михаил Вълчев и Даниел Боримиров заема престижното пето място за Левски по отбелязани голове след рекордьора Георги Иванов (Гонзо) с 15 гола, Наско Сираков - 14, Павел Панов - 12, и Димитър Йорданов (Кукуша) с 11 гола.
„Мачовете между Левски и ЦСКА винаги са били събитие номер едно във футболния живот в България. Пределно се мобилизирахме за тези двубои, като и спортната злоба си казваше думата. Но съперничеството бе само на терена, а извън него отношенията между играчите бяха спортсменски и колегиални."
Първият мач на Веселинов срещу ЦСКА не му носи хубави спомени. Той получава контузия още в 15-ата минута и е заменен от Симеон Николов, а „червените" побеждават с 3:0.
Вторият обаче вече е по-различен. На 11 март 1967 година пред рекордните и до днес 70 000 зрители на националния стадион „Васил Левски" двата отбора изиграват изключително оспорван, но и накъсан с много грубости мач, който завършва 1:1. След като Никодимов извежда армейците напред, именно Веселинов е този, който изравнява и срещата завършва 1:1. Това е и неговият първи гол от общо седем във вечното дерби.
„Дотогава Гунди, Жоро Соколов и аз играхме с обувки на бай Кольо обущаря. Но точно тогава ми дадоха едни обувки „Адидас" и именно с тях вкарах гола.
За съжаление, на мача, в който бихме ЦСКА с историческото 7:2, бях контузен и не взех участие в тази епопея. Треньорът Кръстю Чакъров ми каза да имам готовност и ако се наложи, да вляза да играя. Е, не се наложи, защото резултатът говори сам по себе си"
На финала за Купата на Съветската армия през 1969 година след мощен пробив на Веселинов по фланга и удар Филипов отбива топката, но добавката на Митков е точна. Въпреки това „червените" правят пълен обрат и печелят трофея. Меци обаче си връща на армейците в следващите пет последователни двубоя, в които като по правило бележи във вратата им.
„В решителния мач за първенство бихме ЦСКА с 5:2 с четирите гола на Котков, а аз вкарах петия. Така се случи, че през годините винаги на пътя ми се изпречваше левият бек на „червените" Маринчев, с когото взаимно се заяждахме, но и сега сме си приятели. Този мач, когато победихме с 5:2, за него бе последният с червената фланелка срещу „Левски".
Преди мача Котков не се беше прибирал три дни в къщи и се беше запилял някъде по хижите на Витоша. Той отиде при Йончо Арсов, който тогава бе помощник-треньор на Витлачил и му каза да го пуснат в игра, защото имал някакво предчувствие. А Йончо му отвърна: „Какво предчувствие имаш, след като три дни не си се прибирал."
Все пак го пуснаха и той като на майтап влезе в историята с четирите си гола срещу ЦСКА за по-малко от едно полувреме”.
На финала за купата през 1970 година Веселинов вкара втория гол с удар от минус десет градуса. С типичния си удивителен спринт той навлезе в челното поле на армейците. Атакуваха го и от двете страни, но той лавира скорост и почти от аутлинията за втори път порази вратата на Йорданов.
„Тогава бях в много добра форма и осъществявах много добри пробиви по крилото."
Не по-различен е и мачът за първенство в края на годината, завършил с гросмайсторско реми - 2:2. ЦСКА повежда в резултата, но още след центъра Веселинов се впуска в своя неподражаем рейд по фланга и подава пред вратата, където първият удар на Митков е отбит от Филипов, но добавката му е неотразима. После за „червената" защита настават тежки минути. Меци за кой ли път преодолява Гаганелов, спринтира по крилото и от съвсем малък ъгъл бележи. Този негов гол удивително наподобява попадението му на финала за купата четири месеца преди това.
На 14 април 1971 година Левски и ЦСКА кръстосват саби в незабравим четвъртфинал за Купата на Съветската армия - един от най-драматичните мачове в историята на вечното съперничество. А дузпената рулетка си остава най-емоционалното преживяване, тъй като 18 пъти зрителите наблюдават изпълненията от бялата точка. Под струите на непрекъснатия дъжд, изливащ се като из ведро, над 50 000 зрители остават до края по местата си, за да наблюдават зрелище, което едва ли някога ще забравят. Тази вечер футболът властно бе изявил огромната си притегателна сила! Този двубой съдържа изключителен заряд от напрежение, затова и над стадиона витае истинска атмосфера на голям мач.
При гол преднина за армейците на полувремето, след почивката „сините" тръгват стремглаво напред. ,Червената" защита се задъхва, но и тя не е в състояние да спре устрема на развихрилия се Меци Веселинов, който в разстояние на 17 минути на два пъти матира Йорданов. В първия случай той стреля отлично с глава, а после посреща отбитата топка, за да прониже мрежата.
В крайна сметка редовните 90 минути завършват при 2:2. Съгласно тогавашния регламент нямаше продължения, а веднага се пристъпи към изпълнението на дузпи.
Но пак за разлика от сега, ако след първите пет удара резултатът е равен, се изпълняваха по още три дузпи и ако и тогава се стигнеше до паритет, се биеше по една дузпа до излъчването на крайния победител. След първите пет дузпи резултатът бе 3:3, а следващите три отново не наклониха везните към някой от съперниците - 4:4. Именно тук при втората „синя" дузпа героят Веселинов шутира встрани. Чак след като се стигна до една дузпа Митков вкара, а ударът на Никодимов бе спасен от Бисер Михайлов, който веднага потъна в прегръдките на своите изтощени, но обезумели от щастие съотборници. Така след инфарктна драма от 18 дузпи, „Левски" се класира за полуфинала, а впоследствие спечели и купата.
„Този мач също не мога да го забравя. Да, вкарах и двата гола в редовното време за 2:2, но при допълнителните дузпи пропуснах - бих навън. Преди мача пак бях контузен в коляното на десния крак и играх с нако-ленка. Но така се случи, че първия гол го вкарах с глава. Но при дузпите Бисер Михайлов бе героят, който не само спаси четири дузпи, но и вкара една. Беше неистова радост!
Това бяха големи мачове, големи спомени, които не могат да се забравят!"
В последния мач на Гунди Веселинов вкара единствения и победен гол срещу ЦСКА с остър удар от около 20 метра, при който вратарят Йорданов въобще не реагира. Минути по-късно стана спречкването между Гунди и Пламен Янков, което води до отстраняването и на двамата. А после... После дойде наказанието на Гунди и фаталното пътуване с Котков до Враца, което никога не завърши...
В един от мачовете срещу „червените" Веселинов стреля и вече вижда как топката ще влети в мрежата, но вратарят Йорданов с виртуозен плонж избива. А Меци от възхищение поздравява вратаря - жест, достоен за уважение! Неслучайно и до ден-днешен двамата са добри приятели и често заедно си пият кафето. Всъщност, такива бяха взаимоотношенията между „сините" и „червените" футболисти от близкото минало. Те бяха съперници на терена, но приятели в живота. Нещо, което за съжаление днес трудно може да се срещне...
Хубав спомен има Веселинов от мача с ЦСКА, който пет дни преди това бе елиминирал прочутия „Аякс" в турнира за Купата на европейките шампиони. Още в началото той проби по фланга и центрира, но нямаше кой от неговите съотборници да насочи топката във вратата.
